Решение № 4319 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 643/2012 г.

Решение № 4319 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 643/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Асен Тодоров и Мая Тодорова от гр. Варна, подадена от пълномощник и процесуален представител адв. Калев срещу решение № 2451 от 25.10.2011 г. по адм. д. № 2034/2011 г. на Административен съд-Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Североизточен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ДК-02-СИР-91/13.05.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "покриване и присъединяване на тераса към апартамент" на първи етаж от жилищна сграда в УПИ I-9,кв. 577 по плана на 14-ти м. р. на гр. Варна, извършен от Асен Тодоров и Мая Тодорова. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2009 г. без строителни книжа, изискуеми по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, описала СМР по вид и вложени материали са отхвърлени възраженията за приложимост на правния режим по чл. 147, ал. 1, т. 12 и чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "Б" от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесното преустройство -"покриване и присъединяване на тераса към апартамент" е изградено без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същото като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 40/25.03.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство- такива не се представят. Установеното от експертизата и проверяващите органи присъединяване на терасата към апартамента, покриване на същата с премахване на съществуващи зидове и направата на нови и поставяне на дограма сочи на промяна на предназначението и се квалифицира като строеж по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4б "д" и § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Извършените СМР не попадат в изключителната хипотеза на вътрешно преустройство по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "б" и "в" ЗУТ, поради което са били изискуеми строителни книжа, вкл. разрешение за строеж. Обосновани са и изводите на съда за неоснователност на позоваването на разпоредбите на чл. 151, ал. 1, т. 3 и чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ, предвид дефинициите п § 5, т. 57,58 и 59 от ДР на ЗУТ и безспорно установеното по вид преустройство. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно належащата необходимост от приобщаване на терасата към апартамента и последващото съгласие на етажните съсобственици са неотносими, при безспорно установеното нарушение - липса на строителни книжа, тъй като закона не обвързва причините за извършване на строителството с неговата законност. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неконституиране на заинтересована страна и заличаване на допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза. С първото възражение се предявяват чужди права и се явява недопустимо, но дори и да беше допустимо, то е неоснователно, тъй като в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган/ РДНСК - Североизточен район/ и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа. Лицето, сезирало РДНСК за наличие на незаконен строеж не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера, т. е. не засяга негови законни права и интереси. Освен това РДНСК разполага с изрично визирани в ЗУТ правомощия по служебно задвижване на процедура по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и не е обвързана от подаден сигнал. Видно от протоколите от проведени съдебни заседания на 13.09. и 11.10.2011г, с оглед направеното оспорване на съдебно-техническата експертиза от пълномощникът на жалбоподателите е назначена тройна експертиза, впоследствие заличена поради невнасяне на депозит. Преди даване ход по същество е докладвана писмена молба на жалбоподателите с изрично заявено становище, че няма да сочат други доказателства. При тези данни се явява неоснователно и второто възражение за допуснато процесуално нарушение. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,