Решение № 2305 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7773/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ София град, чрез гл. юриск. Медарова, срещу Решение 5816 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело 10567/2021 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). В касационната жалби се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. И. Д. от гр. София срещу Решение 1040-21/1023 от 06.10.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ София град, с което е било потвърдено Разпореждане 30849 от 03.09.2021г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, с което не е била призната, станалата на 11.02.2021г. с Д. на работното и място в гр. София, магазин А1 с адрес ул. Иван Арабаджията 71а при осигурителя А1 България ЕАД злополука за трудова. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. И. Д.(Д.), чрез адв. Фичерова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за оставянето и без уважение. Претендира разноски. Ответникът - А1 България ЕАД не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени Решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ и изпрати административната преписка за ново произнасяне, първостепенният съд е приел, че компетентният орган неправилно е приел, че не са налични всички изискуеми се законови предпоставки, за да се приеме станалата с Д. злополука за трудова. Настоящият касационен състав намира този извод за обоснован, постановен при правно приложение на материалния закон. Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл.55 ал.1 КСО дефинира понятието "трудова злопо­лука" като всяко внезапно увреждане на здра­вето, което е причинило неработо­способност(временна или трайна) или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обектив­ни условия: пър­во, да е настъпило през време на извършваната работа и вто­ро, да е във връз­ка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка рабо­та, извършена в интерес на предприятието. Очевидно е, че само наличието на увреждане на здравословното със­тояние е не винаги трудова злополука. Изисква се злополуката от своя страна да е довела осигурения до неработоспособност, вкл. и трайна или смърт. От представените още в хода на административното производство болнични листове се установява, че служителят е бил в отпуск, поради временна неработоспособност за времето: 07.04.2021г.(един ден), разрешен с б.л. от 07.04.2021г., издаден от АПИМП Сана ООД, с диагноза [заличен текст] ; 17.05.2021г. 22.06.2021г.(37 дни), разрешен с б.л. от 17.05.2021г., издаден от ЛКК при УМБАЛ Александровска ЕАД, с диагноза [заличен текст] ; 23.06.2021г.- 22.07.2021г.(30 дни), разрешен с б.л. от 24.06.2021г., издаден от ЛКК при МЦ Фи Хелт АД, с диагноза [заличен текст] ; 23.07.2021г. 21.08.2021г.(30 дни), разрешен с б.л. от 22.07.2021г., издаден от ЛКК при МЦ Фи Хелт АД, с диагноза [заличен текст] и 20.08.2021г.- 25.09.2021г. (37 дни), разрешен с б.л. от 26.08.2021г., издаден от ЛКК при УМБАЛ Александровска ЕАД, с диагноза [заличен текст] . В този период служителят е бил няколкократно хоспитализиран в болнично заведение за диагностично уточняване, проведени са били и високоспециализирани изследвания мулти детекторно компютърно-томографско изследване на глава (21.04.2021г.) и магнитно-резонансна томография(10.05.2021г.), от които са установени и причините за състоянията на временна неработоспособност за Д., вкл. и с оглед настъпила [заличен текст]. Пред първата съдебна инстанция е представено и Решение на НЕЛК 0351 от зас. 055 от дата 23.03.2022г., на специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ, с което е било потвърдено решение на ТЕЛК 0077 от 17.01.2022г. на II МБАЛ 2-ри състав, с което са установени 40% трайна неработоспособност и дата на инвалидизация 17.01.2022г. с поставени диагнози: [заличен текст] . В случая безспорно е налице злополука, защото е налице обективно увреж­­дане на здравословното състояние, като същата е довела Д. до със­тояние на временно загубена работоспособност и така чак до дата 25.09.2021г., а и след това. Само ако травматичното увреждане не е причинило загуба на работоспо­собност, то злополуката не може да се смята за трудова на това отделно осно­вание. По отношение актовете на медицинската експертиза на работоспособ­ност­та, издадени на осигуреното лице, то следва да се посочи, че те имат двояк характер на медицински зак­лючения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвърза­на компетентност, т.е. при конкретно определени правомощия, свързани с оцен­ка на здравословното със­тоя­ние на лицата, тяхната временна неработо­способ­ност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на въз­никването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. В разглеждания случай ТЕЛК/НЕЛК е следвало да се произнесат по два въпроса. Първият въпрос е изисквал да се определи дали състоянието на ли­це­то представлява травматично или нетравматично увреждане, а вторият въп­рос се е отнасял до определянето на причинната връзка между увреждане­то и злополуката. Установяването и на двата въпроса по повод на това увреждане е от компетентността на медицинските експертни органи. В такъв случай, вземането на становище от ТЕЛК/НЕЛК по първия въпрос за характера на увреждането(трав­­матично или нетравматично) е предпоставка за произнасянето по втория въпрос, отнасящ се до причинната връзка. Ако увреждането е нетравматично, ТЕЛК/НЕЛК може да се произнесе по причинната връзка въз основа на медицинската документация и на данните, съдържащи се в протокола за разследване на злополуката. Това е така, защото при нетравматичните увреждания разпореждането за характера на злополуката се издава след произнасянето за причинната връзка от ТЕЛК/НЕЛК. Установя­ва­нето на причинната връзка при травматично увреждане се извършва също от органите на медицинска експертиза, но след приемането на злополуката за трудова, което става с раз­по­реж­да­не по чл.60 ал.1 КСО. Това означава, че в случаите на травматични увреждания(както е и нас­тоя­щия)длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО се произнася дали пострадване­то има характер на трудова злополука, а след това ТЕЛК/НЕЛК преценява дали съществува причинната връзка между увреждане на здравето и извършваната трудова функция. От представените пет болнични листа и решения на НЕЛК/ТЕЛК е видно, че органите на медицинската експертиза категорично и непротиворечиво прие­мат, че се касае за травматично увреждане, причинило временна неработоспо­соб­ност за осигуреното за всички осигурителни рискове по трудово правоотно­ше­ние лице. При това положение правилно съставите на НЕЛК/ТЕЛК са отказали да се занимават на този етап с причинната връзка. В тази връзка следва да се отбележи, че и в оспореното пред АССГ решение, а и в самото разпореждане на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО по същество не е извършено никакво значимо обследване на релевантните за преценка факти в това производство. В актовете на органите на ТП на НОИ София град е посочено, че на датата на злополуката служителят не е представил болничен лист, а и така чак до 17.05.2021г. е изпълнявала трудовите си функции при осигурителя. Формиран е извод, че не са установени предпоставките внезапно увреждане на здравето и то да е довело до временна неработоспособност. Тези изводи обаче са били успешно оборени от събраните в хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция доказателства, вкл. две съдебно медицински експертизи: единична с в.л. д-р Ончева-невролог(основно заключение, л.204-210 и допълнително л.247-252) и тройна СМЕ с вещи лица д-р Стоянов-невролог, д-р Кайтазки-невролог и д-р Пачолова-невролог(л. 354), от които се установява, че при Д. са наблюдавани в продължение на максимум от две години след инцидента симптоми на: [заличен текст]. Не е установено обаче настъпването, следствие на травмирането, на тежки форми на [заличен текст]. Или успешно е установено, че с оглед спецификите на претърпяната травма на черепа, отключването и развитието на симптоматиката като описаната, седмици по-късно, е било възможно и консеквентно на случилото се на 11.02.2021г. на работното място, за което има данни още същия ден служителят да е имал симптоматика като: [заличен текст] (така лист за преглед от дата 11.02.2021г. на Спешното отделение на УМБАЛ Св. Анна АД, за което на листа за преглед е поставена и основна диагноза [заличен текст] ). Следва да се посочи, че в развилото се пред НОИ административно производство, респ. в съдебното по проверка законосъобразността на решението на касационния жалбоподател, се решава единствено въпроса дали станалата злополука е трудова или не. Отделно, пред органите на медицинската експертиза на трайната неработоспособност, следва да се решат останалите въпроси, касаещи наличието на причинна връзка между причиненото травматично увреждане и всички установени след това страдания на лицето, респ. дали всички те са в резултат на получената травма на главата от дата 11.02.2021г. или и на други протичащи, несвързани с нея процеси([заличен текст]). Тези въпроси обаче не са предмет на разрешаване в това съдебно производство, поради което правилно не са били обсъдени и от първостепенния съд. Изложеното обосновава и извода на касационната инстанция за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. По разноските. С оглед изхода от спора такива се дължат на ответника по касация Е. Д. и се констатираха да са в размер на 1 000 лева за платени възнаграждение за адвокат за тази съдебна инстанция. С оглед на това следва да се осъди НОИ да и ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,