Решение № 10089 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение21.10.2025 г.докладчик т Румяна Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 14999 от 02.05.2025 г., постановено по адм. дело 484 по описа 2025г. на Административен съд София град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. А. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Ангелова срещу решение 14999 от 02.05.2025 г., постановено по адм. дело 484 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 11526 от 05.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Поддържат се изложените оплаквания и в съдебното заседание. Иска отмяна на съдебното решение, отмяна на административния. Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Поддържат се всички основания за правилност на съдебния акт, на административния акт и се представят актуални справки - за държавата Сирия и за информация за подлежащите на военна служба лица и характера и особеността на военната служба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение 11526 от 05.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия, включително актуалните данни и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е изключително подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история на кандидата, като регистриран непридружен непълнолетен, не без документи за установяването на това, за представяне на статут, правилно е отбелязано, че неговото желание да живее свободно и далече от проблемите не може да бъде подведено под изискванията на закона за относима към него лична бежанска история. Чужденецът не е бил застрашен, нито заплашван, и към него няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз. Изразените от него притеснения не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Общата обстановка в Сирия не се характеризира с изключително насилие по чл.9 ал.1 т.3 от Закона за убежището и бежанците безогледно насилие, както и не са представени данни, че ще бъде подложен на посегателствата по т.1 и т.2 от чл.9 ЗУБ. смъртно наказание или екзекуция. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За кандидата съществува реална възможност да продължи да живее на територията на Сирия, без да се създава риск за неговия живот, тъй като той доброволно е напуснал държавата по произход. Твърденията му за придобита рана от бомбардировка не се подкрепя от никакви медицински документи, както и за престоя му в болница и причината за този престой, който може да бъде като резултат от всякакво противозаконно действие. Поради твърдението, че е непридружен непълнолетен следва да се отбележи и, че е направена преценка за най-добрия интерес на детето и в съответствие с международните разпоредби, както и по Закона за закрила на детето и това определя, че връщайки се в страната на произход, няма да бъде лишен от идентичност и ще поддържа близки взаимоотношения с най-близките си роднини, които по негово признание, продължават да живеят на територията на Сирия. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение