Решение № 7828 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2019 г.

Решение № 7828 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областната дирекция (ОД) на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение № 1787/27.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1990/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че присъденото обезщетение е завишено и несъобразено с конкретния случай. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, алтернативно намаляване на същата. Ответникът – В. Б., чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението Административен съд – Пловдив е уважил иска на В. Б. срещу ОД на МВР – Пловдив за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) № 19-1030-000834 от 13.02.2019 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", с което на същия са били наложени три административни наказания "глоба", възлизащи общо на 170 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание ЗДвП. Съдът е присъдил и законната лихва за периода от 15.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. За да стигне до този правен резултат, административният съд след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение НП, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за имуществени вреди за доказан в претендирания от ищеца размер, за сумата от 600 лв. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на НП № 19-1030-000834 от 13.02.2019 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция". Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 998/22.05.2019 г. по анд № 1569/2019 г. Районен съд – Пловдив е отменил изцяло оспореното НП. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 15.06.2019 г. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка извършена правна защита и съдействие от адв. К. Димитров, а именно Договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по оспорване на процесното НП от 21.02.2019 г. В същия е посочена сумата от 600 лв. заплатена от В. Б. изцяло в брой при сключването на договора. От представения по делото протокол от с. з. от 05.04.2019 г. по АНД № 1569/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив се установява, че адв. Димитров се е явил в съдебно заседание. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението съдът е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление. Повдигнатите в касационната жалба възражения са свързани с твърдението за неправилно приложение на материалния закон от състава на Административен съд – Пловдив относно размера на присъденото обезщетение, като се прави възражение и за прекомерност на присъденото обезщетение, и се иска намаляването му до приемлив размер. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че по този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. В първото ВАС е посочил в мотивите, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " По силата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че присъденото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страните по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е положена дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е компетентен да прецени това в производството по ЗОДОВ, като вземе предвид сложността на делото и конкретните процесуални действия, извършени в защита на ищеца. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив. Поради това, направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените в касационното производство разноски, доказани по основание и размер за сумата от 800 лв., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019 г. (л. 11) от настоящото дело. Възражение за прекомерност на разноските от страна на касатора не е направено. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение