Решение № 4714 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2016 г.

Решение № 4714 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури против решение № 17 от 01.06.2016 г. по адм. дело № 44/2016 г. на Административен съд - Р.. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Д. С. К., представя писмен отговор, в който поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и иска да се остави в сила същото като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Р. е отменил мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да предостави достъп до обществена информация по заявление от 13.01.2016 г., подадено от Д. С. К. и върнал административната преписка за ново произнасяне на административния орган. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е достигнал до обосновани правни изводи. Изпълнителният директор на ИАРА е сезиран със заявление от 13.01.2016 г. от Д. С. К. за достъп до обществена информация относно данни към 01.01.2014 г. и към 31.12.2015 г. колко общо на брой са лицата, работещи на длъжност "юрисконсулт" в изпълнителната агенция и нейните структурни звена, независимо от вида правоотношение - трудово или служебно; колко общо парични средства са изразходвани от агенцията за посочения период за заплащане на брутни работни заплати, осигуровки и други плащания, включително допълнителни възнаграждения; каква обща парична сума е изплатена от ИАРА за адвокатски възнаграждения, включително какви средства са изплатени за абонаментно правно обслужване, по приложението на различни правни закони, по начини, детайлизирани в заявлението, за същия период. В законния срок задълженият субект не е представил исканата информация на заявителя. След като е обсъдил вида на търсената информация, съдът е достигнал до извод, че същата е обществена по своята характеристика и органът е бил длъжен да я предостави на заявителя. При това положение съдът правилно е приел, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Мотивите на съда за характера на информация и задълженията на административния орган по предоставянето й са правилни и съответни на приложимата нормативна уредба, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че доколкото заявлението на ответника по касация е подадено по електронен път, с посочен адресат - "началника на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Б.", не е налице валидно заявление по смисъла на Закона за достъп до обществена информация и съответно не се дължи отговор от задължения субект - изпълнителния директор на ИАРА, т. е. не е налице формиран мълчалив отказ от същия. Възражението е релевирано и пред административния съд, който правилно го е приел за неоснователно. Както самият касационен жалбоподател сочи, изпълнителният директор на ИАРА има качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 2 ЗДОИ и след като предметът на заявлението е относно информация, която е обществена по своя характер и засяга дейността на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, той е бил длъжен да я предостави на заявителя. Основателно се сочи от ответника по касация, че твърденията на касатора относно адресата на заявлението не кореспондират с фактите по делото, т. к. заявлението е насочено именно към задължения субект. Дори и да се приеме, че в заявлението неточно е посочен задължения субект (каквито данни няма по делото), по правилото на чл. 31, ал. 1 АПК същото се изпраща за разглеждане на компетентния орган. В случая е безспорно, че компетентен да отговори на заявлението на ответника по касация е изпълнителният директор на ИАРА и след като не е сторил това в законния срок, съдът правилно е приел, че е налице мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК. Неоснователно е изложеното в касационната жалба относно авторството на подаденото заявление. Ако административният орган е имал някакви съмнения в тази насока, е разполагал с възможността по реда на чл. 30, ал. 1 АПК във вр. чл. 25, ал. 2 ЗДОИ да изиска подателят да потвърди собственоръчно или с електронен подпис същото в тридневен срок от уведомяването и при неизпълнение да остави без разглеждане заявлението и прекрати производството. При положение, че процедурата не е проведена, а в заявлението е посочено лицето, което подава същото, както и притежава реквизитите по чл. 25, ал. 1 ЗДОИ, поставянето на този въпрос едва в касационното производство е несъстоятелно. При съображения, които са верни фактически и правно издържани, съдът правилно е отменил формирания мълчалив отказ и върнал преписката на административния орган за произнасяне с решение по същество, при съобразяване с указанията в мотивите на съдебния акт. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на пълномощника на ответника по касация разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на отговор по касационната жалба от адв. П. А. Х., за което изрично е посочено, че е безплатно в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,