Решение № 12188 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2014 г.

Решение № 12188 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. Н., в качеството й на ЕТ "А. Н.", гр. Д., срещу решение № 1892 от 19.08.2014 г. по адм. дело № 3013/2013 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 261301286/03.06.2013 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 905/27.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град П. Касаторът поддържа неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон и противоречие д доказателствата по делото. По отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на Върховния административен съд по т. д. № 3/2015. Относно задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., счита, че приходният орган и съдът необосновано не са признали като приходи получените от съпруга на ревизираното лице парични заеми. В тази връзка твърди процесуални нарушения на съда при преценката на съдебно - счетоводната експертиза по делото и на свидетелските показания, дадени с цел доказване на получените заеми. Позовава се на влезлите в сила съдебни решения по адм. д. № 3034/2013 г. по описа на АС - П. и адм. д. № 8697/2015 г. по законосъобразността на ревизионния акт, издаден на Н. Н. - съпруг на жалбоподателката. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П., чрез юрисконсулт Томова, в писмен отговор и в съдебно заседание, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба в частта на установените задължения за осигурителни вноски. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следното: С ревизионния акт, предмет на оспорване пред административния съд, на А. Р. Н. са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер от 4405.03 лева и съответните лихви и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за ДОО и ЗО за периода 2006 - 2008 г. в общ размер на 7511.12 лева и съответните лихви. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Твърденията на жалбоподателката за налични парични средства като начално салдо, както и такива получени от съпруга й Н. Н., съдът е приел за недоказани. В тази връзка съдът е приел, че свидетелски показания, както и представените договори за заем не установяват предаването на заетите суми, съответно не се доказва заемодателите да са разполагали с паричните средства, предмет на заем. Съдът не е кредитирал и заключението по ССЕ, с аргумент, че вещото лице е работило по твърденията на ревизираното лице за налични суми. По отношение на задължителните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, съдът е приел, че приходният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периода 2006 - 2008 г. и правилно в останалата част. Незаконосъобразно съдът е приложил нормата на чл. 124а ДОПК по отношение на задължения за осигурителни вноски, възникнали пред влизането й в сила. Този въпрос е решен с тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ОССК на Върховния административен съд по т. д. № 3/2015, съгласно което разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 ДОПК относно установяване дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.01.2011 г. В конкретния случай с оспорения ревизионен акт на А. Н. са установени задължения за осигурителни вноски за периода 2006 - 2008 г., за който цитираната норма не намира приложение. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против установените задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО в общ размер на 7511.12 лева и съответните лихви следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество като се отмени ревизионния акт в тази част. В останалата част - по отношение задълженията за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. решението е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и приложение на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Според цитираната норма в приложимата й по време редакция, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Срокът е преклузивен, а не давностен, както твърди касаторът. С изтичането му се преклудира възможността за образуване на производство по установяване на задължения за данъци. Изрично е предвидено, че началният момент на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е от изтичане на годината, в която е подадена декларацията т. е. от 31.12. на съответната година. В случая ГДД за доходите от 2006 г. е подадена на 10.04.2007 г., поради което броен от изтичане на тази година 31.12.2007 г., съгласно правилото на чл. 22, ал. 3 ДОПК, 5 -годишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК изтича на 31.12.2012 г., а не на 10.04.2012 г., както се твърди в касационната жалба. Процесното ревизионно производство е образувано при спазване на този срок на 15.11.2012 г., когато е връчена ЗВР № 1205412/12.11.2012 г. Правилно съдът е приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за облагане по особения ред на А. Н.. За всеки от спорните периоди е установено, че разходите на лицето, които не са спорни по основание и размер, превишават доходите му. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при преценката на събраните по делото доказателства за наличие на разполагаеми парични средства в по-голям размер. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, което е изчислило доходите и разходите според твърденията на ревизираното лице за получени суми от трети лица. Изводите, че не се доказва предаване на суми по договори за заем от роднини и трети лица, както и наличието на такива суми у посочените заемодатели, се подкрепят от доказателствата. Следва да се допълни, че доводите на ревизираното лице за разполагаеми парични средства в по-голям размер през ревизираните периоди се основават на твърдения за получени парични суми от съпруга й Н. Н. В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение № 900 от 08.05.2015 г. на Административен съд - П., по адм. дело № 3034/2013 г., потвърдено с решение № 7637/23.06.2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 8697/2015 г. такива суми не са признати като приход на съпруга. При служебно извършената проверка за спазване на материалния закон се установи, че установеният паричен недостиг за 2006 г. от 18 700 лева не съответства на разликата между годишните приходи и разходи на лицето за същия период, която е 17 268.37 лева. Това е и размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с данък върху доходите. Определен върху тази данъчна основа, без приспадане на незаконосъобразно определените вноски за ДОО и ЗО, данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е дължим в размер 3508.40 лева. Определеният в ревизионния акт данък за 2006 г. е в по-нисък размер - 2 694.72 лева. Предвид забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК ревизионният акт не следва да се изменя във вреда на жалбоподателя. По аналогични съображения следва да се потвърди установеният размер и на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. По тези съображения, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. Н. против задълженията за данък върху доходите за периода 2006 - 2008 г. в общ размер на 4405.03 лева и съответните лихви, следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на разноските, присъдени в полза на дирекция ОДОП гр. П. за сумата над 694.85 лева. На касатора следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба в размер на 353.56 лева. На ответника за касационното производство се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 694.85 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение