Решение № 3955 от 12.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Образувано е по искане на С. Юсниев от гр.Русе, чрез адв. Марковски, за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение 8242/28.09.2022 г., постановено по адм. дело 4866/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на V-то отд., с което е било оставено в сила съдебно Решение 6 от 22.02.2022г. по адм. дело 566/2021г. по описа на Административен съд Русе, с което е била отхвърлена жалбата на Юсниев срещу Заповед 330з-2007 от 20.08.2021г. на Директор на ОД на МВР Разград, с която на същия е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "младши автоконтрольор II степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор Пътна полиция в отдел Охранителна полиция при ОД на МВР Разград. В искането за отмяна е заявено конкретно основание с позоваване на нормата на чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за правния спор, което се установява с представянето на ново писмено доказателство. Според искателя, новото обстоятелство се изразява в прекратяването на досъдебното производство(ДП) 13/2021 г. по описа на Окръжен Следствен отдел при Окръжна прокуратура (ОСлО при ОП) Велико Търново, пр. преписка 2065/2021 г. по описа на РП Велико Търново, образувано на 01.04.2021 г. за това, че на 14.03.2021 г. на Главен път I-3 при км. 26+000(Плевен Русе) на територията на Община Свищов обв. Юсниев си е служил с табела с регистрационен номер, издаден за друго превозно средство- престъпление по чл.345 ал.1,пр. първо НК и за това, че на 14.03.2021 г. на Главен път I-3 при км. 26+000(Плевен Русе) на територията на Община Свищов противозаконно е пречил на орган на властта- автопатрулен екип от мл. инсп. Найденов и на мл. инсп. Славев и двамата от състава на РУ на МВР Свищов, да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението, регламентирани в чл.14 ал.1 и чл.165 ал.1,т.1 ЗМВР, като във връзка с управлението на автомобил марка БМВ 330 ХД на рама [номер] е осуетил извършване на проверка на водача, документите и на превозното средство с активно бягство с лекия автомобил и е отказал да изпълни разпорежданията на полицейските органи, при което е последвало преследване престъпление по чл.270 ал.1 НК. Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239 т.1 АПК, според искателя, се състои в обвързаността му с мотивите на дисциплинарнонаказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание, възприети и от касационната инстанция и свеждащи се до това, че Юсниев е допуснал поведение, състоящо се в извършване на сочените две престъпления, чиито изпълнителни деяния(според него) са идентични с описаните дисциплинарни нарушения в заповедта за уволнението му. Сочи, че новите установявания по досъдебното производство представляват и нови обстоятелства от съществено значение за приключилото с влязло в сила съдебно решение дело. Ответникът по искането за отмяна Директор на ОД на МВР Разград, чрез процесуален представител юрк. Маринова, оспорва искането и настоява за отхвърлянето му. Върховният административен съд, VІII-ми петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта и основателността на искането за отмяна, намира следното. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на представяното с молбата за отмяна Постановление от 08.12.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по ДП 13/2021 г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново, водено за престъпление по чл.345 ал.1,пр. първо НК и за престъпление по чл.270 ал.1 НК срещу обвиняемия Юсниев. В случая обаче представените като нови доказателства не установяват нови обстоятелства, които да са от значение за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Съгласно чл.194 ал.3 ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност. Липсата на категорични и безспорни доказателства за участие в престъпление по НК не е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност. В постановлението за прекратяване на наказателното производство не са установени нови обстоятелства, относими към поведението на служителя, послужило като предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя във връзка с приети за извършени нарушения, посочени т. 19, т. 20 и т. 28, б. а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като разпоредбата на т. 19 предвижда, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т.20 съответно, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, а според т. 28, б. а държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България. Същевременно от представеното Постановление на прокурора се установява, че основание за прекратяване на досъдебното производство са обстоятелствата, че за вмененото престъпление по чл.270 ал.1 НК не е установена обективната страна на деянието противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си, а за това по чл.345 ал.1, пр. първо НК е било доказано, че лицето си е служило с табела с регистрационен номер, издаден за друго МПС. Както е посочено и в мотивите на касационното решение, чиято отмяна се иска, в случая държавният служител чрез процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално-етични норми, а не за извършени закононарушения, вкл. и такива, които могат да съставляват и престъпления. Следва да се отбележи и факта, че проведеното пред РП Велико Търново производство по пр. пр. 2065/2021 г. е било прекратено на основание чл.243 ал.1, т.2 и чл. 199 НПК, което е неотносимо към осъществената дисциплинарната отговорност на молителя. Съгласно нормата на чл.300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл.413 ал.2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които молителят да е признат за невиновен и да е оправдаван. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове(присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство(които за това нямат и съответен стабилитет). И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413 ал. 2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване. Или следва да се обобщи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност не са взаимно обусловени, т. е. прекратяването на наказателното производство срещу молителя не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. В тази връзка, следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност на обвинението и т. н., изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, арг. и от вече посочената по-горе новела на чл.194 ал.3 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, поради което прекратеното наказателното производство срещу молителя за вменените му престъпления по чл.270 ал.1 НК и по чл.345 ал.1, пр. първо НК, в конкретния случай няма отношение към приключилото производство по налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл.239 т.1 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл.244 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,