Решение № 483 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2018 г.

ВАСV отделение14.01.2019 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/22.05.2018 г. по адм. дело № 42/2018 г. на Административен съд – Ловеч. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 483 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ичев, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 79/22.05.2018 г. по адм. дело № 42/2018 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 295 з-158/25.01.2018 г. на директора на ОДМВР-Ловеч за преназначаване на жалбоподателя. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на направените разноски. Ответникът по касационна жалба – директорът на ОДМВР - Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд – Ловеч, е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на основание чл. 159, ал. 1, т. 3 и чл. 164, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавни служители в Министерство на вътрешните работи (изм. с Наредба № 8121 з-507/29.03.2017 г., Обн. ДВ бр. 29 от 07.04.2017 г.), заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 К-8949/29.12.2017 г., относно изменение на заповед рег. № 8121 К-539/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на ОДМВР Ловеч и протокол № 295 р-990/25.01.2018 г. по описа на ОДМВР Ловеч, жалбоподателят - младши разследващ полицай в РУ в отдел "Разследване" при ОДМВР - Ловеч е преназначен на длъжност младши разследващ полицай в сектор "Разследване - РУ - Луковит" към отдел "Разследване" при ОДМВР - Ловеч. АС - Ловеч, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения по издаване на заповедта, налице са материалноправните предпоставки за издаването й - предложение за преназначаване, мотивирано от съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя и негово съгласие за преназначаване на процесната длъжност. Обосновани са констатациите на АС, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 164, ал. 2 ЗМВР - предложение за преназначаване и съгласие на жалбоподателя за преназначаването, поради което преценката на АС за съответствие на заповедта с материалния закон е правилна. Основните доводи на касатора са свързани с това дали предходната заемана от него длъжност е съкратена или не. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че в ЗМВР не съществува определение на "съкращаване на щата", поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се използва утвърдения смисъл на това понятие по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл относно държавните служители. Съкращаване на длъжност е налице, когато длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува или ако е запазена, но е намален броя на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Както АС е установил, със заповед на министъра на вътрешните работи са извършени организационно – щатни промени в ОДМВР- гр. Ловеч. Отдел "Разследване" е преструктуриран и са създадени четири сектора, включващи районните управления към Областна дирекция и щатните бройки за "младши разследващ полицай-старши разследващ полицай" са намалени от 31 на 28. В ЗМВР не е предвидена възможност за извършване на подбор, поради което в рамките на оперативната самостоятелност на директора на ОДМВР е да прецени кое лице заемащо длъжност "младши разследващ полицай" да бъде съкратено. Предвидената в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. възможност дава право на ръководителя на структурата на МВР при съкращаване на длъжност да предложи на държавния служител друга длъжност. На основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба, директорът на ОДМВР- Ловеч е предложил на жалбоподателя да заеме длъжността "младши разследващ полицай" в РУ Луковит, той се е съгласил, за което е съставен протокол с рег. № 295 р-990/25.01.2018 г. Както правилно е приел АС, невръчването на препис от заповедта за преназначаване на жалбоподателя не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Той се е съгласил с преназначаването, видно от подписания от него протокол и е встъпил в длъжност, видно от акта за встъпване в длъжност. Изготвянето и получаването от жалбоподателя на писмата на директора на ОДМВР, разясняващи му структурните промени, не е част от процедурата по издаване на оспорената заповед, поради което късното им получаване правилно не е преценено от АС като порок на оспорената заповед. Обстоятелствата, които са от значение при преценка дали следва да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед, са коментирани в съдебните определения по повод направеното искане от жалбоподателя за спиране на изпълнението, но тъй като са неотносими към настоящия правен спор за законосъобразност на оспорената заповед, правилно не са обсъждани в съдебното решение. Предвид изложеното решението като правилно, следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 7, ал. 1, т. 1