Решение № 5856 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2011 г.

Решение № 5856 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Варна чрез юриск. Христина Александрова срещу решение № 1845/18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1857/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-1417/17.02.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - Варна, потвърдена с решение № 329/11.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с която на "Пи Ен Ем Булгар" ЕООД - гр. Варна за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект и забрана за достъп за срок от 15 дни" на офис на дружеството в гр. Варна на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според касатора налице са доказателства за установено безспорно нарушение от страна на дружеството - неотчитане на продажби на недвижими имоти чрез ЕКАФП и именно това е мотивирало административния орган да наложи ПАМ. Според касатора в правомощията на налагащия ПАМ административен орган да прецени срока, както и че според чл. 22 ЗАНН, ПАМ се налага с цел предотвратяване и отстраняване на вредните последици, а в процесния случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да се предотврати извършването на едно неправомерно деяние. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК. Представени са и кратки писмени бележки от юриск. Александрова с искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Пи Ен Ем Булгар" ЕООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор с развити доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като нарушението е безспорно установено и административният орган е действали при условията на обвързана компетентност и затова е бил длъжен да наложи ПАМ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени наложената на "Пи Ен Ем Булгар" ЕООД - гр. Варна ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп за срок от 15 дни" на офис на дружеството в гр. Варна, първоинстанционният съд е приел, че в процесната заповед липсват мотиви за налагане на ПАМ, поради което административният орган не е мотивирал за предотвратяването на какво нарушение е наложена. Според съда към датата на извършената проверка от административния орган, както и към момента на издаването на ПАМ, дружеството е изпълнило задължението по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за въвеждане на ЕКАФП и отчитане на продажбите от дружеството на недвижимите имоти. В този смисъл съдът е направил извод, че не може да се приеме, че има възможност субекта да извърши друго нарушение, с което да се предотврати с издаването на процесната ПАМ. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Тази дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. В чл. 186 ЗДДС са уредени различни хипотези, при които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (в зависимост от това дали се отнася до физическо или юридическо лице). В чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е уреден случай на неспазване на реда и начина за въвеждане на фискално устройство. Установено е при проверка, че дружеството е продало недвижими имоти, за които са съставени по предвидения законов ред нотариални актове, а плащането стойността на имотите е извършено на ръка, без издаване на фискален бон от ЕКАФП. По тези факти страните по делото не спорят. Нотариалните актове, по които са събрани пари на ръка са от 6.12.2010 и 20.12.2010 г. Към момента на извършването на проверката от административния орган ЕКАФП е имало в обекта на дружеството, както и към момента на издаване на заповедта за ПАМ. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че с наложената ПАМ не се осъществяват целите й, а те винаги са за предотвратяване и/или преустановяване на административно нарушение. Такова е извършено в по-предходен момент преди извършване на проверка от административния орган. За това нарушение административният орган е наложил ПАМ, без да е мотивирано какво нарушение се предотвратява или преустановява, тъй като дружеството е изпълнило задължението си по посочената наредба за въвеждане в обектите си на ЕКАФП. Със запечатването на обекта за 15 дни и преустановяване на дейността не се постигат целите на ПАМ, за каквото те се издават, тъй като в процесния случай към момента на налагането й дружеството е изпълнило изискванията на наредбата и е въвело в обектите си и е регистрирало ЕКАФП. По принцип принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая не е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било в нарушение, поради което правилно решаващият съдебен състав е приел, че тя е и немотивирана. За каква защита на обществените интереси в настоящия случай става въпрос, след като е налице в експлоатация ЕАКФП към момента на проверката и издаването на заповедта за ПАМ. По този начин с налагане на ПАМ не се доказва да се охраняват определени интереси, както твърди касатора. При преустановено противоправно поведение, наложената ПАМ се явява като такава без мотиви и не съответстваща на целта на закона. Това налага извод, че заповедта за ПАМ е незаконосъобразна, така както е приел и първоинстанционният съд. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,