Решение № 12190 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2017 г.

Решение № 12190 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Младен Петков Мондешки от гр. Троян, ул. "8-ми март" № 11, против Решение № 134/28.04.2017 г., постановено по административно дело № 563/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Решението се обжалва в частта, в която е потвърден Ревизионен акт № Р-04001114001156-091-001/22.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, както и в частта, с която жалбоподателят е осъден за съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - били направени изводи, които не съответствали на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част. В касационната жалба се съдържа особено искане за отправяне на преюдициално запитване за приложението на принципите на правото на Европейския съюз относно данъчните задължения на гражданите на Съюза и в частност за приложението на принципа на пропорционалност при обслужване на данъчните задължения и тълкуването на чл. 1, чл. 17, чл. 21, чл. 41, чл. 47, чл. 49, във връзка с чл. 52 относно пропорционалността на ограниченията, които държавата може да налага на гражданите, от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това искане е мотивирано от касатора, с оглед окончателния характер на производството и степента, в която могат да бъдат засегнати интересите му от неблагоприятен изход на производството. Постъпил е отговор на касационната жалба, подаден от процесуален представител на ответната страна, с който се оспорва същата, както и особеното искане. Иска се решението в оспорената част да бъде оставено в сила, поради отсъствие на твърдените касационни основания, а особеното искане, като непопадащо под хипотезата на чл. 628 ГПК - да бъде отхвърлено като неоснователно. В качеството на ответник по касационната жалба, процесуалният представител на Директора на ОДОП претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1 777 лева. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника по касация, които са редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, в случай, че производството не се спре за отправяне на преюдициално запитване. След приключване на откритото съдебно заседание, по делото е постъпило заявление от Младен Петков Мондешки, за отлагане на делото на основание чл. 139, ал. 1 АПК, поради внезапното му заболяване. В заявлението се твърди, че за заболяването представя болничен лист, но същото е постъпило без приложен такъв - обстоятелство, изрично отразено от съответния служител. В касационната жалба е заявено, че пълномощникът, представлявал Мондешки в първоинстанционното производство е упълномощен да го представлява само в това производство, което е видно и от самото пълномощно, поради което моли в касационното производство да бъде призоваван и уведомяван на постоянния му адрес. При тези факти, постъпилото след заседание заявление за отлагане на делото, е безпредметно да се коментира, тъй като не е налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 АПК. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с решение на Директор Дирекция ОДОП, с който в резултат на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК на ревизираното лице са установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периодите от 2009 г. до 2013 г. включително, както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО и здравни вноски. Ревизията на физическото лице е проведена по особения ред, тъй като ревизиращите органи са установили наличие на обстоятелства, обосноваващи предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Въз основа на това данъчната основа, подлежаща на облагане за тези периоди е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съпоставяйки приходната с разходната част е установен недостиг на изразходваните от лицето парични средства, което обстоятелство, съдът е приел за установено посредством събраните по делото доказателства, и което обосновава наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Спорните факти правилно са отделени от решаващия съд, като по всеки един от тях в съдебното решение са изложени обосновани и аргументирани изводи. Основният спорен въпрос е свързан с началното салдо към 01.01.2009 г., по който посредством допустимите съгласно АПК и ГПК доказателствени средства, съдът е установил всички относими факти и е отговорил на всички възражения, поддържани от жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба. Настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи по отношение на този въпрос, респективно неоснователни се явяват възраженията, съдържащи се в касационната жалба. Жалбоподателят не е изложил други твърдения и не е представил доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, поради което правилно съдът е приел за установени конкретните суми, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. Установени са обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което важи презумпцията, разписана в чл. 123 ДОПК. С оспореното в съответната част решение, Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата против ревизионния акт относно определените с него публични задължения, като освен проверка за материалната му законосъобразност, е извършил проверка и за валидността на акта, за формата му и за спазването на административно-производствените правила при провеждане на ревизионното производство. Мотивите на съдебното решение относно компетентността на органите, издали акта, относно формата и спазване на процесуалните правила, са съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на относимите материални разпоредби, по изложените до тук мотиви. Не се установяват сочените от касатора съществени процесуални нарушения, респективно не е нарушен принципът на равнопоставеност на страните в процеса, установена е обективната истина и е спазен принципът на съразмерност. Съдът е бил длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради което лишени от основание са твърденията, че се бил произнесъл по въпроси, по които не бил сезиран. Не е налице и твърдяната необоснованост на съдебния акт, тъй като всички изводи на съда, съответстват на фактите, установени посредством събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, оспореното решение, в обжалваната му част като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, за което касационният съд извърши проверка и служебно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на ответната страна за настоящото съдебно производство, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК следва да бъдат изчислени съобразно отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт, и които са в размер на 1 332,75 лева, определени по правилата на чл. 8, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като на проведеното по делото открито съдебно заседание не се е явил юрисконсулт. Неоснователно е особеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, тъй като не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК. Не се сочи коя конкретна национална норма е в противоречие с тълкуването на посочените норми от Общностното право, поради което същото следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение