Решение № 581 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 576/2010 г.

Решение № 581 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 576/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане /наречено от подателя касационна жалба/ на осъдения М. Г. М. за възобновяване на производството по нохд № 3618/2004 г. по описа на Софийския районен съд, продължило пред втората инстанция като внохд № 3065/2007 г. по описа на Софийския градски съд. В искането се сочи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 1, 3 и 5 от НПК. Излагат се аргументи за съществени процесуални нарушения по чл. 18, чл. 148, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 от НПК. В заключение се отправя искане за възобновяване на делото и новото му разглеждане от друг съдебен състав. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият поддържа претенцията си за нов процес. Прокурорът пледира за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, установи следното: Софийският районен съд, НК, 94 състав, с присъда от 25.04.2007 г. по нохд № 3618/2004 г. признал подсъдимия М. Г. М. за виновен в извършването на престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 316, пр. 1 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, поради което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване отложил за срок от пет години, и административно наказание глоба в размер на 600 лева. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският градски съд с решение от 27.04.2009 г. по внохд № 3065/2007 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Решението било обявено в срочната книга на 26.02.2010 г. и влязло в сила на същата дата. На 15.06.2010 г. осъденият подал искане за възобновяване. При тези данни настоящият състав намира, че искането е подадено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Обсъдено по същество то е основателно. Въззивното решение е постановено от незаконен състав - основание за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Делото е разгледано от съдебен състав, в който заседавала съдията С. Цепова. Тя участвала и в съдебния състав, постановил решение № 257/27.01.2009 г. по в. гр. д. № 877/2007 г. на СГС, гражданско отделение, IV г състав. Страни по това дело са свидетелите по наказателното дело В. Ц. В., Л. Й., И. Л. и подсъдимия М. Г. М.. От многобройните писмени доказателства - протоколи и съдебни решения, е видно, че гражданският спор е основан на факти, посочени в обвинителния акт и принадлежащи към предмета на доказване в настоящия процес - истинността на саморъчното завещание, носещо подписа на А. П. Я., и използването му от подсъдимия М., за да се легитимира като собственик на описаният в него апартамент при следващи разпоредителни сделки. Гражданскоправната интерпретация на общи за двата процеса факти, извършена преди постановяване на въззивното решение, е от кръга обстоятелства, които създават предубеденост в решаващия съдебен орган съгласно чл. 29, ал. 2 от НПК. С включването във въззивния състав на съдията С. Цепова подсъдимият бил лишен от правото на безпристрастен съд, което обуславя процесуалната необходимост от ново разглеждане на делото от друг състав, постижима чрез института на отмяна на влязлото в сила въззивно решение по реда на възобновяването на наказателното производство. Новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на втората инстанция, където е допуснато същественото процесуално нарушение по чл. 348, ал. 2, т. 3 от НПК. Въззивното решение е постановено при още едно процесуално нарушение, отстранимо при новото разглеждане на делото. Съдът се позовал на тройна графологическа експертиза, изпълнена с участието на вещото лице Г.. Същият експерт се отвел от участие в първоинстанционното гражданско дело, предмет на проверка по цитираното по-горе. в. гр. д. № 877/2007 г. на СГС, гражданско отделение, IV г състав, тъй като се познавал и давал професионални консултации по делото на ответника Л. /свидетел по наказателното дело и краен приобретател на завещания апартамент/. Тези данни обективират предварително формирани и добросъвестно заявени от вещото лице нагласи, изградени извън рамките на наказателното производство . Въззивният съд обаче неправилно ги отрекъл и отхвърлил всякакво съмнение в безпристрастността на експерта Г.. Това становище влиза в конфликт с разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 106 от НПК и опорочава въззивната проверка на доказателствената съвкупност. Предвид широките правомощия на въззивната инстанция по допускане и събиране на доказателства той може да бъде преодолян в рамките на проведено пред нея съдебно следствие. Останалите, посочени в искането, процесуални нарушения са неоснователни и се отнасят основно до редакцията на постановения от въззивен акт. За пълнота на изложението се налага забележката, че извън настоящата проверка са посочените в искането основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, тъй като те могат да се релевират само от лице по чл. 420, ал. 1, пр. 1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение