Решение № 2420 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Т. П. от гр. Варна против Решение 3863/12.04.2024 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 311/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на Т. Т. П., [ЕГН], срещу Решение 2153-03-174/06.12.2023 г. на директора на Териториално поделение - Варна на Национален осигурителен институт, с което е оставена без уважение жалбата на П. срещу разпореждане [номер]/03.08.2023 г. на ръководител "ПО" при ТП - Варна на НОИ, с което по заявление от 18.05.2023 г., е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П., считано от 07.04.2023 г., в размер на 1713,60 лв. и е осъдена да заплати разноски 100 лв. Изложените съображения за неправилно прилагане на 69в, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 132 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна е оспорил касационната жалба в писмено становище по делото. Изложил е доводи по същество за нейната неоснователност и за правилност на решението на административния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е Решение 2153-03-174/06.12.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, с което е оставена без уважение жалбата на П. срещу разпореждане [номер]/03.08.2023 г. на ръководител "ПО" при ТП - Варна на НОИ, с което по заявление от 18.05.2023 г., е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 07.04.2023 г., в размер на 1713,60 лв. За да отхвърли оспорването първоинстанционният административен съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявление вх. 2113-03-1252/18.05.2023 г. Т. Т. П. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 КСО. На лицето е издадено разпореждане [номер]/03.08.2023 г., с което е административният орган е определил личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст в реален размер при осигурителен стаж от трета категория труд 39 год. 06 мес. 25 дни, при общ осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. - 06.04.2023 г., в размер на 451462, 17 лв. Посочено е, че добавката съгласно чл. 69в, ал. 3 КСО е за 23 месеца осигурителен стаж и е по 0.33% - 7.59% от 1536, 95лв., възлизаща на 116, 65 лв. От 07.04.2023 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка, съгласно чл. 69 в, ал. 3 от КСО, се изплаща на жалбоподателката в размер на 1713,60 лв. По делото не е било спорно, че П. от 13.07.1998 г. до 18.05.2023 г. е била в трудови правоотношения с ОУ Петко Р. Славейков в гр. Варна и е изпълнява длъжността директор . В периода от 19.04.2017 г. до 25.03.2021 г. и от 15.04.2021 г. до 11.05.2021 г. е била народен представител. Решение 2153-03-174/06.12.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна е постановено в производството по чл. 117 и сл. КСО, като с него е потвърдено разпореждане [номер]/03.08.2023 г. При осъществения контрол за валидност и законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК първоинстанционният административен съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Варна е законосъобразен административен акт и е отхвърлил оспорването срещу него. Съдът е достигнал до извод, че според чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4, т.е. учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Според разпоредбата на чл.132 ПОДНС, в редакцията му към 2021 г., времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им. Анализирайки тези правни норми административният съд приема, че разпоредбата на чл. 19, ал. 5 НПОС е специална по отношение на чл.132 ПОДНС, поради което зачетения трудов стаж на П. по чл. 132 ПОДНС не е приравнен на осигурителен стаж, по смисъла на чл. 69в КСО, поради което за нея не е настъпил и правопораждащия факт по чл. 69в, ал.3 КСО, касателно определяне на размера на добавката, който П. претендира в първоинстанционната жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилно приложение на материалния закон чл.69в, ал. 3 КСО във връзка с чл. 19, ал.1 и ал. 5 НПОС и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Спорът по делото е правен и касае обстоятелството дали правилно е определена добавката по чл.69в, ал. 3 КСО, респективно правилно ли не е зачетено времето, през което Т. Т. П. е била народен представител, за осигурителен стаж. Според чл. 69в, ал. 1 КСО, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Като от 2016 г. тази възраст се увеличава както за мъжете, така и за жените. Редът за пенсиониране на учителите е посочен в 69в КСО, а според относимата редакция на чл. 69в, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд. Изрично в чл. 19, ал. 1 НПОС, е посочено, че за учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите на учебни, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения от нормативен акт от по-висока степен. Правилно първоинстанционният съд е направил разграничение между понятията трудов стаж и осигурителен стаж в какъвто смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд. Безпротиворечиво се приема, че трудовият стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват определени права на работника или служителя. За разлика от трудовия стаж, времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл. 9 и чл. 9а КСО. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице. От анализа на последно посочената разпоредба и чл. 10 КСО се налага извод, че законодателят прави нормативно разграничение между трудов и осигурителен стаж, като не всеки трудов стаж следва да се приеме, респ. зачете и като осигурителен такъв. Правилото въведено с чл.132 ПОДНС гарантира на народните представители, че времето, през което те изпълняват своите функции, ще бъде зачетено за трудов стаж по специалността, но не и за осигурителен такъв. Изводът обосновано е изведен от разпоредбите на раздел I Правно положение , на глава Единадесета Народни представители от ПОДНС, които имат за цел да осигуряват защита на трудовите права на депутатите, с цел защита от нерегламентиран натиск, така и чл. 129 ПОДНС. Първоинстанционният съд приема законосъобразно, че НПОС и ПОДНС са в съотношение специален към общ нормативен акт, който извод произтича от предвиденото в чл. 7, ал.1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове и регулацията на обществените отношения. ПОДНС е нормативен акт, който е създаден за организацията на дейността на Народното събрание, а не за прилагане на закон или отделни негови разпоредби. Доколкото НПОС е издадена нарочно, на основание чл. 106 КСО, за да се уредят обществените отношения, касаещи отпускането на пенсиите, съдът правилно намира, че за процесния период е относима НПОС. Израз на волята на нормотвореца да уреди единствено трудовоправните последици от прекратяването на пълномощията на народен представител е прекратяването и на ползването на неплатения отпуск. По делото не е било спорно, че жалбоподателката е била в неплатен отпуск, като директор на ОУ Петко Р. Славейков и не е изпълнявала функциите на директор на училището, докато е била народен представител. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че за нея не е доказан следващия се осигурителен стаж, необходим за определяне размера на добавката по чл. 69в, ал.3 КСО, съответно, тя не е отговаряла на изискването на чл.19, ал.1 изр.2 НПОС за учителски стаж да се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Като е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ Варна Административен съд Варна е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в случая и на основание чл. 143, ал.3 АПК се определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение,