Решение № 8507 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2015 г.

Решение № 8507 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. В. от гр. П. срещу решение № 228/12.05.2015 г. постановено по адм. д. № 191/2015 г. на Административен съд- Плевен. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди, че установената от съда фактическа обстановка не се основава на анализ на доказателствата, доводите и твърденията на страните. Липсвали доказателства, които да обосновават извода, че извършеното от В. деяние е "уронващо престижа на службата", както и, че същият е знаел за съдържанието на намерена у него цигарена кутия, доколкото същата е била "запечатана с целофан". Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № Л-605/26.01.2015 г. на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение . Ответникът, главен директор ГДИН, представляван от юрк. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, тричленен състав на Върховен административен съд, Пето отделение, приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът прави общо възражение за допуснати от съда процесуални нарушения, без да навежда доводи за конкретни пороци. При извършена проверка, съдът констатира, че производството пред Административен съд - П. е образувано по допустима жалба на Д. Н. В. против Заповед № Л-605/26.01.2015 г. на Главен директор ГДИН, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - надзирател I-ва степен в З. П., II-ра категория. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 203, ал. 1, т. 7,8 и 13 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. За да установи приетата фактическа обстановка, съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК като е взел предвид доводите и възраженията на страните. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като обосновано е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд не констатира допуснати от съда съществени процесуални нарушения в хода на производството, като направеното в тази насока общо възражение е неоснователно. По възраженията за необоснованост на съдебния акт и правилното приложение на материалния закон: Касационната инстанция приема, че установената от съда фактическа обстановка съответства на събраните по спора доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Правилен е извода на съда, че в хода на производството по налагане на дисциплинарно наказание на Д. Н. В. - надзирател I-ва степен в Затвора- П. не са допуснати процесуални нарушения. Дисциплинарното производство е образувано по заповед № Л-10987/28.11.2014 г. на изпълняващ длъжността главен директор на ГДИН, във връзка с постъпили предварителни данни, отразени в докладна записка на И. К.-З. началник на З. П., за това, че за времето от 10,55 до 11,10 часа на 28.11.2014 г. в затвора гр. П. -е проведена съвместна акция с участието на служители от затвора и служители от сектор ООМЛС при ГДКП-МВР. Сочи се, че акцията е проведена след получена информация за нерегламентирани контакти между надзирателя Д. Н. В. и лишени от свобода и изразяващи се във внасяне на непозволени вещи от страна на В.. Акцията е проведена в района на поста по време на изпълнение на постовите задължения на Д. В. и в същия е открита кутия цигари "Marlboro", като при проверка е установено, че в част от цигарите са открити 5 броя найлонови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество. При направен полеви тест, същото отговаря по съдържание на хероин. Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган/ДРО/, като последният е задължен да приключи дисциплинарното производство в срок до 29.12.2014 г. С покана рег. № Р-5683/01.12.2014 г. ДРО кани Д. В. да даде писмени обяснения във връзка със соченото по-горе деяние, като му указва, че същото представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7,8 и 13 ЗМВР- превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; злоупотреба с власт или доверие; деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби, уронващи престижа на службата. На 02.12.2014 г. е съставен протокол /рег. № 5708/02.12.2014 г./ - а приемане на писмените обяснения на служителя, в който е отразено, че същият се е явил, но не е депозирал писмени обяснения., като му е даден допълнителен срок за представяне на писмени обяснения. На 17.12.2014 г. е изготвена обобщена справка/Р-5961/17.12.2014 г./ в която ДРО приема за безспорно, че при извършена проверка на 28.11.2014 г., между 10,55 и 11,10 часа в надзирател Д. В. са открити 5 броя найлонови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, което при направен полеви тест отговаря по съдържание на хероин; както и че са налице нерегламентирани контакти между В. и лишени от свобода, изразяващи се в приемане на кутия с цигари/съдържаща откритото наркотично вещество/ от един лишен от свобода с обещание да бъде предадена на друг лишен от свобода в нарушение на чл. 313, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ППЗИНЗС/. С протокол рег. № Р-5988/18.12.2014 г., в присъствието на свидетели е установено, че В. е поканен и е отказал да се запознае с обобщената справка, както и да дава писмени обяснения. Дисциплинарното производство завършва с постановяване на оспорената Заповед № Л-605/26.01.2015 г. на Главен директор ГДИН, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - надзирател I-ва степен в З. П., II-ра категория. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът правилно е приложил и материалния закон: Касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, издаден от материално компетентен орган - главния директор на ГДИН, в рамките на предоставената му компетентност на основание 13, ал. 2, т. 9 ЗИНЗС - да налага дисциплинарно наказание "уволнение" и да прекратява служебното правоотношение на служителите. Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Правилни са изводите на АС - П. досежно реквизитите на акта. Касационната инстанция приема за неоснователни възраженията на касатора за необоснованост на съдебния акт поради необсъждане на направените от жалбоподателя възражения за немотивираност на акта. Противно на твърдяното, съдът обосновано е приел, че обжалваният акт съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. Правилни са изводите на съда, че оспорваната заповед е мотивирана въз основа на обобщена справка рег. № Р-5961/17.12.2014 г. на която изрично се позовава издателят на акта. Вмененото на В. дисциплинарно нарушение е с правна квалификация е чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 7, 8 и 13 ЗМВР. Неоснователни са доводите на оспорващия относно неправилното приложение на материалния закон, обусловено от позоваването на правилата на Етичния кодекс Няма спор, че В. е запознат с нормите за поведение, въведени с Етичния кодекс на служителите в ГДИН. Не може да бъде споделен касационния довод на В., че фактически не е уронено доброто име на институцията, доколкото фактите на извършената спрямо него проверка на 28.11.2014 г.- са станали известни единствено на проверяващите го. Посочено бе, че проверката е извършена съвместно от служители на ГДИН и външни за тази институция лица. Отделно от това пред първоинстанционния съд е представено извлечение от Бюлетин № 332 на ОДМВР-П., където детайлно са описани фактите по извършената на 28.11.2014 г. проверка на надзирател В., откритите у него вещи. Ето защо следва да се приеме, че действията и поведението на В. на сочената дата е станало известно на широк кръг лица. Затова, в конкретния случай, в условията на кумулативност са двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата. Наличието им сочи на съставомерност от обективна и субективна страна на деянието - неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Също така правилно първоинстанционния съд приема, че извършеното от В. деяние пряко нарушава изричната забрана на чл. 313, ал. 1т. 4 ППЗИНЗС-да приема, съхранява и предава каквито и да било вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода, поради което неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че незнанието на съдържанието на цигарената кутия го оневинява. Правилен е и изводът на съда досежно съответствието между нарушението и вида на наложеното наказание, както и досежно постановяване на обжалвания акт в съотвествие с целта на закона. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя, в размер на 400.00 лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение