Решение № 7409 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Метал лабс ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, [улица], срещу Решение 4502/27.11.2024 г. на Административен съд Пазарджик, по адм. дело 886/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение ДР-02-16-252 от 11.11.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК), с което на Ангелова Драйвинг Академи ЕООД (предишно наименование на Метал лабс ЕООД) на основание чл. 70, ал.1, т. 7 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; ЗУСЕФСУ) и вр. вр. т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности) е определена финансова корекция в размер от 24 395,23 лв., представляващи 25% от изплатените средства за трудови възнаграждение по административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ BG16RFOP002.2-024-0497-С01 от 10.06.2019 за изпълнение на проект: Реализиране на предприемаческа идея чрез издаване и разпространение на интерактивна електронна книга Безопасни на пътя помагало за допълващо самообучение на всички участници в движението кандидат-водачи и водачи на ППС, пешеходци и особено деца, колоездачи и лица с тайни увреждания, с цел повишаване на базовата подготовка и уменията за справяне в критичните ситуации на пътя на стойност 249 997 лв. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че след като делото е образувано след връщането му от касационната инстанция за ново разглеждане, то при новото му разглеждане са допустими само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото. Счита, че в случая този принцип не е спазен от първоинстанциония съд, тъй като в съдебното заседание не е уточнено какво точно сдържа, представения от административния орган компакт диск с три електронни файла, които са останали с неизвестно съдържание, дали са новооткрити или удостоверяват новонастъпили обстоятелства. Съдът не е предоставил възможност на процесуалния представител да се запознае с тези доказателства, въпреки изрично направеното искане и това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото е възпрепятстван да защити адекватно тезата и правата си. Обосновава с подробни аргументи тезата си, че оспорваният акт е нищожен, тъй като не е подписан от компетентен орган РУО на ОПИК, а от лицата Т. В. П. и И. Д. И. и двете в лично качество без да е удостоверена чрез електронен сертификат материалната им компетентност за издаването на акта. А представените доказателства не доказват противното. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с прогласяването на нищожността на административния акт. Касаторът се представлява от адв. А. Драганова, която подвържа жалбата на всички изложение от нея основания, претендира и присъждане на сторените във всички инстанции разноски. Ответникът РУО на ОПРР, в писмен отговор изразява становище за неоснователно на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора юрисконсултско/адвокатско възнаграждение над минималните размери. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред Административен съд Пазарджик е оспорено Решение ДР-02-16-252 от 11.11.2022 г. на РУО на ОПИК за определяне на финансова корекция на настоящия касатор, в качеството му на бенефициер, в размер от 24 395,23 лв., представляващи 25% от изплатените средства за трудови възнаграждение по административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ BG16RFOP002.2-024-0497-С01 от 10.06.2019. Производството по делото е второ по ред първоинстанционно след като с Решение 9176/24.07.2024 г. на Върховен административен съд по адм. дело 4423/2024 г. е отменено Решение 562/09.02.2024 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 824/2023 г., с което съдът е обявил нищожността на същия административен акт за определяне на финансова корекция и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция е счела, че в производството съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изпълнил задължението по чл. 171, ал.5 АПК да укаже на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, а именно доказателства относно компетентността на издателя на акта на електронен носител. Указал е събирането на нови доказателства и пълно изясняване на спора от фактическа страна, след което съдът да изложи мотиви по спорните правни въпроси. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания при новото разглеждане на делото Административен съд Пазарджик с Разпореждане 3220/16.08.2024 г. изрично и подробно разпределя доказателствената тежест между страните и указва изрично на ответника да представи - доказателства относно компетентността на издателя на акта на електронен носител преди заседанието по делото и насрочва последното за 14.11.2024 г. Ответникът изпълнява указанията за представяне на допълнителни доказателства на 05.09.2024 г. относно компетентността на издателя на акта. На 13.11.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. Драганова по електронен път депозира молба, в която сочи, че както тя, така и управителят на дружеството-жалбоподател са възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, но не искат същото да се отлага. Изрично сочи в молбата си да се приемат всички доказателства. По-надолу в молбата действително има искане, ако ответникът представи нови писмени доказателства да се даде възможност да се запознаят с тях. Но въпреки това излага становище по съществото на спора с искане жалбата да бъде уважена. В проведеното открито съдебно заседание са докладвани постъпилите доказателства, както и молбата на адв. Драганова. Извършена е съпоставка между представените доказателства на хартиен носител и тези представени на електронен такъв и е установена идентичност, след което доказателствата са приети и делото е обявено за изяснено от фактическа страна и е даден ход по същество. В обжалваното решение съдът анализира всички събрани доказателства, както тези от предходното разглеждане на делото, така и представените във връзка с указанията на касационната инстанция и съобразявайки, че единствено искането за обявяване на нищожност на административния акт е допустимо за разглеждане, прави извод че не е налице толкова съществен порок на нито едно от основанията за оспорване по чл. 146 АПК, което да обуславя прогласяването на акта за нищожен. Излага подробни мотиви, че издателят на акта И. И. към датата на издаването му 11.11.2022 г. е изпълнявала функциите на РУО на ОПИК, разполагала е с валиден електронен подпис, който е положен в края на оспорения акт, поради което същият е валиден и няма основание за прогласяването му за нищожен на основание чл. 146, т.1 АПК. Прави извод, че при издаването на акт не са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито е нарушена формата, съдържанието му или материалния закон по начин, който да обуславя нищожността на акта, поради което отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда при повторното разглеждане на делото относно събирането на доказателства за компетентността на издателя на актта. С Решение 9176/24.07.2024 г. на Върховен административен съд по адм. дело 4423/2024 г. делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на съда при първото разглеждане на спора. Връщането е от етап събиране на доказателства и то от неговото начало, доколкото касационната инстанция е дала указания, съдът да разпредели доказателствената тежест между страните и изрично да посочи на ответника на основание чл.171, ал.5 АПК, че относно същественото по делото обстоятелство - компетентността на издателя на оспорения акт, не сочи доказателства. Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд са задължителни при новото разглеждане на делото. Етапът, от който е върнато делото за ново разглеждане е събирането на доказателства, при това конкретно посочени по вид от касационната инстанция. Първоинстнационият съд точно и пълно е изпълнил указанията, поради което не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да се е отразило отрицателно на постановения от него съдебен акт. Не е основателен и доводът на касатора, че не е имал възможност да се запознае с представените доказателства от ответника поради късното им представяне. Разпореждане 3220/16.08.2024 г. на първоинстанционния съд, с което се разпределя доказателствената тежест между страните и се дават указания на ответника за представяне на доказателства като изпълнение на решението на касационната инстанция, е съобщено на жалбоподателя. В разпореждането ясно е посочено, че доказателствата следва да са представени в съда най-късно 14 дни преди заседанието, насрочено за 14.11.2024 г. Този срок е указан именно, за да се осигури възможност на другата страна да се запознае с постъпилите доказателства преди съдебно заседание. Ответникът представя същите на 05.09.2024 г. и от тази дата те са били на разположение на жалбоподателя и неговия процесуален представител да се запознае с тях и да подготви становището си по тях и цялостната си защита. Жалбоподателят е бил наясно (разпореждането му е връчено), че в изпълнение на дадените от съда указания по делото ще постъпят доказателства и в какъв срок ще се представят, следователно ако е оказал дължимата грижа е имал възможност да се запознае с доказателствата след като те са постъпили много преди (почти два месеца по-рано) указания от съда краен срок. Неоснователен е и доводът на касатора, че събраните по делото доказателства не доказват, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, тъй като той е подписан от две физически лица без яснота, кой в какво качество действа. Действително в оспореното решение за определяне на финансова корекция има два електронни подписа. Единият на Т. В. П., който е положен непосредствено след регистрационния номер и дата на издаване на акта, а другият в края на документа след неговия диспозитив. Вторият подпис и на И. И. и съдържа отбелязване, че същата е главен директор на ГД ЕФК и РУО ОПИК. Следователно първият подпис е на служителя, имащ задължението да впише акта в деловодния регистър като му придаде регистрационен номер и дата на издаване и затова е положен непосредствено след тях. Вписването на акта в деловоден регистър на издалия го орган няма отношение към неговата законосъобразност, въз основа на разпоредбите на Наредбата за обмена на документи в администрацията, регистрирането на документа в официалния документен регистър удостоверява и датата на неговото подписване, в случая с електронен подпис на издателя на акта, доколкото и документът е създаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) във вр. чл. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), вътрешният оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите се уреждат с наредба на Министерския съвет. Такава е приета с с ПМС 101 от 17.05.2008 г., обн. ДВ бр. 48/2008 г., посл. изм. ДВ бр. 36/2022 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от нея, административните информационни системи (АИС), разработени и внедрени в администрациите, осигуряват поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и изпълнението на административни процедури. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, процедури са всички работни процеси в администрацията или между различните администрации, които включват вътрешен оборот на документи и които не представляват предоставяне на административни услуги и вътрешни електронни административни услуги. АИС поддържат и осигуряват съхранението на приетите и създаваните електронни документи по ал. 2 за срок не по-малък от 20 години по начин, позволяващ възпроизвеждане на документите без загуба на данни, като съгласно ал. 5 създаването на електронните документи в администрацията се осигурява със средствата на АИС или на външни програмни приложения. В тази връзка, доколкото създаденото като електронен документ решение за определяне на финансова корекция чрез средствата на внедрената АИС, осъществяваща вътрешния документооборот на електронни документи, създадени в резултат на административната процедура по администриране на нередност, доказано е регистрирано с РД-02-16-252/11.011.2022 г. в АИС, то същото има достоверна дата. Законът не вменява задължение на издателя на акта лично да поставя регистрационен номер и дата на издаване на същия, поради което няма нормативна пречка това да е осъществено от друго длъжностно лице в случая Т. В. П.. Датата на издаване на акта от своя страна има отношение към установяване компетентността на органа във времево отношение. Видно от данните по делото (ел. подпис в края на документа след неговия диспозитив, т.е волеизявлението на органа) за издател на електронния документ се сочи И. И. като главен директор на ГД ЕФК и РУО ОПИК. Компетентността на лицето е доказана с представената по делото (още при първото му разглеждане) Заповед РД-02-16-209/14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, а оспореният акт е издаден след тази дата и не се установяват данни предоставената при условията на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ компетентност на И. да е отнета към 11.11.2022 г. Подписът удостоверява извършването на волеизявлението на лицето, в случая в електронна форма. Писмената форма, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК ще се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, казва чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл. 4 с.з., автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Като се има предвид горното, не възниква съмнение, че изявлението на И. И. е направено в качеството й на РУО на ОПИК и следователно оспореното решение за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган. В случая е без значение дали И. е била РУО към началната дата на валидност на електронния подпис, правно релеватният момент, към който тя следва да има това качество е датата 11.11.2022 г., тъй като тогава е издаден оспорения акт. По делото е безспорно доказано, че към този момент И. е изпълнявала функциите на РУО на ОПИК въз основа на валидна заповед за предоставената при условията на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ компетентност. Дали лицето е имало същото качество по-рано или по-късно е неотносимо към предмета на спора. С оглед изложеното правилно и съответно на закона и доказателството по делото първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен по време, място и материя орган и няма основание за обявяването й за нищожна. Правилни и съответно на закона и доказателството по делото са и другите извода на съда. Няма нарушение във връзка с формата и съдържанието на оспорения акт. Същият е издаден в писмена форма, съдържа фактически (описание на неизпълнените индикатори за устойчива заетост) и правни основания (70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ и вр. вр. т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности) за определената финансова корекция. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалния закон (посочените правни норми се отнасят до определянето на финансова корекция в посочения размер). Съобразена е и целта на материалния закон разходване на средствата от Съюзния бюджет съобразно предвидените правила, а при нарушаването им възстановяване на вредата посредством специална мярка финансова корекция. От горното следва, че оспореното решение за определяне на финансова корекция не страда от толкова тежък порок на никое от посочените в чл. 146 АПК основания за оспорване, което да обосновава прогласяването на неговата нищожност. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остави в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за касационната инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение