Решение № 8094 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 198/2011 г.

Решение № 8094 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 198/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Донка Стоянова Русева от гр. Стара Загора срещу решение № VI-398/23.11.2010 г., постановено по административно дело № 429/2010 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена нейната жалбата против заповед № 2341/10.09.2008 г. на кмета на Община - Стара Загора, с която на Васил Митев Щерев е признато право да придобие собственост върху имот № 65, кадастрален район 170, местност "Лозята", землище на село Сулица. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди, че са необосновани изводите на съда, че процесната заповед е мотивирана, след като липсвали фактически основания в нея, освен че липсвали и предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за нейното издаване. Моли ВАС да отмени изцяло обжалваното решение, вкл. в частта на присъдени разноски, и да постанови решение по същество, с което да отмени заповедта на кмета на общината. Претендира разноски за двете инстанции. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - кметът на Община - Стара Загора не заявява становище по касационната жалба. Ответникът - Васил Митев Щерев-лично, с писмен отговор и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно и законосъобразно е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е признато правото да се придобие собственост по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот, а приложените в преписката писмени доказателства установяват наличие на всички изисквания за прилагането на нормата на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ в третата й хипотеза - единствена земеделска земя на ползвателя. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. След като прецени данните по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. С оспореното пред ВАС решение от 23.11.2010 г., в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, Административен съд - Стара Загора отхвърлил жалбата на Донка Стоянова Русева против заповед № 2341/10.09.2008 г. на кмета на Община - Стара Загора, с която, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. И доп. на ППЗСПЗЗ и на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на Васил Митев Щерев е признато право да придобие собственост върху имот № 65, кадастрален район 170, местност "Лозята", землище на село Сулица. Първоинстанционният съд приел оспорената заповед за законосъобразна, като изложил съображения, че е издадена от компетентен административен орган, и при спазване на изискванията от материалноправен характер и на процедурните правила. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях приел, че са налице на изискванията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху имота от Васил Митев Щерев. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна. Установено е, че Васил Митев Щерев, като ползвател на процесния имот е подал заявление от 3.07.1992 г., с което поискал преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху имот от 0.500 дка, предоставен му за ползване по ПМС № 76/1977 г. съгласно удостоверение № 707/21.07.1983 г./л. 13 от делото/. Съдът съобразил, че в това удостоверение площта на имота, предоставен за ползване, е точно 0,5 дка в местността "Лозята", колкото е площта на имот № 65, кад. р. № 170, същата местност, което обстоятелство установил и със заключение по допусната съдебно техническа експертиза. Посочил, че по заявлението на Щерев не е установено издаване на техническа оценка на имота, както и че молителят подал и ново заявление през 1998 г., към което приложил декларация, че предоставената за ползване земя е единствена на семейството му, за което обстоятелство приложил и удостоверение от Общинска служба "Земеделие" Стара Загора. Установил, че по протокол № 17 от 10.04.1998 г. на техническа комисия на общината/ л. 60 от делото/ е прието, че са налице условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имоти в различни землища и местности, като за второто основание под № 7 за с. Сушица е посочен Васил Митев Щерев . Установил още, че с решение на ПК - Стара Загора по заявление от 26.08.1992 г. на Ст. Т. Стоенчев, на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността на върху земеделски земи, включително две ниви, съответно от 7,000 дка и 3, 000 дка в м."Лозята", в територия по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно с § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./ ползвателите на имоти, които са подали молби за оценка до 30 септември 1995 г. по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ запазват правата си за получаване на оценка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая ползвателят Васил Митев Щерев е заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, който е запазил правата си за придобиване на имота, но вече по реда, предвиден с § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г. е отпаднала възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз основа на изготвена оценка от техническата комисия, а е предвидена специална процедура, която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото на собственост. Съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав, съществен елемент в който е протокол на надлежно назначената комисия в състав, изрично определен с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, както и основанията по § 4а и § 4б за придобиване право на ползване от ползвателите. Първоинстанционният съд правилно е преценил наличието на материалноправните предпоставки и спазването на процедурните правила при издаване на процесната заповед. При разглеждане на заявлението за придобиване правото на собственост от ползувателя Васил Щерев, административният орган със заповед № 70 от 15.01.1998 г., изменена със заповед № 165 от 04.02.1998 г./л. 25-26 от делото/, е назначил комисия в състава, предвиден с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която в протокол № 17 от 10.04.1998 г. изложила становище за наличие на фактическите и правни основания за признаване на правото да се придобие собствеността от ползвателя на земеделската земя. Въз основа на протокола със оспорената пред АС-Стара Загора заповед кметът на общината, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, признал правото на Васил Щерев за придобиване правото на собственост на ползвания от него имот, поради което са неоснователни възраженията на касатора, че не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая не е налице твърдяната непълнота, т. е липса на фактически основания за издаване на административен акт, тъй като те са посочени в подготвителния акт. Съдът, макар и че не е посочил изрично, е съобразил решението си с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че ако административният акт е издаден на основание на подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Оттук следва изводът, че е налице възможност мотивите на един акт да бъдат изложени в друг - предшестващ акт, но тогава в този предшестващ акт трябва да са изложени мотиви. Такъв е настоящият случай. По отношение на втория довод в жалбата следва да се посочи, че назначената по делото съдебно - техническа експертиза безспорно установява, че предоставения за ползване имот от 500 кв. м. е идентичен с имот № 65, кад. р. № 170 с площ от 503 кв. м., разположени в източната част на имот № 65 по помощния план, поради което твърдението на касатора, че "нямало идентичност на имотите"не намира опора в доказателствата по делото. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с липса на индивидуализация на процесния имот и липса на посочена площ-правилно съдът е приел, че в оспорения административен акт имотът е посочен с кадастрален номер и кадастрален район, като са признати заявените от ползвателя права, а с приетата съдебно - техническа експертиза се установява неговото местоположение и площ. Освен това със заповедта по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ се признават правата на ползвателя за трансформиране правото на ползване в право на собственост, а с ПНИ са определени границите и площта на имота . В тази връзка са неоснователни възраженията на касатора относно неправилно приложение на закона и "неизяснени" обстоятелства свързани с границите на имота. Обосновани и правилни са изводите на съда, че случаят касае придобиване на имота по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, относно имот, който към момента на заявяването от ползвателя е бил засаден с лозови насаждения, при хипотезата на § 4б (ред. бр. 28 от 1992 г.), "или земеделската земя е единствена на семейството на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът". Твърденията за противното не намират опора в закона. По отношение на останалите възражения на касатора- за незаконосъобразност на оспорената заповед по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, следва да се посочи, че производството по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ предхожда производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти следва да бъде съобразен с правата на ползвателите, с признато право да придобият собствеността върху ползвания имот; собствениците с възстановено право на собственост и собствениците, на които не е отнемано правото им на собственост, като се извършва преценка за отразените в регистъра на имотите данни за тяхната собственост, съобразно представените писмени доказателства за установено вече право на собственост, респективно право на придобиване на собствеността. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица, като ползвателите на имотите придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици. С оглед изхода на спора, първоинстанционният съд правило е присъдил разноски в полза на ответната и заинтересованата страна в доказания им размер, поради което жалбата и в тази част е неоснователна. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора искането за разноски, направено от касатора, по арг. от чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,