Решение № 1207 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2018 г.

Решение № 1207 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Али против решение № 45/30.03.2018 г. по адм. дело № 8/2018 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 342 з-1024/14.12.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Силистра, с което е отказана регистрация на лек автомобил "Фолксваген", модел "Каравел". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като идентификационният номер на автомобила не е повреден или унищожен и не са налице пречки регистрацията да бъде извършена. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което заповедта да бъде отменена и преписката- върната на административния орган с указания за извършване на регистрация. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Силистра е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Силистра е издадена от компетентния орган (в този смисъл е съобразена заповед за заместване от 08.12.2017 г. на директора на ОДМВР-Силистра), в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано и съответно на нормативната уредба е и заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта са спазени и материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на рамата на превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП забранява изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер, а пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният такъв, поставен от производителя (чл. 143, ал. 3 от ЗДвП). В разглеждания случай е установено, че жалбоподателят предприема ремонт на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Каравел", внесен от Германия, преди превозното средство да бъде регистрирано в страната и преди да бъде установен автентичния му идентификационен номер. При ремонта е изрязана предната напречна греда на която е постановен номера на рамата (шасито) от производителя, както и част от предния десен калник, където е поставен заводския стикер с идентификационни данни за превозното средство. Впоследствие върху рамата на автомобила е заварен идентификационен номер (VIN) (свид. Драганов). При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 143, ал. 3 ЗДвП са изпълнени. Идентификационният номер на автомобила е заличен, (детайлите с идентификационни номера на рамата и на предния десен калник са изрязани), като преди това не е установен автентичния номер, поставен на превозното средство от производителя. Поради това правилно е преценено, че условията за отказ да се регистрира превозното средство по смисъла на цитирания текст са изпълнени и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Ето защо като достига до изключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд – Силистра постановява решение в съответствие с материалния закон. Обстоятелството, че VIN е заварен за рамата на автомобила, не дава основание за различен извод. След като преди предприемането на ремонта автентичният регистрационен номер на превозното средство не е установен, не може да се приеме, че завареният по-късно номер съответства на автентичния фабричен. Възражението на жалбоподателя, че на автомобила са поставени транзитни табели с регистрационен номер, поради което не са налице пречки за регистрация на превозното средство, също е неоснователно. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства транзитните табели с регистрационни номера се издават за придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната. В тези случаи превозното средство не се представя за идентификация (арг. чл. 27, ал. 2 от наредбата). Идентификация на превозното средство се изисква само в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от наредбата - при износ на превозни средства от страната. Ето защо издаването на транзитни табели няма връзка с условия на регистрация на превозното средство и не променя факта, че в случая тези изисквания не са изпълнени, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приема, че отказът да се регистрира превозното средство е съобразен и с целта на закона, тъй като смисълът на цитираните по- горе разпоредби е да не се допусне регистрирането на моторно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на решението на Административен съд – Силистра. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,