Решение № 9167 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2016 г.

Решение № 9167 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., срещу решение № 15 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 528/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., 5 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - Е. Е. М. и М. И. П., и двамата от гр. В., не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 15 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 528/2015 г., решаващият състав на Административен съд - гр. В., е отменил заповед № ЗД -РД 03-0161 от 26.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., потвърдена с решение № 5 от 23.11.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. В.. Решението не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е разгледал обстойно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, вследствие на което и възоснова на тях е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка по спора. Доказателствата са преценени също така с оглед тяхната релевантност към нормите на материалния закон, който е приложен правилно. Съдът е съобразил, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. При постановяване на решението правилно е преценено, че обстановката при съжителстващите родители на Е. е различна от тази, която е изисквала настаняването му в семейството на неговата баба и децата й. По делото няма документ, който да установява психическо заболяване на майката, както това е било налице в предходен период. Психическото състояние на Е. М. може да бъде установено надеждно единствено от медицинско лице с образование в областта на психиатрията и неврологията, а не чрез наблюдение от социални работници. Правилно съдът е съобразил, че бащата на детето М. И. П. работи по трудов договор, в следствие на което има постоянно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. Що се касае да констатациите на органите по социално подпомагане, че Е. М. и М. П. живеят в къща заедно с лице, което е в наемни отношения с община В., без самите да имат сключен договор за наем, то административният орган не е изследвал въпроса относно риска от оставането на биологичните родители без жилище, защото не е провел никакви контакти с лицето, на което е предоставено жилището от общината. В тази връзка следва да се има предвид, че става дума за трудноподвижно лице, което е зависимо от грижите, полагани от М. и П. за него. Освен това правилно съдът е съобразил и постоянните доходи на последния. Несъмнено наличната при родителите на детето жилищно площ е по-голяма от тази, с която то разполага в многобройното семейство на своята баба. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че с оглед нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. детето може да бъде настанено извън семейството си, когато е жертва на насилие в него и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В случая при преценка на условията, при които детето би живяло при своите родители, не може да се направи извод, че то би било застрашено. Налице е воля от страна на последните да полагат грижи за него, който стремеж следва да бъде стимулиран, тъй като нормалното развитие на отношенията между родители и деца е последните да се отглеждат при своите родители. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДет. един от основните принципи на закона е отглеждане на детето в семейна среда. По делото не са налице доказателства, от които да бъде направен извод, че интегрирането на детето в неговото биологично семейство не представлява осигуряване на най-добрия негов интерес. З. на органите по социално подпомагане е да осъществят контрол в процеса на интеграция, включително да продължат работата си с майката, която трябва да поеме отговорността по отглеждане на детето си. По изложените съображения настоящата касационна инстанция възприема подадената жалба като неоснователна и оставя в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба и не са поискали присъждане на разноски за тази инстанция, поради което касационният състав не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,