Решение № 231 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2021 г.

от 24.01.2014 г. – сума в размер на 70 846, 87 лв.; 2.) по протокол № 5

от 1.08.2014 г. – сума в размер на 254 458, 31 лв.; 3.) по протокол № 7

от 17.11.2014 г. – сума в размер на 91 627, 84 лв., от общо отказаните по протокола 224 100, 22 лв. По делото е назначена СТЕ. Заключението на вещото лице - С. Момов е докладвано от съда в проведено ОСЗ на 28.11.2019 г. Същото е изслушано, след което е прието и приложено по делото. Съдът не е уважил искането на ръководителя на УО за назначаване на допълнителна експертиза. В мотивите на постановени съдебен акт - решение № 484/30.12.2019 г. по адм. дело № 891/2018 г., АС – Велико Търново се сочи, че заключението по назначената в съдебното производство по адм. дело № 168/2016 г. на АС Велико Търново СТЕ е доказателство, което УО е приобщил към административната преписка (като бенефициера е представил становище по същата), поради което има сила и пред съда, макар вещото лице да не е преразпитано в производството по делото. Съдът не кредитира заключението на вещото лице Момов, че разходите по протокол № 2 са извършени във връзка с непредвидени обстоятелства, тъй като този извод е с правен характер. По протокол № 5 АС се е позовал на заключението на вещото лице по предходното дело и не споделя изводите на вещото лице представени в текущото производство, че разходите са непредвидени, тъй като експертът е извършил правна преценка, която е извън неговата компетентност. По протокол № 7 приема жалбата за частично основателна без да се позовава на която и да е експертиза. С оглед изложеното съдът отменя отказа на РУО на ОПОС, да се верифицират разходи, заявени с Искане за средства № 13, в частта, свързана с дейността по обследване с видеокамера на изградената канализация преди въвеждането й в експлоатация, представляваща сума в размер на 32 443, 31 лв., заявена за изплащане по т. 2 от Протокол № 7

от 17.11.2014 г. и е върнал административната преписка в същата част за ново произнасяне от РУО съгласно дадените в решението указания по тълкуването и приложението на закона. В останалата част отхвърля жалбата като неоснователна. IV. Адм. дело № 3974/2020 г. на ВАС, седмо отделение е образувано по касационна жалба на ръководителя на УО на ОПОС и касационна жалба на община Аксаково, като със всяка от тях се оспорва решение № 484/30.12.2019 г. по адм. дело № 891/2018 г. на АС – Велико Търново в засягащите го части. С решение № 7974/23.06.2020 г. съдебният състав е приел жалбата на РУО на ОПОС за неоснователна като счита за правилен извода на първата инстанция, че отказът на органа да верифицира разходите по т. 2 от Протокол № 7

от 17.11.2014 г. е неоснователен. По отношение жалбата на Община Аксаково съдът е приел същата за основателна и е счел, че съдебното решение е постановено при извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния състав, АС – Велико Търново е базирал мотивите си на заключението по СТЕ, приложена по предходното дело № 168/2016 г., без да е извършил необходимите процесуални действия по приобщаването на същата по делото. От друга страна първата инстанция не е ценила заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство експертиза, без да изложи конкретни мотиви за това. Касационната инстанция е приела, че липсата на детайлно и мотивирано обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. и заключенията на съдебно-техническите експертизи във връзка с установяване на спорния въпрос дали предявените за плащане от бенефициера разходи по ИС № 13 попадат в хипотезата на "непредвидени разходи" и като такива се дължат от УО е довело до постановяване на неправилно решение, тъй като съдът е извел правни изводи при неустановени от фактическа страна обстоятелства, имащи отношение към правилното разрешаване на спора. Така мотивиран съставът на ВАС е отменил решение № 484/30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 891/2018 г., на АС - Велико Търново, в частта с която е отхвърлена жалбата на общината, в частта за отказ за верификация на разходи в размер на 384 489. 71 лв., за непредвидени СМР, предявени с Протокол № 2

от 24.01.2014 г., Протокол № 5

от 1.08.2014 г., и Протокол № 7

от 17.11.2014 г., както и в частта за разноските и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е оставено в сила в останалата му част (отменителната част). V. Адм. дело № 375/2020 г. на АС – Велико Търново е образувано във връзка с отменителната част на решение № 7974 от 23.04.2020 г. по адм. дело № 3974/2020 г. на ВАС, седмо отделение. С разпореждане от 25.06.2020 г. съдът е приел, че следва да се допусне наново СТЕ по адм. дело № 168/2016 г. и повторно да се разпита вещото лице, поради което е назначил СТЕ и възложил изпълнението на инж. Г. Т.. В проведено на 23.07.2020 г. ОСЗ съдът е приел и приложил по делото материалите, съдържащи се в адм. д. № 891/2018 г. на АСВТ, адм. д. № 3974/2020 г. на ВАС и адм. д. № 168/2016 г. на АСВТ и адм. д. № 10033/2017 г. на ВАС и адм. д. № 11264/2015 г. на АССГ. В проведено ОСЗ на 24.09.2020 г. съдът е приел и вложил заключението на вещото лице инж. Г. Т., изготвено, потвърдено и допълнено от вещото лице. В проведено ОСЗ на 17.12.2020 г. съдът е намерил искането за изслушване на тройна СТЕ за неоснователно. След като АС – Велико Търново е приел, че делото е изяснено от правна и фактическа страна е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение № 356 от 12.01.2021 г. по адм. дело № 375/2020 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че атакуваното решение е постановено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, на които се е позовал издателят. Приел е, че бенефициерът не е посочил непредвидените разходи отделно от извършените по одобрения проект, както и че не е налице одитна следа за направените разходи. Разгледал е всеки един от протоколите по отделно като е обсъдил и двете СТЕ, излагайки мотиви по отношение правилността на изводите на вещите лица. Стигнал е до извод, че претендираните разходи, правилно не са верифицирани, тъй като не могат да бъдат квалифицирани като непредвидени. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на Община Аксаково като неоснователна. Решението е правилно. Противно на твърдяното от касатора съдебния акт е поставен в съответствие със съдопроизводствените правила, като съдът е изпълнил указанията дадени с решение № 7974/23.06.2020 г., постановено по адм. д. № 3974/2020 г. по описа на ВАС, седмо отделение. В съдебния акт на касационната инстанция се сочи, че административния съд е базирал мотивите си основа на заключение по СТЕ, приложена по предходното адм. дело № 168/2016 г., по описа на АС – Велико Търново, без да извърши съответните процесуални действия във връзка с нейното приемане, като не е изслушано вещото лице и не са дадени възможности на страните да изразят становища по заключението с оглед допуснатата нова СТЕ. Касационния състав на ВАС е приел, че липсва анализ и преценка на двете експертизи, като различията между тях е следвало да бъдат установени от съда и същият да изложи доводи, защо приема едното заключение, а другото счита за неправилно. Именно, съобразявайки описаните процесуални нарушения след връщане на делото, първоинстанционния съд с разпореждането си от 25.06.2020 г. е допуснал наново СТЕ по адм. дело № 168/2016 г. на същия съд. В проведено на 23.07.2020 г. ОСЗ съдът е приел, че не следва да бъде изготвяно ново заключение на вещото лице, а че експертът следва да се яви в следващото открито съдебно заседание по делото и да препотвърди заключението си изготвено по адм. д. № 168/2016 г. на АС – Велико Търново. В проведено ОСЗ на 24.09.2020 г. страните са се съгласи вещото лице да бъде изслушано, задали са въпрос по повод изготвената СТЕ и експертизата е приета и вложена по делото като доказателство. Видно от изложеното не е налице твърдяното разминаване между дадените от касационната инстанция указания и извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия, като същите са съобразени с процесуалния закон. Съдът е извършил съвкупен и цялостен анализ на представените по делото доказателства, в това число на приложените по делото заключения на вещите лица по назначените СТЕ. Обосновал е самостоятелни правни изводи, като е обсъдил и двете СТЕ, излагайки конкретни мотиви. Не се установяват твърдените от касационния жалбоподател процесуални нарушения, обосноваващи неправилност на оспорения съдебен акт. Несъстоятелни са и твърденията на касатора, че съдът погрешно е приел, че производството е повторно. Видно от мотивите на съда, същият визира връщането на административната преписка на ръководителя на УО на ОПОС за ново произнасяне с решение № 2771/2.03.2018 г., постановено по адм. дело № 10033/2017 г. по описа на ВАС, седмо отделение и не касае поредността на съдебните дела както касаторът неточно е приел. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административния акт е издаден от компетентен орган, като са изложени фактически и правни основания за издаването му. Във връзка с указанията на съда, с които първоначалния издаден акт е отменен и преписката е върната за издаване на нов административен акт, посочени са правните основания за отказа за верификация, и те са законосъобразни. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета от ЗУСЕСИФ. Междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57 ЗУСЕСИФ общо за всички програми; ПМС № 249 от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз. С постановлението се определят общите национални правила за допустимост на разходите по програмата чрез конкретизиране на условията за допустимост и/или недопустимост на определена категория разходи. Постановлението е прието на основание Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, чл. 56, параграф 4 от Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. и § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 62 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Съдът обосновано е приел, че за определяне на понятието "непредвидени разходи" относима е нормата на чл. § 1, т. 4 от ДР на Постановление № 119 на МС от 20.05.2014 г., за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство за финансовата рамка 2014-2020 г. , приложима на две основания - по силата на § 8, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и като се има в предвид, че се касае за разходи извършени по протоколи в периода януари-ноември 2014 г., при действието на посочения по-горе подзаконов нормативен акт. Съгласно сочената разпоредба непредвидени са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за реализация на инвестиционния проект и за въвеждането му в експлоатация. По отношение протокол № 2

от 24.01.2014 г. органът правилно не е верифицирал разходите на стойност 70 846, 87 лв., тъй като същите са отчетени с основните дейности и по делото не е доказано да притежават качеството на непредвидени. Извършените СМР фигурират в основаната КСС, което не е спорно по делото и не са представени документи, обосноваващи в достатъчна степен твърдението, че същите не се припокриват с първоначално предвидените дейности, съответно, че са извършени във връзка с твърдяното форсмажорно обстоятелство. По отношение протокол № 5

от 1.08.2014 г., органът не е верифицирал разходи на стойност 254 458, 31 лв. Посочените СМР не фигурират в основната КСС като количество, но фигурират като вид СМР. След извършен обстоен цялостен анализ на представените по делото доказателства съдът е достигнал до обоснован извод, че същите не могат в достатъчна степен да обосноват твърдението на бенефициера за непредвиденост на сторените разходи. С оглед изложеното правилни са изводите на административния орган, че претендираните разходи надвишават количествата от основната дейност и нямат характер на непредвидени. По отношение т. 1 от протокол № 7

от 17.11.2014 г. не са верифицирани разходи в размер на 59 184, 53 лв. Същите надвишават количествата по основната дейност, предвидени с първоначалната КСС. Допустимите за финансиране разходи са по отношение единствено възстановяване на пътната настилка, нарушена чрез изкоп по трасето на траншеята. Събраните доказателства не потвърждават твърдението на касатора, че претендираните за възстановяване разходи са непредвидени, тъй като са нарушени правилата за отчитане на СМР по проекта. Ето защо обоснован се явява извода на съда за неоснователност на жалба срещу административния акт и в тази част. Безспорно, претенциите предмет на настоящото съдебно производство за верифициране и възстановяване на средства, направени с ИС № 13 не отговарят на посочените изисквания, поради което правилно органът е приел, че последните са неоснователни. Същите не са отчетени в отделни КСС и не са доказани по надлежния ред. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на касационния ответник искане за разноски, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 200 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.