Решение № 16096 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2009 г.

Решение № 16096 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ДНСК гр. София е обжалвал решението от 27.02.2009 г. постановено по адм. д. № 959/2008 г. на Бургаския административен съд, с което е отменена заповед № РД-14-319/14.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК гр. София, с която е наредено премахването на незаконен строеж наименован " Бетонов път, паркинг и улично осветление " като незаконосъобразна. Ответниците " Сироко" ЕООД и Министерство на регионалното развитие и благоустройство не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и незаконосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационно оплакване по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. Решението е незаконосъобразно. Оспорената заповед № РД - 14-319/14.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК е издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ вр. с § 5, т. 3 ЗУЧК, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Бетонов път, паркинг и улично осветление", изпълнен на територията на морския плаж "Южен" гр. Несебър. С разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗУЧК е определен едномесечен срок от влизане в сила на закона (1.01.2008 г.) и е предвидено лицата, които са изградили незаконни обекти да ги премахнат. След изтичане на срока обектите се премахват от органите на ДНСК по реда на ЗУТ. В този смисъл изцяло в компетентността си и при валидно упълномощаване от началника на ДНСК законосъобразно и в съответствие с целта на закона е издадена оспорената заповед. Установява се от данните по делото, че при извършена проверка от органите на ДНСК е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вр. с § 5, ал. 3 от ЗУЧК като е съставен констативен акт, послужил като основание за издаване на заповедта с констатации за отсъствие на строителни разрешени е и одобрен проект. Съгласно представеното разрешение за поставяне на временен паркинг и алея по чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) и приложената схема одобрена от МРРБ е видно, че на дружеството - концесионер е разрешено поставянето на път и осветителни тела по дължината му, и паркинг, изградени от преместваеми бетонови елементи като временен обект. Констатациите в констативния акт не са опровергани пред административния орган, а също и в съдебното производство относно обстоятелствата за изпълненото строителство на бетонов път с дължина - 350 м и ширина 6 м, в началото на който са изпълнени две бетонови площадки и е поставена бариера, а в края на плажната ивица е построена бетонна рампа с метален парапет, както и е реализирано улично осветление от стоманено-тръбни стълбове и подпорни стени от бетонови блокчета с височина 2.5 м от към плажа, което налага извода за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ, който е незаконно реализиран без строителни документи, а не като временен обект по смисъла на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). с приложимост на сочените разпоредби от административния орган за неговото премахване. Данните още сочат, че наред с липсата на разрешение за строеж и одобрен проект, процесният строеж не отговарят на разрешените дейности посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 т. 3 от ЗУЧК. При тази данни изводът на съда за наличие на преместваеми (поставяеми) обекти по смисъла на чл. 56 ЗУТ е необоснован и в тази връзка не следва да се кредитира и заключението на в. л., тъй като настоящият случай не се касае до такъв обект, а и не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 4, т. 3 ЗУЧК. Изводите за нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са необосновани. Оспорената заповед съдържа правни и фактически съображения за издаването й с конкретизиране на нарушението, а не посочването на правното основание с цифровия номер на разпоредбата не може да се счете за съществен недостатък на акта, тъй като те се съдържат в съставения констативен акт. В случая се касае до незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ подлежащ на премахване. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон. Същото е необосновано и следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Сироко" ЕООД срещу заповедта на зам.- началника на ДНСК като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 222, ал. 1 АПК