Решение № 15454 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2012 г.

Решение № 15454 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Нели Игнатова, в качеството й на процесуален представител на митница Пловдив против решение № 67/11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1957/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, пети състав. С посоченото решение е отменено изцяло решение за промяна на митническа стойност № 1362/13.08.2010 на началника на митница Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуалния си представител, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован - касационни основания, визирани в чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло решение № 1362/13.08.2010 на началника на митници Пловдив, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от Нели Игнатова, в качеството й на процесуален представител на митница Пловдив, против определение № 292/31.01.2012 г., постановено по адм. дело 1957/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, пети състав, с което е изменено решение № 67/11.01.2012 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му за разноските, като увеличава присъдените на "Кастел Експорт" ООД съдебни разноски на 1600 лева. Ответникът по касационна жалба - "Кастел Експорт" ООД, гр. Карлово, чрез процесуален представител, иска потвърждаване на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че между "Кастел Експорт" ООД и "Kedron Bearings Services" LLC, Кентъки, САЩ, са сключени договори за доставка на стоманени въжета. Не се спори между страните, че по договор за продажба от 3.09.2007 г. са доставени 160 рула стоманени въжета на стойност 166 400 щатски долара, като съгласно договора 133 126 щатски долара са платени по сметката на "SHANGHAI JUN WEI WIRE ROPE AND SLING CO" LTD, Китай, а остатъкът от 33 274 щатски долара е преведен по сметката на американското дружество. По договор за продажба между същите страни от 12.10.2007 г. са доставени на ответника по касационната жалба 95 рула стоманени въжета на обща стойност 55 700 щатски долара, от които съгласно клаузите на договора са платени 45 640 щатски долара на "SHANGHAI JUN WEI WIRE ROPE AND SLING CO" LTD, Китай, а 10 060 щатски долара по сметка на "Kedron Bearings Services" LLC, Кентъки, САЩ. Общо по двата договора са договорени 255 рула стоманени въжета на обща стойност 222 100 щатски долара. За доставените стоки по двата договора са издадени 4 броя фактури през периода 20.10.2007 г. - 29.11.2007 г. и стоките са поставени под режим свободно обръщение с няколко броя ЕАД от края на 2007 г. и началото на 2008 г. В хода на проверката на митническите органи са представени отчети от "Райфейзенбанк" ЕАД заедно със съответните нареждания за валутен превод, от които се констатира, че "Кастел Експорт" ООД е превел на китайското дружество общо 178 766 щатски долара или колкото е общият размер на задълженията по двата посочени по-горе договора и 5-те броя фактури. С нареждане за валутен превод от 21.08.2009 г. жалбоподателят е превел 53 208,98 щатски долара на американското дружество, като в нареждането е вписано, че е на основание фактура № JW070045/20.10.2007 г. на стойност 93 078 щатски долара. Установено е, че по тази фактура са заплатени 49 009,10 долара на китайското дружество. Митническият орган е приел с обжалваното пред АС решение, че платената в повече сума от 9 874,98 лева е по процесната фактура и следва да се разпредели по трите броя ЕАД, за които се отнася, включително и процесния ЕАД № 07BG003007H0020815 от 12.12.2007 г., което води до извод за по-висока действително платена цена по този ЕАД, респективно по-висок размер митническа стойност от декларираната на основание чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 и оттам допълнителен размер задължения в размер 3816, 09 лв., от които мито - 2 492,34 лева и ДДС - 1 323,75 лева, ведно с лихва върху мито 863,43 лева и лихва върху ДДС - 458,59 лева. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно както относно извършената промяна на митническата стойност на внесената стока, така и относно допълнително начисления ДДС върху така определената с него данъчна основа, като се е мотивирал със заключението на приетата по делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Величка Бояджиева плащанията по двата договора са извършени съгласно уговореното в самите тях, като не е налице плащане в повече от уговорената сума общо в размер на 222 100 щатски долара (по сметката на "SHANGHAI JUN WEI WIRE ROPE AND SLING CO" LTD, Китай - 178 766 щатски долара, а по сметката на американското дружество - 43 334 щатски долара). Вещото лице е проверило осчетоводяванията при жалбоподателя и е установило, че с процесния валутен превод от 21.08.8009 г. са разплатени частично задължения по фактура № JW070045/20.10.2007 г., както и други по-стари от двата договора, процесната фактура и процесния ЕАД задължения. Съдът е допуснал и приел допълнителна ССЕ, от която се констатира, че счетоводните отразявания на извършените преводи и издадените от "Kedron Bearings Services" LLC фактури и изплатените от страна на жалбоподателя суми съвпадат по размера с договорената цена, като нито по една от фактурите, респективно по нито един от сключените договори не е налице заплащане над уговорената и фактурирана цена. Съдът е достигнал до извода, че действително платената стойност по процесния ЕАД съвпада с декларираната стойност и съобразно чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 именно тя е митническата стойност. Предвид изложеното липсват основания за коригиране на декларираната в ЕАД № 07BG003007H0020815 от 12.12.2007 г. митническа стойност. Правилно съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, потвърждаваща твърдението на ответника в касационното производство, че при съставяне на нареждането за превод от 21.08.2007 г. е допусната грешка, изразяваща се в непосочване на всички фактури, по които се извършват частични плащания. Този извод кореспондира и с приетите по делото по - стари фактури и кореспондиращите им ЕАД, по които е извършено плащане с процесното платежно нареждане, както и отразеното в доклада на независимия одитор, според който счетоводството на дружеството е водено редовно. Съдът правилно е приложил чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33. От установената по делото фактическа обстановка, която правилно и обективно е възприета от първоинстанционния съд се установява, че по процесната ЕАД на продавача е заплатена декларираната сума, една част от който по-късно от момента на декларирането. Тоест, плащането, направено с валутен превод от 21.08.8009 г. е забавено плащане на част от декларираната сума на стоката по ЕАД № 07BG003007H0020815 от 12.12.2007 г., а не допълнително плащане за тази стока. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената частна жалба, настоящият състав счита същата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореното определение е неблагоприятно. По същество същата е неоснователна по следните съображения: Не се касае за недопустимост на допълнителното определение, като молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена на 17.01.2011 г., а решението е съобщено на 16.01.2011 г., съгласно което следва да се определи срока на обжалване. Следователно искането за допълване на решението е направено в срок. Доводът за прекомерност е недопустим, тъй като той може да се прави най-късно до приключване на устните състезания, когато приключва и спорът по същество. Административният орган е бил уведомен за претендирано възнаграждение, като списъкът с разноските е представен своевременно. Възражение за прекомерност не е правено, поради което възможността за това е преклудирана към този момент. Неправилно обаче, съдът е включил към направените разноски по делото и платения ДДС по фактурата, издадена от адвокатско дружество. По безспорен начин е установено, че на 29.11.2010 г. "Кастел Експорт" ООД е заплатило на адвокатското дружество адвокатски хонорар в размер на 1140 лева. Именно тази е сумата, представляваща направени разноски по делото за адвокатска защита. Начисления ДДС в размер на 190 лева, не е част от адвокатския хонорар, поради което не подлежи на възстановяване по този ред. В този смисъл следва да се коригира обжалваното определение, като се отмени за разликата над 1410 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение,