Решение № 7597 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2014 г.

Решение № 7597 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с л. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро Пойнт" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Ася Тодорова срещу решение № 5041/21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 11858/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1344265/23.08.2013 г. на ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1909/08.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за отказано възстановяване на ДДС в размер на 40 758 лв. за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2012 г., ведно със законната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че решението е немотивирано, неясни и противоречиви са сами по себе си, както и са неотносими към конкретния правен спор и в противоречие с фактическата обстановка по делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на акта. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Тодорова, която претендира и присъждане в полза на касационния жалбоподател направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка по делото: "Агро Пойнт" ЕООД на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК е подало искане за прихващане или възстановяване, вх. № 1453-006735/26.07.2013 г. след двумесечна процедура по приспадане на ДДС, започнала през месец декември 2011 г. и приключила през месец февруари 2012 г. (а не както е посочено в решението декември 2012 г.) със справка-декларация по ЗДДС от 12.03.2012 г. за период на месец февруари 2012 г., за който е деклариран резултат за възстановяване в размер на 51 150,62 лв. с подадена справка за извършено приспадане на ДДС съгласно приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 ППЗДДС. Въз основа на това е била възложена ревизия, която е приключила с РА № 161203580/15.10.2012 г. и с него е бил увеличен финансовия резултат на дружеството за 2011 г. и е определен корпоративен данък в размер 34 421,98 лв. и лихви 1 792,04 лв. Установено е от съда, че със същия ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 15 084,17 лв. за данъчен период на месец декември 2011 г. и е определен ДДС за внасяне 4 691,55 лв. и лихви за забава - 362,74 лв. Относно декларираният от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 40 158 лв. е потвърден, не са налице корекции между установеното от ревизията и декларираното от дружеството. С ревизионния акт е извършено прихващане между установения данък за възстановяване в размер на 40 758 лв. и определените с посочения ревизионен акт задължения на дружеството общо в размер на 39 269,17 лв., като след извършеното прихващане, на дружеството е възстановен ДДС в размер на 1 488,83 лв., изплатен на 23.12.2012 г. Проследено е от съда и обстоятелството, че ревизионният акт е обжалван по административен ред и с решение на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София и е отменен в частта на установените задължения за корпоративен данък, в размер на 32 421,98 лв. и лихви - 1 792,04 лв., както и отказът за приспадане на данъчен кредит в размер на 15 084,17 лв. и определяне за внасяне ДДС - 4 691,5 лв. лихви - 362,74 лв., като преписката е върната за извършване на нова ревизия. Съдът е приел, че с оглед отмяната на ревизионния акт, дружеството е направило искане за възстановяване на 49 660,93 лв., съвпадаща с определените с акта задължения, начислени лихви и непризнато право на данъчен кредит, както и е поискано и възстановяване и на лихва от 81,88 лв. върху възстановената част ДДС в размер на 1 488,83 лв. Административният орган е приел, че производството по повторната ревизия не е приключило и на основание чл. 92, ал. 8 ЗДДС е прието, че не са налице предпоставките за възстановяване на недължимо внесени или събрани суми по реда на чл. 129 ДОПК. Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата срещу оспорения пред него АПВ от "Агро Пойнт" ЕООД се е позовал на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, според който когато е започнала ревизия на лицето срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионен акт, освен в случаите, когато лицето представи обезпечение в пари, държавни ценни книжа и безусловна банкова гаранция със срока на действие не по-кратък от 6 месеца. Според съда макар дружеството да изпитва материални неудобства и невъзможност да предвиди датата, от която може да се разпорежда със средствата, отговарящи на надвзетия данък е приел, че при приключване на ревизията, ако се установи, че на лицето се дължи възстановяване на ДДС, то същият на основание чл. 92, ал. 10 ЗДДС следва да бъде възстановен със законната лихва. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК регламентира, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В процесния случай такова е искане е направено от дружеството-касатор. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпването в случаите, когато не е възложена ревизия. Претенцията е от допълнително начислен ДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит с РА № 161203580/15.10.2012 г., който е бил отменен по административен ред от решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК и преписката е върната на приходния орган. Затова се приема, че е налице висящо ревизионно производство, което не е приключило. В този смисъл законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че възстановяването на ДДС, което се претендира е в зависимост от издаването на ревизионния акт при повторната ревизия. При наличие на незавършило ревизионно производство в срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК по отменен РА № 161203580/15.10.2012 г., не може да се приеме, че АПВ, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд е незаконосъобразен. Позоваването на издаден последващ РА е неотносим към процесния АПВ и този РА подлежи на оспорване в друго производство. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че в частта за възстановяване на ДДС в размер на 40 758 лв. ревизионният акт не е бил отменен, тъй като с него е било извършено прихващане с определените задължения за корпоративен данък. С отмяната на ревизионния акт правилно първоинстанционният съд е приел, че не е започнало самостоятелно ревизионно производство, а е започнало от действието, което е било опорочено и е било основание за отмяна на ревизионния акт. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че дали се дължи възстановяване на ДДС, ще се реши с новия ревизионен акт, то той не е основание за отмяна на АПВ. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените отменителни основания в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,