Решение № 1739 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от "Протомакс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителя П. Колев, чрез процесуалния представител адвокат Р. Александров, против решение 5727 от 25.06.2024г., постановено по адм. дело 3025/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена негова жалба срещу заповед 6-Z23-465/09.08.2023 г. на заместник кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено да се изземе около 13 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 56784.540.864 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, представляващ УПИ II комплексно застрояване и обществени мероприятия, кв. 71 по плана на ж.р. Тракия , гр. Пловдив чрез премахване на навес с размери 10.25 метра х 1.25 метра, стъклени витринни елементи и пещ с естествена тяга и барбекю. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. Представя писмена молба. Ответникът - кметът на район "Тракия" при Община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен извода на административния съд, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон, както са спазени процесуалните правила и същия е в съответствие с целта на закона. Счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 65, ал.1 от ЗОС, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на Протомакс ЕООД против заповед 6-Z23-465/09.08.2023 г. издадена от ЗА кмет на район Тракия при община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал.1, предложение първо от ЗОСи чл. 80, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Пловдив във вр. с чл. 65, ал.2 от ЗОС е наредено да се изземе от Протомакс ЕООД площ от около 13.00 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.540.864 по КК и КР на гр. Пловдив частна общинска собственост, представляващ УПИ II комплексно застрояване и обществени мероприятия, к 71 по плана на ж.р. Тракия , чрез премахване на навес с размери 10.25 м. х 1.25 м., стъклени витринни елементи и пещ с естествена тяга и барбекю. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата и е осъдил дружеството да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка, в това число и от приетата по делото експертиза, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Заповедта е мотивирана, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила за издаването й. Съдът е приел за несъсоятелно твърдението на жалбоподателя, че от съставянето на каностативния акт до издаване на заповедта са изминали повече от седем години, тъй като констативния акт е от 01.06.2023г., а и в акта изрично е посочено, че проверката е извършена на 01.06.2023г. Съдът е приел възражението на жалбоподателя, че констативния акт не е надлежно връчен за неоснователно. На следващо място административният съд е счел, че не е налице нарушение на материалния закон. Съдът е установил, че в конкретния случай по делото не е спорно, че се касае за общински имот ПИ 56784.540.864 по КК и КР на гр. Пловдив , с площ от 12674 кв.м., включен в УПИ II комплесно застрояванеи обществени мероприятия, в кв. 71, по плана ж.р. Тракия , за който е съставен Акт за частна общинска собственост 2491/22.05.2019г., поради което първата предпоставка на чл. 65, ал.1 от ЗОС е налице. В случая спорът се севжда до това дали дружеството държи без основание описания в оспорената заповед и графично показаните в констативния акт около 13.00 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.540.864 по КК и КР на гр. Пловдив частна общинска собственост, представляващ УПИ II комплексно застрояване и обществени мероприятия, кв. 71 по плана на ж.р. Тракия или същите са част от зона 1 разрешената по одобрената схема площ от 225 кв.м. за разполагане на маси за открито сервиране и слънцезащитни съоръжения към тях през 2019г. От направеното сравнение на вещото лице на схемите за разполагане на маси със схемата на наредената за изземване площ от 13 кв.м. от констативния акт и въз основа на направен оглед на място е прието, че описаната в констативен акт площ от 13 кв.м. от ПИ 56784.540.864 е част от изпълненото на място слънчезащитно съоръжение навес с обща площ от 192.50 кв.м., но категорично 13 кв.в. не са от част от Зона 1 от 225 кв.м. Според експерта монтираното на място слънцезащитно съоръжение навес, представлява обща стоманена конструкция с размерите в плана 10.00м/19.25м като ширината му е от 10.00кв.м. е по малка от 2.50 м от означената ширина на Зона 1 в одобрената схема, която е 12.50м., а дължината му е 19.25 м. е по голяма с 1.25 м от означената в одобрената схема дължина от 18.00м. В тази връзка съдът е приел, че дружеството използва площ от 192.50 кв.м. от разрешената му 225 кв.м. Макар заетата площ да е по малка от разрешената по одобрената схема с 32.50 кв.м. , то с оглед разположението на навеса дружеството държи около 13 кв.м. повече от разрешеното, тъй като по схемата ширината на разрешената площ е от 12.50 м., а на място е изпълнена ширина 10.00 кв.м. , но по схема дължината е 18.00кв.м., а изпълнена на място е 19.25 кв.м. Съдът в мотивите на съдебното си решение е посочил, че в съдебно заседание вещото лице е посочило, че 13м. са част от слънцезащитно съоръжение, но не са част от зона 1 от 225 кв.м. и че слънцезащитното съоръжение излиза с 1.25 кв.м. на север от графично разположение върху зона 1 е по - тясно, но по дълго, като с удължаването излиза извън зона 1. От така установеното съдът е достигнал до извода, че дружеството държи без парвно основание описаните в заповед и графично показани в констативния акт около 13кв.м. от ПИ 56784.540.864 по КК и КР на гр. Пловдив, поради което е налице втората предпоставка на чл. 65, ал.1 от ЗОС. Съдът е приел за неоснователен довода за наличие на противоречие между констативния акт и заповедта фактически и правни основания. На следващо място административния съд е приел за несъстоятелен довода, че фактическата обстановка насочва към приложение на чл. 195 от ЗУТ, алтернативно към чл. 57а от ЗУТ. Обжалваното решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, като намира за обосновани неговите изводи. