Решение № 5917 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2010 г.

Решение № 5917 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Моезия Ойл енд Газ" ООД, Дъблин, Република Ирландия против решение № 298 от 12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е прекратена процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ от блок 1-9 "Мизия", разположен в област Враца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице посочените в решението основания за прекратяване на процедурата - органът няма право да постанови акт в този смисъл и като участник, класиран на първо място от конкурсната комисия, дружеството отговаря на всички изисквания на закона за участие в конкурса и осъществяване на дейност по търсене и проучване на подземни богатства. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - министърът на икономиката, енергетиката и туризма също оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: С решение № 843/23.12.2008 г. Министерският съвет на Република България открива конкурсна процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗПБ. Конкурсът е проведен от назначена от министъра на икономиката и енергетиката комисия (заповед № РД - 16-513/26.05.2009 г.), като за участник, спечелил конкурса за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства, е обявен жалбоподателя "Моезия Ойл енд Газ" ООД, със седалище Дъблин, Република Ирландия, учредено през 2008 г. и на министъра на икономиката, енергетиката и туризмът е предложено да представи пред Министерския съвет на Република България проект за решение за избор на дружеството за титуляр на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блок 1-9 "Мизия" (решение от 19.08.2009 г.). С доклад, внесен в Министерския съвет на 22.04.2010 г., министърът на икономиката, енергетиката и туризма прави предложение за прекратяване на откритата процедура, като се позовава на обстоятелството, че кандидатът, класиран на първо място не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е представил счетоводните отчети на дружеството за три години назад, както и че при класираните на кандидатите, комисията не е спазила утвърдената методика. Въз основа на доклада Министерският съвет постановява решение № 298 от 12.05.2010 г., предмет на обжалване в настоящото производство, с което на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4, чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ прекратява процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блок 1-9 "Мизия" в област Враца. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149 от АПК срок за оспорване и от легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като изводът на административния орган за наличие на основания за прекратяване на процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства е направен в противоречие с разпоредбите на ЗПБ. Нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗПБ в ред. ДВ бр. 70/2008 г., в сила към датата на постановяване на решението, предвижда след класиране на участниците от конкурсната комисия, по предложение на съответния министър (чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от ЗПБ), Министерският съвет да издаде разрешение за търсене и / или проучване на подземни богатства на избрания за спечелил конкурса кандидат. В случай, че прецени, че са налице нарушения по чл. 23, ал. 4 от закона или обстоятелствата по чл. 56 от ЗПБ органът може да откаже да издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ). Правомощията на Министерския съвет след приключване на класирането на кандидатите са изчерпателно изброени в цитирания текст, като и при двете хипотези органът е длъжен да се произнесе с акт по същество и няма право да прекрати процедурата. Ето защо решението на Министерския съвет в този смисъл е постановено в противоречие с нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ, поради което подлежи на отмяна. Разпоредбите чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, на които органът се позовава, също не обосновават правото му да прекрати производството и следователно оспореният акт е постановен в нарушение и на тези норми. Първата разпоредба регламентира принципите, по които се провежда процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства и нарушението й е основание за отказ да се издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ), а втората - е основание съответната конкурсна комисия да откаже по реда на чл. 47, ал. 2 от ЗПБ във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗПБ да допусне до участие кандидат, който не отговаря на условията. Цитираните нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорения акт. Допълнително следва да се посочи, че тълкуването на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, обосноваващо недопускане на жалбоподателя до участие в конкурса, не се споделя от настоящия състав. Действително разпоредбата изисква към заявлението за участие в конкурса да се приложи и извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години. Разгледано съобразно правилата на систематическото и логическо тълкуване, изискването на цитирания текст следва да се възприеме като условие, с което конкурсната комисия ще се съобрази в зависимост от датата на регистрация на кандидата, като в разглеждания случай следва да отчете обстоятелството, че дружеството - жалбоподател е регистрирано през 2008 г. и няма обективна възможност да представи такива счетоводни отчети. Възприеманото на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ като императивна ще доведе до ограничаване на кандидатите до юридически лица, регистрирани поне три години преди датата на конкурса, което не намира опора в останалите текстове на закона. В подкрепа на направеното по-горе тълкуване е и обстоятелството, че текстът на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ с ДВ, бр. 100/2010 г. е изменен именно в този смисъл. Не се налице и основания за отказ да се издаде разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по смисъла на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ. Конкретни нарушения на изброените в текста принципи в оспореното решение не са посочени, а освен това участието в конкурса на кандидат, който не отговаря на условията (ако се приеме, а жалбоподателят е такъв кандидат) следва да се прецени като нарушение на процедурните правила, но не и на принципа на конкуренцията. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че решение № 298 от 12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България следва да бъде отменено и преписката се изпрати на административния орган за разглеждане и произнасяне по същество. При липсата на доказателства за други действително направени разноски в настоящото производство ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 50.00 лв., представляваща размера на внесената държавна такса. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение