Решение № 12293 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2014 г.

Решение № 12293 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна и касационна жалба от Любомир Стефанов Димитров и Мария Ненова Николова - Димитрова, и двамата - от гр. София срещу решение № 8029 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8516 от 2013 г. по описа на Административния съд - София град. Частните жалбоподатели /едновременно - и касатори/ твърдят неправилност на съдебното решение във всичките му части, като в прекратителната му част молят решението да бъде отменено и върнато на първостепенния съд за произнасяне по същество, а в отхвърлителната му част - молят да бъде отменено, като вместо него ВАС постанови друго по съществото на спора, с което обяви нищожността на обжалвания Протокол № 1/09.01.2013 г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/. Редовно призовани за съдебно заседание, жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Ответникът по касационната жалба, кметът на СО - район "Красна поляна", редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Василева е постъпил писмен отговор на жалбите с искане съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, подробно развити в отговора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната и касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че както частната, така и касационната жалба са подадени в законоустановените преклузивни срокове, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. С обжалваното решение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Любомир и Мария Димитрови за отмяна като незаконосъобразен на Протокол № 1/09.01.2013 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, с който е отказано същите да бъдат включени в картотеката на лицата, нуждаещи се от жилище на район "Красна поляна" и производството по делото е прекратено в тази част, а по отношение претенцията на жалбоподателите за обявяване нищожността на административния акт - жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, независимо от обстоятелството, че протоколът на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО съставлява административен акт, подлежащ на обжалване, по отношение оплакванията за незаконосъобразност на същия, жалбата се явява просрочена. Въпреки, че по делото не е установена датата на получаване на този протокол от жалбоподателите, съдът е приел, изхождайки от жалбата и признанието на Любомир Димитров в съдебно заседание, че същият административен акт е бил известен на касаторите още преди 18.06.2013 г., когато те са подали втора молба в разяснение на исканията си, по която е постановен втори протокол на Комисията за отказ от 18.06.2013 г. Водим от горното, АССГ е заключил, че жалбата им с оплаквания за незаконосъобразност на протокола на Комисията по чл. 10 от общинската наредба е просрочена като предявена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е приел за неоснователно оплакването на касаторите за нищожност на изричния отказ за картотекирането им като нуждаещи се от общинско жилище, като е изложил съображения за компетентност на Комисията по закон и спазване на всички изисквания за форма. По частната жалба: Неоснователни са твърденията на частните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение в частта му, в която жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Правилни и обосновани са изводите на АССГ за просрочие на жалбата в частта й, в която се твърди незаконосъобразност на протокола на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Действително жалбоподателят Димитров в с. з., проведено на 18.11.2013 г., дава обяснения, като признава, че обжалваният протокол му е бил известен към 16.04.2014 г., когато в изпълнение на същия са депозирани липсващите удостоверения пред Комисията. С оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК, направеното от страна признание на факт се преценява от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Признанията на Димитров за най-късната дата, на която жалбоподателите са узнали за обжалвания протокол, съотнесени с представените към административната преписка удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания на лице от 09.04.2013 г. и удостоверения за декларирани данни от 12.04.2013 г., водят до обоснования извод, че жалбоподателите са узнали за протокола най-късно на 16.04.2013 г. Жалбата с оплаквания за неговата незаконосъобразност е предявена едва на 23.08.2013 г. - много след изтичане на преклузивния срок за обжалване. По касационната жалба: Неоснователни са оплакванията на касаторите за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Повечето от развитите в касационната жалба доводи касаят законосъобразността, а не нищожността на административния акт, по която законосъобразност няма произнасяне по същество. Твърденията на касаторите, че АССГ при произнасяне по нищожността на протокола е следвало да съобрази здравословното състояние на Димитров, както и да изследва делегирането на правомощия на Комисията, са несъстоятелни. Законовото делегиране права на Комисията по чл. 10 от общинската наредба се съдържа в разпоредбата на чл. 45а от Закона за общинската собственост и чл. 10 от НРУУРОЖТСО, както правилно е приел административният съд. Съдебното решение в отхвърлителната му част е правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,