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Административен съд - Пловдив подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, включително и чрез приетата по делото съдебно-техническа експертиза, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е обсъдил всестранно и задълбочено събраните в хода на производството доказателства, в това число и разрешение М-22-6/06.10.2023г., противно на твърдяното, като ги е подложил на правен анализ съобразно приетата от издателя на акта правна квалификация. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужили като правно основание за издаване на заповед 6-Z23-465/09.08.2023 г. издадена от ЗА кмет на район Тракия при Община Пловдив. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост. В случая се установява, че с Акт за частна общинска собственост 2491/22.05.2019г. бил актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор 56784.540.864 по КК и КР на гр. Пловдив с площ 12 674 кв.м., включен в УПИ II-комплексно застрояване и обществени мероприятия, кв. 71 по плана на ж.р. Тракия . С оглед изложеното наличието на първата материалноправна предпоставка, с която законът свързва издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, се явява установена и доказана по безспорен и несъмнен начин. Вторият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на административното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, изисква алтернативното наличие на някоя от следните хипотези: общинският имот да се владее или държи без основание; да се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В случая установената част от около 13кв.м. от имота се държи без правно основание, както правилно е приел администартивния съд. Изложеното се потвърждава и от приетата по делото експертиза, която въз основа на направеното сравнение на схемите за разполагане на маси и схемата на наредената за изземване площ от 13 кв.м. от констативния акт и въз основа на направен оглед на място е прието, че описаната в констативен акт площ от 13 кв.м. от ПИ 56784.540.864 е част от изпълненото на място слънчезащитно съоръжение навес с обща площ от 192.50 кв.м., но категорично 13 кв.м. не са от част от Зона 1 от 225 кв.м. Правилно съдът е възприел, че съгласно установеното от вещото лице монтираното на място слънцезащитно съоръжение навес, представлява обща стоманена конструкция с размерите в плана 10.00м/19.25м като ширината му е от 10.00кв.м. е по малка от 2.50 м от означената ширина на Зона 1 в одобрената схема, която е 12.50м., а дължината му е 19.25 м. е по голяма с 1.25 м от означената в одобрената схема дължина от 18.00м. Установява се, че дружеството използва площ от 192.50 кв.м. от разрешената му 225 кв.м., но въпреки, че заетата площ е по малка от разрешената по одобрената схема с 32.50 кв.м., то с оглед разположението на навеса дружеството държи около 13 кв.м. повече от разрешеното, тъй като по схемата ширината на разрешената площ е от 12.50 м., а на място е изпълнена ширина 10.00 кв.м. , но по схема дължината е 18.00кв.м., а изпълнена на място е 19.25 кв.м. Видно от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че 13м. са част от слънцезащитно съоръжение, но не са част от зона 1 от 225 кв.м. и че слънцезащитното съоръжение излиза с 1.25 кв.м. на север от графично разположение върху Зона 1 е по - тясно, но по дълго, като с удължаването излиза извън зона 1, то следва да се обоснове извода, че дружеството държи около 13 кв.м. от поземления имот общинска собственост без правно основание. Тук е мястото да се посочи, че направените от страна на касатора възражения, относно възприетата от съда експертиза и направените в тази връзка изводи са неоснователни предвид горепосоченото, а и при внимателен преглед на приетата по делото експертиза е видно, че касатора е извадил отделни елементи от контекста на цялата експертиза, които са в негова защита, което е некоректно. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил доводите за незаконосъобразност на заповедта, поради несъответствието й с целта на закона, в това число прилагането на разпоредбите на ЗУТ. На първо място видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е изложил подробни мотиви, относно несъстоятелността на довода, че фактическата обстановка насочва към приложение на чл. 195 от ЗУТ, алтернативно към чл. 57а от ЗУТ, поради което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като намира същите за обосновани. Следва да се подчертае, изложените съображения касаят друга процедура, която е различна от предмета на настоящия правен спор и се отнася за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Обществените отношения, уредени с разпоредбата на чл. 57а ЗУТ и чл. 65 ЗОС са различни, като различна е преследваната цел. Процедурата, предвидена в чл. 57а от ЗУТ цели премахването на незаконосъобразно поставено съоръжение, а процедурата, уредена в чл. 65 от ЗОС цели възстановяване на владението върху общински имот. Преценяваните предпоставки за законосъобразното прилагане на всяка една от посочените разпоредби също са различни (в този смисъл е напр. Решение 13504/12.11.2014 г. по адм. дело 1383/2014 г. по описа на ВАС, Решение 8632 от 14.07.2015 г. по адм. дело 9876/2014 г., ІІІ отд. на ВАС и др.). В случая с издаването на оспореният административен акт се цели възстановяване на владението върху общински имот. С оглед изложено, като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата на Протомакс ЕООД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за разноски, следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,