Решение № 9790 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14865/2011 г.

Решение № 9790 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14865/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2161 от 3.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1788/11 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., ХХV-ти състав, е отменил ревизионен акт № 032351000239/3.02.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 169/29.04.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на "ФЗ Панайотов и Щерев" - ЕООД, гр. Варна, са определени задължения за ДДС както следва: за д. п. м. 11/2006 г. главница в размер на 2 623 лв. и лихви в размер на 1 582,47 лв.; за д. п. м. 12/2006 г. - главница в размер на 47 895,50 лв. и лихви в размер на 25 612,41 лв., както и корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 38 304,21 лв. и лихви в размер на 23 134,05 лв. Съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "ФЗ Панайотов и Щерев" - ЕООД разноски по делото в размер на 4 166,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светослав Асенов Аврамов в качеството на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество "ФЗ Панайотов и Щерев" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище. за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил е отменил ревизионен акт № 032351000239/3.02.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 169/29.04.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на "ФЗ Панайотов и Щерев" - ЕООД, гр. Варна, са определени задължения за ДДС както следва: за д. п. м. 11/2006 г. главница в размер на 2 623 лв. и лихви в размер на 1 582,47 лв.; за д. п. м. 12/2006 г. - главница в размер на 47 895,50 лв. и лихви в размер на 25 612,41 лв., както и корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 38 304,21 лв. и лихви в размер на 23 134,05 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за определяне на друга пазарна цена на продадена царевица между свързани лица, въз основа на което са определени допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък. Формулиран е и основният спорен въпрос - коя следва да е пазарната цена на продадената стока при условията на чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (отм.). Съдът е описал в мотивите използваният от органа по приходите метод за определяне на пазарната оценка, както и заключението на комплексната оценъчна експертиза, допусната в съдебното производство, за определяне на пазарната оценка. Предвид на последното е направен извод, че уговорената пазарна цена между свързаните лица е съпоставима с тази, която би била платена при същите условия за идентични или сходни стоки и услуги при сделки между лица, които не са свързани, като установената от органът по приходите пазарна цена не е обективна, тъй като е изградена на база на анализ на данни, които не установяват същите условия за идентични или сходни стоки и услуги при несвързани лица. На база на това е прието, че незаконосъобразно са определени допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък и че като незаконосъобразен ревизионният акт следва да бъде отменен. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е възприел заключението на вещите лица по комплексната експертиза, а не анализът, извършен с ревизионния акт и представената в табличен вид. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - каква следва да е пазарната цена на извършените доставки между свързани лица, която да послужи за данъчна основа за определяне на дължимия ДДС, респективно налице е отклонение от данъчно облагане при хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), даваща основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и закона. За да отговори на него съдът е следвало да прецени коя от двете пазарни цени - тази по ревизионния акт, или тази по комплексната оценъчна експертиза, е обективно вярно, при положение, че и двете оценки са изготвени при спазване на нормативно установените изисквания на Наредба № Н- 9 на Министерство на финансите от 14.08.2006 г. Съдът е изложил стройни мотиви защо не приема едната оценка, респективно защо не приема другата. Като обосновка на касационните оплаквания на практика се възпроизвеждат констатациите на ревизионния акт, което не ги прави достоверни сами по себе си, доколкото те не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Заключението на вещите лица е прието в съдебно заседание на 20.09.2011 г. и не е оспорено от представителя на Д "ОУИ" - гр. Варна. Наведените доводи в писмената защита на представителя на дирекцията пред административния съд, които се възпроизвеждат в касационната жалба, че вещите лица са извършвали анализ на несвързани лица и че заключението не е подкрепено от писмени доказателства, са неоснователни. Определянето на пазарни цени при сделки между свързани лица изисква извършвани на анализ на цените на сходни или идентични стоки и услуги между несвързани лица, което е и сторено от вещите лица. Доказателствата, въз основа на които е изготвена експертизата, са представени от жалбоподателя /сега ответник по касация/ с молба - опис от 20.09.2011 г. - л. 87 и сл. от първоинстанционното дело, и са приети от първоинстанционния съд. Същите не се изразяват само в писма на отделни доставчици, а и в данъчни фактури за извършени продажби на същата стока за същия период, като тези на процесните доставки, които фактури не са оспорени като доказателства. Вещите лица са съобразили и обстоятелството, че продаваната стока - царевица на зърно - е борсова стока, което влияе на цената й според търсенето и предлагането, което обстоятелство явно се пропуска от приходната администрация. Последното обосновава и защо не следва да се възприема оценката по ревизионния акт, тъй като там са анализирани доставки, които са извършени в друг времеви период. Нещо повече, вещите лица установяват, че пазарната цена на стоката за процесните периоди е по-ниска от тази по доставките между свързани лица. При така изложената фактическа обстановка и при непротиворечиво тълкуване на закона е направен верен извод, че уговорената цена между свързаните лица не се различава от пазарната, поради което не са налице условия за определяне на допълнителни задължения за ДДС и преобразуване на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 3 756 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,