Решение № 27 от 16.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 635/2008 г.

Решение № 27 от 16.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 635/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения Т. А. Х. за възобновяване на решение № 107 от 06.11.2008 г. по внохд № 271/08 г. на Разградски окръжен съд и отмяна на изменената с него присъда № 341 от 18.09.2008 г. по нохд № 257/2008 г. на Кубратски районен съд, с връщане на делото за ново разглеждане, или наказанието се намали с приложението на чл. 66 НК. Искането за възобновяване изготвено от адв. Е е на посочените в чл. 348, ал. 1 НПК основания. Доводите за това са, че съдът в нарушение на закона е допуснал производството да се развие по реда на глава 27 НПК. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото. Обвинението се гради изцяло на показанията на пострадалите и на свидетели-близки роднини, които възпроизвеждат казаното от тях. Обсъждат се по същество достоверността на техните показания с посочени непълноти и противоречия. Оспорват се и изводите на въззивния съд за приложението на чл. 24 НК. Неоправдано е прието, че наложеното по съвкупност наказание не е достатъчно за постигане целите на чл. 36 НК. Продължителността на процеса извън разумния срок по чл. 6, ал. 1 ЕКЧП е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и е оказало превантивно и предупредително въздействие върху осъдения. В този период не е имал противообществени прояви. Прави се искане за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд по общия ред, или наказанията за отделните престъпления и това по съвкупност се намалят, с приложението на чл. 66 НК. В съдебно заседание защитниците на осъденият Х., адвокатите Е. и Ц. поддържат искането и представят писмени защити, в които доразвиват изложеното в него. Повереникът на частната обвинителка М. Н. намира искането за процесуално недопустимо и производството следва да се прекрати, след като е изготвено от неупълномощен защитник. Алтернативно се изразява становище за неговата неоснователност, с оглед тежестта и на извършените престъпления и проявената престъпна упоритост от осъдения. Заключението на прокурора е също за неоснователност на искането. Правилно е приложена процедурата на съкратеното съдебно следствие. Определеното наказание с приложението на чл. 24 НК е правилно и законосъобразно. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 341 от 18.09.2008 г. по нохд № 257/08 г. на Кубратски районен съд, подсъдимият Т. А. Х. е признат на виновен в извършени две престъпления по чл. 152, ал. 2, т. 1 /стар/ вр. с ал. 1, т. 1 НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден по на две години и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК са групирани наложените за отделните престъпления наказания и е определено едно общо наказание в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода. Изпълнението на това наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. С цитираното решение присъдата е изменена, като на основание чл. 24 НК определеното общо наказание на Х. е увеличено с още една година лишаване от свобода, или да изтърпи наказание от три години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ режим". Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и изготвено от редовно упълномощен за това производство защитник /след допълнително представено с молба пълномощно от адв. Е, с дата преди подаването му в съда/. Разгледано по същество е частично основателно. Доводите за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 НПК, на основата на изявление на подсъдимия Х, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт-по чл. 371, ал. 2 НПК. Съдът в присъствието на защитник е разяснил правата му по чл. 372 НПК, че направените от него самопризнания и съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. В нея и въззивното решение /на л. 3, абз. посл. и на л. 4 абз. 1/ са посочени кои доказателства убедително подкрепят направеното самопризнание. Изброените доказателствени материали са приобщени по установения процесуален ред. При осъдителна присъда постановено по това производство проведено при спазване законовите изисквания не може да се оспорва достоверността на доказателствата /според искането непоследователни и отчасти противоречиви свидетелски показания/, след като подсъдимия се е съгласил да не се събират доказателства по признатите факти описани в обвинителния акт. Именно в тези рамки двете съдебни инстанции са се произнесли, като в достатъчна степен, след обсъждане са изложили доказателствените източници, които потвърждават тезата на обвинението. Поначало при въззивната проверка на постановена присъда по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК са занижени изискванията към съдържанието на нейните мотиви и не се изисква всички доказателствени материали да са безпротиворечиви и еднозначни. Затова от тях не могат да се правят заключения и изводи различни от посочените в обвинителния акт, както е сторено в искането /вж. и Р. № 1 от 21.01.2008 г. по н. д. № 688/07 г., Б. на ВКС, бр. 1, стр. 3/. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения Х., а при установените факти материалният закон е приложен правилно. Определените на осъдения Х. наказание по силата на закона за всяко престъпление са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК в размер по на две години и десет месеца лишаване от свобода. Касационният състав намира, че при тяхното индивидуализиране, както първоинстанционния, така и въззивния съд не са отдали необходимата тежест на продължителния период на досъдебното производство, образувано в началото на 2000 г. и внесено с обвинителен акт в съда на 11.04.2008 г., извън всякакъв разумен срок според критериите въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ. Подсъдимият не е допринесъл за продължителността на процедурата, която се дължи на бездействието на прокуратурата за необичайно дългото следствие. Подсъдимият не е осъждан, създал е семейство и до настоящият момент няма противообществени прояви. Тези обстоятелства следва да бъде обсъждани съвкупно при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК и да водят до смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия в по-голяма степен. Ето защо настоящият състав намира, размера на определените наказания за завишени с оглед правилното приложение на принципите за индивидуализация на наказанието и справедливостта и същите следва да се намалят по на две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи и по съвкупност. Правилно е увеличено наложеното общо наказание по реда на чл. 24 НК, след като въззивния съд е обсъдил и преценил цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията и неговата лична обществена опасност, подбудите за извършване на деянията, последиците от тях и другите установени отегчаващи обстоятелства. Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица извършили няколко еднородни престъпление в кратък срок. С оглед на посочените по-горе обстоятелства, следва да се коригира и размера на увеличеното общото наказание на основание чл. 24 НК, като е достатъчно то да бъде увеличено с още шест месеца, или подсъдимият Х да изтърпи наказание от три години и два месеца лишаване от свобода, при определения режим. По този начин също могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК, по отношение на личната и генерална превенция. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,