Решение № 5198 от 1.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Русева в ДРСЗ Варна, срещу Решение 1740/29.12.2021г., постановено по адм. дело 1972/2021г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено Писмо 20-00-722/01.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което на основание чл. 10. 8 от Общите условия на договора за осигуряване на заетост по реда на чл. 233б от Кодекса на труда (КТ) по Проект "Нова възможност за младежка заетост", административният орган налага предпазна мярка - временно спиране обработката на подадените от оспорващото дружество документи, във връзка с определяне допустимостта на извършените от него разходи по Договор МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020 г.; Договор МЗ-3-03-02-4862#8 от 09.11.2020 г.; Договор МЗ-3-03-02-5010#8 от 09.11.2020 г.; Договор МЗ-3-03-02-5299#7 от 08.03.2021 г.; Договор M3-3-03-02-5301#7 от 08.03.2021 г. Делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани са оплаквания относно наличието на основания за недопустимост на съдебното решение, свързани с предмета на първоинстанционното производство. Наведените в жалбата доводи относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, довели до неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се обезсилване или в условията на евентуалност отмяна на първоинстанционния съдебен акт като неправилен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК на заплатения от ответника адвокатски хонорар. Ответникът Ню Фоун 2014 ЕООД, представлявано от управителя Г. Георгиев, чрез процесуален представител адвокат В. Добрев от ВАК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за допустимо и правилно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмо 20-00-722/01.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което на основание чл. 10. 8 от Общите условия на договора за осигуряване на заетост по реда на чл. 233б от КТ по Проект "Нова възможност за младежка заетост", във връзка с извършване на проверки от компетентните органи на фирма Ню Фоун 2014 ЕООД и до получаване на становище от същите, Агенция по заетостта временно спира обработката на всички подадени документи, във връзка с определяне допустимостта на извършените разходи по договори: МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020г., МЗ-3-03-02-4862#8 от 09.11.2020г., МЗ-3-03-02-5010#8 от 09.11.2020г., МЗ-3-03-02-5299#7 от 08.03.2021г., МЗ-3-03-02-5301#7 от 08.03.2021г. Първоинстанционният съд приема, че безспорният факт на приключило административно производство поставя спора изцяло извън приложното поле на чл. 103, ал. 3 АПК, както и чл. 197 - чл. 202 от същия кодекс. Обоснован е извод, съобразно който в конкретния случай компетентният административен орган заместник изпълнителният директор на Агенция по заетостта с процесното писмо обективира действие по управление и контрол на изпълнението на административния договор, което по своята правна същност и правни последици максимално се доближава до мерките на държавна принуда, т. е. до принудителна административна мярка. Развити са съображения, че формулировката на чл. 10. 8 от Общите условия определя и правния характер на осъщественото от бенефициера - възложител действие във връзка с упражняване на предоставените му права - да вземе "предпазни мерки". Във връзка с горното е прието, че обжалваното писмо има белезите на индивидуален административен акт съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК, като с него е наложена заместваща прекратяването на договора административна мярка. Поради изложеното, първоинстанционният съд счита, че съдебното производството по жалбата на "Ню Фоун 2014" ЕООД е некоректно образувано като частно административно дело. Първоинстанционният съд провежда производството при процесуалния ред за оспорване на принудителна административна мярка, като разглежда спора в открито съдебно заседание. При преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че административният орган не ангажира доказателства за несъмненото наличие на обстоятелството, посочено в писмото, мотивирали го да наложи конкретната мярка временно спиране на обработката на подадените от дружеството искания за плащане по конкретните договори "до получаване на становище" от компетентните органи във връзка с извършвана от тях проверка. Липсата на конкретни мотиви по същество е приравнено на отсъствието на такива въобще, като е прието, че допуснатото нарушение рефлектира пряко върху изискването за форма на акта, и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. Съдебната проверка установява, че административният орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение по чл. 35 от АПК да изследва в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са доводи относно липсата на данни въобще бенефициерът да е поискал конкретна информация по обхвата на проверката от обективна и субективна страна, която да дава яснота дали и доколко същата е насочена към дейността на Ню Фоун 2014" ЕООД по конкретните договори. Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените. Агенцията по заетостта е конкретен бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.". Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г. е една от оперативните програми, включени в Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, одобрено с Решение за изпълнение на Комисията от 07.08.2014 г. с приоритетна ос "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места". Между Агенцията по заетостта като възложител и "Ню Фоун 2014" ЕООД, като изпълнител са сключени договори за осигуряване на младежка заетост по реда на чл. 233б от КТ по проект "Нова възможност за младежка заетост" с МЗ-3-03-02-4560- 9/23.09.2020 г.; МЗ-3-03-02-4862-8/09.11.2020 г.; МЗ-3-03-02-5010- 7/09.11.2020 г.; МЗ-3-03-02-5299- 7/08.03.2021 г. и МЗ-3-03-02-5301- 7/08.03.2021 г. по ОП Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., по която Агенцията е конкретен бенефициер. Първоинстанционният съд правилно приема, че тези договори представляват административни договори според легалното определение дадено в чл. 19а АПК. С оспореното писмо е обективирано действие, изрично регламентирано в чл. 10.8 от Общите условия неразделна част на договора (договорите) за осигуряване на младежка заетост, в който е записано "Преди или вместо да прекрати Договора по силата на разпоредбата на този член, Възложителят има право да вземе предпазни мерки, които се изразяват във временно спиране на плащанията без предизвестие". Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, съобразно които е прието, че с оспореното писмо е наложена заместваща прекратяването на договора административна мярка, квалифицирана като принудителна административна мярка. От съдържанието на оспорения акт, се налага безспорния извод, че диспозитивът формулиран от органа е относно спиране, а не прекратяване на производството. Макар т.10.8 да стои систематично в раздела от Общите условия за прекратяване на договора, случаите за прекратяване са изрично изброени в 10.3 и не са идентични с хипотезата на т.10.8. Клаузата, установена в т. 10.8 от Общите условия неразделна част от договора не представлява принудителна административна мярка, тъй като не е предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. Принудителната административна мярка защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведението на конкретен правен субект, за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от предписаното (Решение 10 от 2018 г. по к. д. 4/2017 г.). В конкретния случай, спорът е относно изпълнението на административния договор, който правилно е разгледан от административния съд по реда на Дял ІІІ АПК (Производства пред съд)., в съответствие с който съдебната проверка за законосъобразност е извършена съгласно правилата на чл. 168 и с оглед критериите на чл. 146 от АПК. Безспорно от текста на оспореното писмо не се излагат конкретни фактически и правни основания, обуславящи временно спиране на плащанията по посочените договори, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на акта, което не може да бъде преодоляно чрез посочване на фактически основания пред касационната инстанция от касатора. В издадения акт липса позоваване на друг документ, в който да е материализирана извършена проверка и от който да е видно в какво се състои твърдяното поведение на изпълнителя на договора, довело до предприемане на предпазната мярка по чл. 10.8 от Общите условия. Събраните от административния съд доказателства относно правнорелевантните факти не могат да заместят липсата на фактически основания в оспорения акт, тъй като не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Правни аргументи доколко образуваното досъдебно производство съставлява основание за временно спиране на плащанията по договорите не са изложени. Предвид характера на производството делото правилно е върнато на административния орган като преписка за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. При новото разглеждане административният орган следва да анализира изчерпателно всички релевантни за правилното решаване на спора обстоятелства и факти, като на първо място даде отговор доколко образуваното досъдебно производство касае дейността на "Ню Фоун" ЕООД по конкретните договори, като при постановяване на крайния си правен резултат следва да съобрази доколко и коя от конкретно визираните по чл. 10. 3 от Общите условия предпоставки за разваляне (прекратяване) на административния договор приема, че е налице, за да наложи предпазната мярка, визирана в чл. 10. 8 от Общите условия. При новото произнасяне от административния орган следва да се извърши преценка, като се съотнесе установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба и се формулира извод относно наличието или липсата на нередност по смисъла на чл.2, т. 36 Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година и чл. 1, т.2 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Водим от горното, с допълнително изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване (Договор за правна защита и съдействие Серия Б 0000393539/05.05.2022г.), претенцията на ответника се явява основателна, поради което касаторът следва на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъде осъден да му заплати сума в размер от 500 лева (петстотин лева) - възнаграждение за един адвокат. С оглед минималния размер на адвокатското възнаграждение, който е определен в съответствие с чл. 8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на касационния жалбоподател за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,