Решение № 2508 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2012 г.

Решение № 2508 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Филип Атанасов Копарански от гр. Пловдив срещу решение № 1876 от 2.08.2012 г. по адм. дело № 1308 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 183 от 2.05.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на т. 50 от ПКТП (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 183 от 2.05.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5809104426 по протокол № 774 от 17.03.2011 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Филип Атанасов Копарански от гр. Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № МП-78630/25.11.2010 г. поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст 100. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че придобитият от жалбоподателя трудов стаж с продължителност общо 5 години, седем месеца и 11 дни през периода 8.06.1987 г. - 19.01.1993 г. на длъжност "преносвач - товарач" в "Месокомбинат Пловдив" ЕООД, цех "Хладилник 2", не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 50 или т. 52а1 от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). От показанията на разпитаните свидетели, направените служебни справки конкретно за жалбоподателя, вкл. и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, не може да се направи обоснован извод, че лицето е работило при посочените кумулативно изискуеми условия от чл. 50 от ПКТП (отм.), т. е. постоянно при температура под минус 10 градуса С. Разпоредбата на чл. 2, т. 40 от ПКТП /всъщност НКТП, в сила от 1.01.2000 г./, посочена като правно основание за причисляване на спорния труд към втора категория в удостоверение обр. УП-30 № 210 от 19.04.2000 г., няма обратно действие и е неприложима. Изложените в касационната жалба подробни доводи, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, са неоснователни. Материалноправната разпоредба на т. 50 от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на работниците, заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10 градуса С. По делото не са представени доказателства, че касаторът Копарански постоянно е изпълнявал трудовите си функции на длъжността "преносвач" съгласно вписването в трудовата книжка и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в хладилно помещение на хладилник за дълбоко замразяване, в което температурата е била под минус 10 градуса С. Изплащателните ведомости и други първични документи на прекратения осигурител "Месокомбинат - Пловдив" ЕООД са били предадени за съхранение в Архивохранилището на ТП на НОИ - Пловдив, но съгласно констативния протокол за резултатите от извършена на 18.02.2011 г. проверка в документите липсват записи за полагане на труда при температура под минус 10 градуса С. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза в съхраняваните заповеди относно жалбоподателя и в месечните разплащателни ведомости не съществува отбелязване на работа при ниски температури и изплащане на допълнителни възнаграждения за вреден труд. В удостоверение обр. УП-30 № 210 от 19.04.2000 г., което е подписано със запетаи от неизвестни заместници на ръководителя и главния счетоводител на предприятието - осигурител, е посочено несъществуващо правно основание за категоризиране на труда - "ПКТП - раздел II, чл. 2, т. 40". Издадените документи относно труда, положен от други работници, не са годни доказателства за установяване на правнорелевантните факти от хипотезиса на т. 50 от ПКТП (отм.) по отношение на касатора. Липсват доказателства, че Хладилник № 2 се е използвал за дълбоко замразяване на месните продукти и че след влизане в сила на ПМС № 43 от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1991 г., в сила от 1.03.1991 г.) осигурителните вноски за изпълняващите длъжността "товарач", "разтоварач" или "преносвач" в Хладилник № 2 на Месокомбинат - Пловдив са били внасяни в размерите, определени за ранно пенсиониране съгласно т. 2 на чл. единствен. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО (ДВ, бр. 33 от 2008 г.) поради неизпълнение на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100 съгласно чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.), са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което Пловдивският административен съд е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,