Решение № 7248 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2020 г.

Решение № 7248 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Майнд хаус" ЕООД, чрез адв. Нейчева, против решение № 6186/22.10.2019 г. по описа на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 4185/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22221018002380-091-001/11.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София с Решение № 317/21.02.2019 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отмени оспорения РА, както и да му се присъдят направените разноски за държавна такса. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ № Р-22221018002380-091-001/11.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София с Решение № 317/21.02.2019 г., с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер 71 267, 72 лв., от които главница в размер 60 448, 76 лв. и лихва в размер 10 818, 96 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури от "Енкели" ЕООД и "Медия филд" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че анализът на представените от РЛ приемо-предавателни протоколи между него и неговите преки доставчици показва несъответствия. Съдът е установил, че е документирано предаването на "рекламна визия" с различни размери ("195 х195 см; 400 х300 см; 300 х200 см.... ", но предмет на приемо-предаване между доставчиците "Енкели" ЕООД и "Медия филд" ЕООД и техните подизпълнители е "печат на винили; печат на рекламни материали, предпечат и печат на рекламни материали". Според съда рекламните услуги са заявени по видове, но без посочване на единична цена, включително и обща стойност. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издадените фактури от "Енкели" ЕООД и "Медия филд" ЕООД касаят доставки на различни видове рекламни услуги. В представените към фактурите приемо-предавателни протоколи не са посочени имената на подписалите ги за предал и приел работата, което разколебава тяхната доказателствена стойност. Представените доказателства не съдържат в себе си конкретни данни, въз основа на които да се установи реалността на фактурираните доставки. Фактурите не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС. При анализ на представените по делото приемо-предавателни протоколи, оформени между ревизираното дружество и неговите преки доставчици е видно, че се документира предаване на "рекламна визия". Този предмет няма как да се отнесе към документите, изготвени между доставчиците "Енкели" ЕООД и "Медия филд" ЕООД и техните подизпълнители, с предмет "печат на винили; печат на рекламни материали, предпечат и печат на рекламни материали". Следва да се отбележи, че фактура № 30.... 9, съставена между "Медия филд" ЕООД и подизпълнителя "Ем Би Ем 84" ЕООД е с дата 20.04.2016 г., а фактурите между "Медия филд" ЕООД и РЛ са с дата 04.04.2016 г., 18.04.2016 г. и 25.04.2016 г. Това на практика означава, че прекият доставчик "Медия филд" ЕООД е предал извършената работа на ревизираното дружество преди неговия подизпълнител да му я е предал. Въпреки че липсата на материална и кадрова обезпеченост не е основание да не се признае правото на данъчен кредит по осъществена доставка, обсъждането на доказателства в тази връзка наред с останалите доказателства за осъществяване на доставката има значение за преценка на доказателствената стойност на последните. По делото не са ангажирани достатъчно доказателства, че процесните доставки, за които са издадени фактури, са реално осъществени. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да са извършени доставките на услуги от издателите на фактурите. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, като същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото в полза на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2 668 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,