Решение № 653 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2009 г.

Решение № 653 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Цветомир Георгиев Илиев от град Враца срещу заповед № КВ-920/30.09.2009 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1, чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/, с която е прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от кадрова военна служба, при "несъответствие с изискванията на заеманата длъжност". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорената заповед № КВ-920/30.09.2009 г. на министъра на отбраната, на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1, чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2 от ЗОВС е прекратен договора за кадрова военна служба (КВС) на Цветомир Георгиев Илиев, освободен е от длъжност и КВС и е зачислен в мобилизационния резерв, поради "несъответствие с изискванията на заеманата длъжност". Установено е било по делото, че жалбоподателя е бил кадрови военнослужещ, притежава военно звание "старши лейтенант" и е изпълнявал длъжността "инспектор" в сектор "Криминален" в Регионална служба "Сигурност - Военна полиция и военно контраразузнаване" - град Плевен. Със заповед № Р-118/04.04.2008 г. министърът на отбраната е назначил комисия за атестиране на кадровите военнослужещи от служба "Военна полиция", която е извършила атестиране на кадровите военнослужещи от посочената структура на МО. Извършена е атестация на жалбоподателя, като е изготвен атестационен лист от 24.02.2009 г. и мнение на командира от 20.02.2009 г.. Илиев е оценен с обща оценка 1.8 и е поставен в трета група на професионално съответствие. Същият е оспорил резултатите от атестацията, като възражението му е разгледано от комисия, назначена със заповед № ВП-1210/09.03.2009 г., която е изготвила протокол от 18.03.2009 г., с който е потвърдила оценката по критерии 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и е предложила степента на изпълнение по критерий № 9 да бъде завишена с една степен. Общата оценка е променена на 1.81. На жалбоподателя е връчено 6-месечно предизвестие на 03.04.2009 г., изготвено е представление от 20.03.2009 г. и след изтичането на срока е издадена оспорената заповед за освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба. При така обсъдените доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Неоснователни са направените в жалбата оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуални правила, изразяващи се неправилно възприета липса на допуснати от административния орган нарушения на процедурата по атестиране. Процедурата по атестиране е извършена в съответствие с изискванията на Наредба № 9/29.06.2001 г. за атестиране на кадровите военнослужещи и за организация на дейността на комисиите за разглеждане на служебното им положение. Изготвен е атестационен лист, попълнен от членовете на атестационната комисия и мнение на командира на поделението. Съставът на атестационната комисия е установен от приложения по делото протокол от работата й. Атестационните листа от своя страна са документи, изготвяни в хода на извършване на атестирането и предназначени единствено да го подпомогнат. Те не са задължителен елемент от процеса, липсата на който да води до незаконосъобразност на МЗ. Резултатите от атестирането се оформят в съставените документи - атестационен лист, обща оценка и протокол от работата на комисията. Следователно процедурата е спазена изцяло и твърдяните съществени нарушения на административнопроизводствените правила липсват. Спазени са изискванията за обжалване на оценката до горестоящия административен орган, които са уредени с разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и 2 от Наредба № 9, като жалбата на Илиев е разгледана от назначена комисия, която се е произнесла по жалбата и е изразила становище за нейната неоснователност по критериите от 1 до 8 и е завишила с една степен оценката му по критерий № 9, което се установява от изготвения протокол. На основание чл. 7, ал. 5 от Наредбата, когато в резултат на атестацията комисията за разглеждане на служебното положение на кадровия военнослужещ установи неефективна служебна дейност, даваща основание за определяне на трета група за професионално съответствие, се прилага процедурата по чл. 101 от ПКВС. Определената на основание чл. 46 от Наредба № 9/2001 г. обща оценка за професионално съответствие на заеманата длъжност на кадровия военнослужащ определя и групата му за професионално съответствие, която за жалбоподателя е определена като трета група - при ООПС 1, 81. Атестирането и оценката за професионално съответствие на кадровите военнослужещи по реда на Наредба № 9/2001 г. е самостоятелно административно производство, което приключва с административен акт, който подлежи на административно обжалване по ред посочен в Наредбата. За това административно производство не е допустим съдебен контрол за законосъобразност при обжалване на заповедите постановени на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 ЗОВС. На основание определената група за професионално съответствие със заеманата длъжност по отношение на жалбоподателя като кадрови военнослужащ е приложена процедурата по чл. 101 ПКВС - кадровите военнослужещи, определени в трета група за професионално съответствие, се предлагат за освобождаване от длъжност и отправяне на предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 ЗОВС. Относно установените факти и разпоредбата на чл. 101 ПКВС административният орган не е имал избор за друго административно решение за конкретния административен спор, освен за изпълнение на процедурата по на чл. 199, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, ПКВС, която административна процедура е изпълнена съгласно изискванията на чл. 198 и чл. 199 ПКВС. Предвид на изложеното, обжалваният административен акт е издаден от орган, притежаващ необходимата материална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, в установената форма и в съответствие с целта на закона. Поради това жалбата срещу него като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение