Решение № 870 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 460 от 09.05.2022 г. по адм. д. 1248/2021 г. Административен съд София област (АССО) е отменил по жалба на "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД, [ЕИК], представляван от управителя В. Вичев, Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/311/00575/3/01/04/02 с Изх. 01-2600/452#19 от 22.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е осъден ДФЗ да заплати на "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД направените по делото разноски в размер на 6 470, 00 лева. Срещу решението е подадена касационна жалба от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, подадена чрез упълномощения представител юриск. И. Зарева, в която се излагат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение или неговата отмяна, като се отхвърли жалбата на "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Стойкова, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила, както и да присъди направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение 1474 от 4.02.2021 г. по адм. д. 11394/2020 г. на ВАС е отменено решение 379 от 22.04.2020 г. по адм. дело 961/2019 г. на АССО, в частта, в която е отменено решение 23/311/00575/3/01/04/01 с изх. 01-2600/452/25.04.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която са установени нарушения на Наредба 30 от 11.08.2008 г. и договор 23/311/00575 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., и е отхвърлена жалбата на "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД, срещу решение 23/311/00575/3/01/04/01 с изх. 01-2600/452/25.04.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която са установени нарушения на Наредба 30 от 11.08.2008 г. и договор 23/311/00575 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. С касационния съдебен акт е оставено в сила решение 379 от 22.04.2020 г. по адм. дело 961/2019 г. на АССО, в частта, с която е отменено решение 23/311/00575/3/01/04/01 с изх. 01-2600/452/25.04.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ относно определяне размера на финансовата корекция, като е изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. Производството пред АССО е било образувано по жалба на "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД против АУПДВ 23/311/00575/3/01/04/02 с Изх. 01-2600/452#19 от 22.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 46, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., т. 8.1 от Договор 23/311/00575 от 03.10.2014 г., във вр. с неизпълнение на т. 4.12, т. 4.13, т. 4.17, б. "а" и т. 4.18 от договора, както и чл. 16, ал. 2, чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 45, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., както и в изпълнение на окончателно съдебно решение 1474 от 4.02.2021 г. по адм. д. 11394/2020 г. на ВАС и чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, е определено публично държавно вземане в размер на 389 309, 00 лв., представляващо 100 % от получена финансова помощ по Договор 23/311/00575 от 03.10.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към земеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. Административният орган се е произнесъл по отношение на определяне на размера на подлежащата за възстановяване финансова помощ, във връзка с установените неизпълнения, като под внимание са взети обнародваните в ДВ, бр. 69 на 30.08.2019 г. Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013 г./ наричани за краткост Правилата/. Съгласно тези Правила зам. изпълнителния директор на ДФЗ е определил размера на подлежащото за възстановяване публично държавно вземане за всяко от трите установени нарушения, както следва: 1. по т. 2 от Правилата в размер на 14 582, 24 лв. - за установени несъответствия в техническите характеристики и количествата на финансираните активи; 2. по т. 30 от Правилата в размер на 19 465, 45 лв. - за неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с процесния договор Бизнес - план, като изпълнението за проверяваните финансови години 2016 г. и 2017 г. е в размер на 40.84 %. и 3. по т. 30 от Правилата в размер на 389 309, 00 лв. - за неоказване на съдействие при извършване на проверката на място, тъй като ползвателят е отказал предоставяне на поискана информация/документи за осъществяването на подпомаганата дейност, а именно същият не е предоставил списък с данните на туристите /регистър на настанените туристи/, посетили през проверявания период обекта - предмет на инвестицията, като на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е наложил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 309, 00 лв., което вземане, като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Според АССО оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган зам. изпълнителния директор на ДФЗ, оправомощен съгласно Заповед 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на изп. директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването му, при подробно и ясно посочване на фактите, които са взети предвид за преценката, че ползвателят на помощта е нарушил нормативни и договорни задължения, в какво се състоят същите и кои разпоредби от договора и приложимото право са нарушени. Според АССО в АУПДВ се съдържа обсъждане и излагане на мотиви поотделно по всяко едно от наведените от бенефициера възражения и защо те се приемат от органа за неоснователни. Налице е подробна аргументация за начина на определяне на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане по размер, за приложимата нормативна уредба, както и изложение на фактите, относими към критериите за определяне на размера. Решаващите мотиви на АССО по отношение на материалната законосъобразност на АУПДВ са изложени на л. 105-106 от делото (л.18-19 от решението). Първоинстанционният съд, след като е посочил трите нарушение, извършени от "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД, е приел че първите две нарушения представляват такива по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕСИФ, поради което определянето на размера на финансовата корекция следва да бъде извършено не с издаването на АУПДВ, а с решение за финансова корекция. По отношение на третото нарушение - за неоказване на съдействие при извършване на проверката на място, решаващият съд е счел за ясна и недвусмислена разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, в редакцията й, която е в сила от 28.06.2019 г., съгласно която РФК се издават в хипотезите на нарушения по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, и е извел извод, че по отношение на третото нарушение, представляващо такова по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, следва подлежащото на установяване публично държавно вземане да бъде извършено с АУПДВ. След това е допълнил, че в случая обаче след като са установени три нарушения, а за две от тях е приложим редът за установяване на размера им по ЗУСЕСИФ, а е определен окончателен размер на задължението по чл. 3, ал. 1 от горецитираните Правила, следва установяването на размера и на трите нарушения да се извърши по реда на ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е заключил, че дори ако се приеме, че по отношение на третото нарушение, представляващо такова по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, правилно е приложен редът за установяване по ДОПК, съответно - с издаването на АУПДВ, то основателно е възражението на оспорващия, че в процесния АУПДВ от страна на адм. орган не са изложени конкретни фактически съображения защо за това нарушение е определен 100% размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, т.