Решение № 16109 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2013 г.

Решение № 16109 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 1409/03.06.13 г. по адм. д. № 4107/12 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Добринка Иванова Парушева в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на ответницата по касация Парушева е Решение № 552-6/26,27.07.12 г. в частта относно имот 698, кв. "Изгрев", с което Общински съвет-Варна, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 16, ал. 7 вр. с чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрил план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост и план за улична регулация на кв. "Изгрев", включващ м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", при граници: път за с. Каменар, бул. "Хр. Смирненски", каменарско землище и с. о. "Сълзица, в т. ч. схеми ВиК, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно транспортна схема. За да постанови обжалваното отменително административния акт в обжалваната му част решение, Административен съд-Варна е приел, че в нарушение на чл. 125, ал. 4 ЗУТ / ред. ДВ бр. 19/09 г, действаща към датата на одобряване на устройственото решение/ предвидената обслужваща процесния и други имоти улица е проектирана през съществуваща законно изградена жилищна сграда. Касационният довод за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, обоснован с доводи относно приложението на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е неоснователен. Процесният имот е урегилиран в УПИ II-475,кв. 116, ж. к. "Изгрев" с влязла в сила Заповед № Г-06/18.01.2002 г. на кмета на район "Приморски" Варна, а законно изградената към този момент жилищна сграда в имота е придобила сегашните си параметри чрез пристрояване и надстрояване по силата на Разрешение за строеж № 180/24.06.2002 г. Съгласно чл. 125, ал. 4 ЗУТ / ред. ДВ бр. 19/09 г./ в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените по предходен устройствен план строежи, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие като промяна в предвиденото застрояване е допустима само със съгласието на възложителя на строежа. Целта на закона е съобразяване с разрешени строежи, доразвита в разпоредбата на § 21 ЗРЗУТ, съгласно която, когато във връзка с устройството на теририята се държи сметка за заварени строежи се имат предвид законните такива. Прилагането на плана във вида, в който е одобрен, би довело до премахване на съществуващата в имота законно изградена жилищна сграда, което сочи на нарушение изискването за неговата икономичност - чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Преценката за икономичност следва да се преценява с оглед целия устройствен план, но не може да бъде противопоставяна на другото изискване на цитираната разпоредба- за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на специалните разпоредби относно запазването на съществуващи законни строежи. С оглед изложеното обжалваното решение се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение