Решение № 9040 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 319/2011 г.

Решение № 9040 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 319/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митническо бюро - Шумен моли да бъде отменено решение № 164/22.11.2010 г. по адм. д. № 298/2010 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено решение вх. № 253/21.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0021121/04062007 на началника на Митническо бюро-Шумен, потвърдено с решение № П 47-160-1-1/15.05.2010 г. на началника на Митница Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да бъде потвърдено решението на началника на МБ-Шумен. Ответникът по касационната жалба "Примекс" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решение вх. № 253/21.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0021121/04062007 на началника на Митническо бюро-Шумен, потвърдено с решение № П 47-160-1-1/15.05.2010 г. на началника на Митница Варна съдът е приел, че с него е променена митническата стойност на стоките от 47 177,29 лв на 54 167,37 лв, определен е ДДС за внасяне и е постановено вземане под отчет на допълнително определения ДДС. С цитираното ЕАД "Примекс" ЕООД е декларирал гуми с произход Русия за допускане за свободно обръщение с изпращач филиал ОАО "Сибур-руски гуми" - Волжский, Русия. В решението на началник МБ-Шумен е прието, че към декларираната митническа стойност на внесените от Русия гуми следва да се добавят разходите за комисионна по фактура № 085/05-к/31.05.2007 г. на "Асетрейд лимитед" - Кипър по чл. 32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. /МК/ предвид становище на отдел "Тарифна политика" в Митница-Варна. В това становище е прието, че събраните по чл. 78 МК допълнителни доказателства при извършена проверка на "Примекс" ЕООД като вносител по процесната ЕАД в процедура за последващ контрол не установят наличието на комисионна за покупка. При проверката "Примекс" ЕООД е представил договори, платежни документи, фактури за комисионна и транспорт. С решение № П 47-160-1-1/15.05.2010 г. на началника на Митница Варна решението на началника на МБ-Шумен е оставено в сила, като в мотивите е прието, че в приложената към ЕАД международна фактура № СХ. 2025/V-6094/30.05.2007 г. на ОАО "Сибур холдинг" - Волжский, Русия за доставка на гуми, като купувач е посочен "Асетрейд лимитед"-Кипър. Последното дружество е издало международна фактура № 085/05-к/31.05.2007 г. на купувачът "Примекс" ЕООД за своята комисионна по договор № 0408/10/Вg/16.08.04. с консигнатор филиал ОАО "Сибур-руски гуми"- Волжский, Русия, без да е издадена фактура за стойността на доставените гуми, платени на руския изпращач. Цитираният договор е сключен от "Асетрейд лимитед"-Кипър като продавач, а не като агент, в него не е определена комисионна за това дружество, и предвид липсата на заявки, потвърждения за заявки, кореспонденция между доставчика и агента, началникът на Митница-Варна е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган по § 1, т. 9 ЗМ, но при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - липса на мотиви. Проверката по чл. 78 МК е завършила с доклад № 15/14.10.2009 г. с препоръка да се съберат допълнителни доказателства за взаимоотношенията между "Примекс" ЕООД - получател по фактура № 085/05-к/31.05.2007 г. на "Асетрейд лимитед"-Кипър с предмет "комисионна за покупка" на стойност 4821,28щ. д. Съдът правилно е приел, че не е обоснован изводът в обжалваното пред съда решение, че стойността по тази фактура не представлява комисионна за покупка. Съдът е приел за неоснователен доводът, че от решението не е ясно каква сума е взета под отчет. Изводът е неправилен. В решението е посочен предходния размер на задължението: ДДС 9435,46 лв, нов размер на задължението - 10 833,47 лв, а също, че се взима под отчет новият размер на задължението. Видно от ЕАД на него е поставен печат"Разрешавам вдигането на стоките", от което следва, че дължимият ДДС по декларираната в ЕАД митническа стойност е внесен и взимането под отчет по процесното решение на МБ-Шумен се отнася до увеличението на дължимия ДДС от 1398,01 лв. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на митническите органи, че не е представен комисионен договор, след като в хода на административното производство е представен комисионен договор № 0408:10:Вg/05.07.2004 г. между "Примекс" ЕООД като доверител и "Асетрейд лимитед"-Кипър като посредник/комисионер, по който е договорено комисионерът да закупува гуми и джанти от производителя "Газекспорт" ООД и филиал ОАО "Сибур-руски гуми" от свое име и за сметка на "Примекс" ООД по предварителна заявка, като доверителят ще заплаща комисионна по т. 4 от договора - в размер 10 - 60% от стойността на доставката. Предвид чл. 348, ал. 1 ТЗ законосъобразно съдът е приел, че така сключеният договор е комисионен договор по ТЗ. - непряко представителство. Представена е международна фактура № СХ. 2025/V-6094/30.05.2007 г. на ОАО "Сибур холдинг"- Волжский, Русия - доставчик за доставка на гуми на купувачът "Асетрейд лимитед"-Кипър. В решението на началника МБ-Шумен съдът е приел, че е посочен пример от Сборник с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс /TAXUD/800/2002-EN/ и е прието, че за да е налице комисионна за покупка следва агентът да действа от името и за сметка на купувачът. В решението на началника на МБ-Шумен липсват мотиви в този смисъл, но този извод е направен в докладна от отдел "Тарифна политика" до Митница-Варна и правилно е обсъден от съда. Предвид задълженията на страните в комисионния договор по чл. 348, ал. 1 ТЗ съдът законосъобразно е приел, че доводът е неоснователен. Съдът е цитирал заключение № 14 б. "б" от цитирания Сборник с текстове по митническа стойност, в който е посочено, че агентът придвижва заявките, понякога от свое име до производителя/доставчик, а според б. "г" агентът фактурира на купувача цената, платена на производителя/доставчик за стоките, като отделно посочва договорената комисионна. Съдът се е позовал на решение от 25.07.1991 г. по дело С-299/90 г. на СЕО, в което е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но представлява интересите на вносителя, като действа за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28. май 1980 г. за остойностяване на стоките за митнически цели, трябва да се отчита сделката между производителя/доставчик на стоките от една страна и вносителя. Цената в сделката между тези две лица представлява митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 /отменен с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. В решението е прието още, че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. Съдът е приел, че цитираната практика на СЕО е приложима в случая, тъй като понятието "комисионна за покупка по чл. 32 § 4 МК е с идентично съдържание като в чл. 3 § 1 на отменения с МК Регламент № 1224/80. Изводът е правилен като следва да се добави, че чл. 3 § 1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание като чл. 29, ал. 1 МК, чл. 8 § 1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 е идентичен с чл. 32 § 1 б. "а" i) от МК, според който комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29 § 1 МК, а чл. 8 § 4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл. 32 § 4 от МК. Съдът е приел, че комисионерът е следвало да издаде на доверителя две фактури: една за прехвърляне на собствеността върху закупените от името на комисионера стоки и втора - за стойността на комисионното възнаграждение и че фактурата на руския производител установява придобиване на стоката от името на комисионера. Приел е също, че прехвърлянето на стоките от комисионера на доверителя не е документирано чрез издаване на фактура. По фактурата на руския доставчик "Примекс" ЕООД е посочен като получател на стоката, който факт се установява и от представената ЕАД и заключението на вещото лице, според което гумите са осчетоводени по сметка 304-стоки с доставчик "Асетрейс лимитед"-Кипър на основание процесната ЕАД и фактурата на ОАО "Сибур холдинг"- Волжский, Русия. В двата документа стоките са посочени с еднаква стойност 31 643щ. д. Вещото лице е дало заключение, че стоките са платени от "Примекс" ЕООД на "Асетрейс лимитед"-Кипър, както и комисионната за покупка по фактура № 085/05-к/31.05.2007 г., за което е представен и платежен документ. Съдът е приел, че е налице продажба на стоките от комисионера на доверителя по комисионния договор, независимо, че липса фактура, тъй като стоките са предадени на вносителя "Примекс" ЕООД, който е декларирал същите в ЕАД за получаване на режим свободно обръщение. Доставката е при условия FCA - франко превозвача, уговорено място - Волжский, при които условия транспортните разходи са за сметка на купувача и са включени в митническата стойност. От руската фактура е видно, че "Сибур холдинг"АД изнася по поръчка на "Асетрейд лимитед"-Кипър за получател "Примекс" ЕООД. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на "Примекс" ЕООД е правилен, но с известни уточнения и допълнения. Неправилно съдът е приел, че комисионерът следва да издаде фактура на доверителя за прехвърляне правото на собственост върху стоката. По чл. 349, ал. 2 ТЗ правата, придобити от комисионера се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му било прехвърлени. По чл. 355 ТЗ комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Съгласно чл. 348, ал. 2 ТЗ разпоредбите на договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго. В глава двадесет и четвърта "Комисионен договор" липсва уредба на случай, в който комисионерът не е изпълнил задължението си по чл. 355 ТЗ да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка, поради което на основание чл. 348, ал. 2 ТЗ е приложим чл. 292, ал. 2 ЗЗД. По този текст ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Предвид последното изречение, първа хипотеза и руската фактура с получател на стоките "Примекс" ЕООД законосъобразен е изводът на съда, че с предаване на стоките на вносителя, собствеността върху тях е преминала в патримониума на вносителя, макар, че липсва фактура за отчетна сделка по комисионния договор. След като в отношенията между комисионера и доверителя правата придобити от комисионера се считат за права на доверителя даването на сметка на доверителя и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка по чл. 355 ТЗ при движими вещи се извършва с предаването на вещите на доверителя, което е настъпило предвид вносната ЕАД, руската фактура, доказателствата за извършен транспорт на стоките, възложен от "Примекс" ЕООД и установеното от вещото лице осчетоводяване на стоките по сметка 304-стоки от вносителя. В този смисъл е трайната практика на ВАС по адм. д. № 540/1997 г., адм. д. № 1534/99 г. и др. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е прехвърлена на вносителя от получаването на стоките е законосъобразен. Вещото лице е дало заключение, че заявки и потвърждения в офиса на "Примекс" ЕООД, свързани с договора не се пазят и не е следвало да се пазят, тъй като не подлежат на осчетоводяване и не представляват счетоводни документи. Съдът обосновано е отхвърлил доводът, че гумите са доставени по договора за продажба № 0408/10/Вg/16.08.04 г. между "Примекс" ЕООД като купувач и "Асетрейд лимитед" - Кипър като продавач, тъй като отношенията са оформени по сключения по-рано комисионен договор № 0408:10/Вg/05.07.2004 г., в чл. 3.1. от който е предвидено да се сключи отделен рамков договор за прехвърляне на собствеността върху закупените от посредника стоки и за заплащане на всяка отделна доставка. Изводът е правилен и се потвърждава от съдържанието на представените две фактури за доставка на стоките и за комисионна за продажбата им и вносна ЕАД. В руската фактура като основание за издаването й е посочен договор № СХ 2025/15.06.2006 г. Във фактурата за комисионната като основание за издаване е посочен договор № 0408/10/Вg d. d. 16.08.04 г. Съдът е дал указания на "Примекс" ЕООД да представи договорите, сключени между страните. В изпълнение на указанията по делото са представени двата договора № 0408/10/Вg d. d. 16.08.04 г. и № 0408:10/Вg/05.07.2004г,, обсъдени по-горе. Погрешното посочване на номера и датата на договора, по който е фактурирана комисионната за покупка не променя факта, че отразените факти в двете фактури и в оформената от вносителя ЕАД съответстват на отношения между "Примекс" ЕООД и "Асетрейд лимитес" - Кипър по представения комисионен договор № 0408:10/Вg/05.07.2004 г. като размерът на комисионната е 4,42%. Отклонение от поръчката в полза на доверителя не се отразява на действието на комисионния договор предвид чл. 351, ал. 1 изр. 2 ТЗ. Законосъобразен е изводът на съда, че в решението в нарушение на чл. 32 § 1 б. "а" i) МК е определена увеличена митническа стойност чрез включване на комисионната за покупка в митническата стойност на внесените стоки. По чл. 32 § 3 МК при определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в този член. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът ще следва да заплати на ответника 180 лв разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,