е. отново адм. орган не е съобразил критериите по чл. 46, ал. 2 от Наредба 30. Решението е неправилно. Фактическата обстановка е установена пълно и цялостно след анализи на събраните по делото доказателства и се възприема от настоящият съдебен състав, така както е възпроизведена в обжалваното решение. Между страните липсва спор относно обстоятелството, че между "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД и ДФЗ е сключен договор за подпомагане 23/311/00575 от 03.10.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. Проектът е определен като допустим, а размерът на помощта е 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването му. Не се спори, че окончателно одобрената и изплатена финансова помощ е в размер на 389 309 лв. Предметът на инвестицията е "Изграждане на къщи за гости", като към проекта е бил разработен и представен Бизнес - план, с който е предвидено изграждането на 3 бр. къщи за гости и сграда за охрана в имот с ПИ с 009015, м."Трохало", [населено място], община Сливница, Софийска област. В Раздел IV "Финансово - икономически статус - приходи и разходи" са отразени очакваните приходи от продажбата на услуги по години за десетгодишен период, а в Раздел V - прогнозните нетни парични потоци на проекта и други дейности за период от 5 години. Бизнес - планът е бил изработен съгласно Приложение 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. За да обоснове събиране на публичното държавно вземане в оспорения АУПДВ, зам. изпълнителния директор на ДФЗ се е позовал на констатирани неизпълнения от страна на дружеството, които са обособени в три позиции: 1. несъответствия в техническите характеристики и количествата на финансираните активи; 2. неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана и 3. неоказване на съдействие при извършване на проверки на място. С писмо Изх. 01-2600/452#15 от 25.05.2021 г. ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ. В писмото са описани констатирани несъответствия на база проведени адм. проверки на място, за които е определена и съответната, подлежаща на възстановяване финансова помощ. Ответникът по касация "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД с писмо с Вх. 01-2600/452#16 от 10.06.2021 г. е депозирало възражение за несъгласие с направените констатации. Първоинстанционният съд е изложил съображения относно материално-правните основания за издаването на РФК и АУПДВ, като принципно е съобразил обстоятелството, че след изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., при наличие на материално-правно основание по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ се издава РФК, а във всички останали случаи се издава АУПДВ, в какъвто смисъл (както е посочил АССО) е актуалната съдебна практика на ВАС (виж Решение 665/26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6163/2021 г. и др.). Отново АССО е обосновал в мотивите си, че третото нарушение в процесния АУПДВ е такова по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ и следва установяването му да бъде извършено с АУПДВ. Не съществува правно основание за очакването на първостепенния съд, че след като са установени три нарушения, а за две от тях е приложим редът за установяване на размера им по ЗУСЕСИФ, а е определен окончателен размер на задължението по чл. 3, ал. 1 от горецитираните Правила, следва установяването на размера и за трите нарушения да се извърши по реда на ЗУСЕСИФ. Основателен е касационният довод, че с издаденото АУПДВ е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, съобразно задължителните указания на ВАС с Решение 1474 от 4.02.2021 г. по адм. д. 11394/2020 г. на ВАС. Преценката на съда за доказаност на нарушенията, вкл. това по т. 3 от АУПДВ, изразяващо се в отказ за предоставяне от страна на проверявания на поисканата по време на проверката от служители на ДФЗ информация /документи за осъществяването на подпомаганата дейност, а именно предоставяне на списък с данните на туристите, посетили през проверявания период обекта предмет на инвестицията - нарушение на т. 4. 13 от договора, както и на чл. 45, ал. 1 от Наредба 30, е била предмет на съдебен контрол по влязло в сила решение на касационна инстанция. Изложеното налага да се приеме, че административният орган правилно е установил посочените нарушения на т. 4. 12, т. 4. 18, и т. 4. 13 от договора, като същевременно е указан и редът за издаване на административния акт. Неправилен е изводът на АССО, че не е ясно защо за третото нарушение относно отказ за предоставяне от страна на проверявания на поисканата по време на проверката от служители на ДФЗ информация е определена 100 % възстановяване на финансовата помощ. Всъщност този му извод противоречи на мотивите му, че АУПДВ съдържа подробно и ясно посочване на фактите, които са взети предвид за преценката, че ползвателят на помощта е нарушил нормативни и договорни задължения, в какво се състоят същите и кои разпоредби от договора и приложимото право са нарушени. В случая като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ е възприета разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като има позоваване и на т. 4. 12, т. 4. 13, т. 4. 17, и т. 4. 18 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен по критериите на т. 11 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. За констатираното нарушение е предвидена санкция в размер на 100% от размера на получената субсидия. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че с оспорения АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ законосъобразно е определен размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ от "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД. Като е стигнал до други правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, АССО е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "БРЕЙН КОМЕРС" ЕООД бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 1 900 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и 1 700 лева държавна такса за касационно производство. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,