Решение № 9191 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15039/2010 г.

Решение № 9191 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15039/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Лукойл Нефтохим Бургас" АД моли да бъде отменено решение № 1180/20.10.2010 г. по адм. д. № 706/2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 151/23.02.2010 г. на началника на МП-Нефтопристанище като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в молба. Моли решението на началника на митническия пункт да бъде отменено в частта, с която постановява корекция на кл. 46 в ЕАД 09ВG001004Н0000367/20090523/20090605, в частта, с която е определен нов размер на дължимото мито и ДДС, като вместо посочените в решението размери да се постанови извършване на корекция в кл. 47 от същата ЕАД по ред на графите в кл. 47 така: вид А00, основа за изчисленията 961, 968,69, ставка 2%, сума 19 239,37 лв. и вид В00, основа за изчисленията 981 208,06 лв., ставка 20%, сума 196 241,61 лв. и да му бъдат присъдени разноски. Ответника по касационната жалба Началника на МП-Нефтопристанище, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас"АД против решение № 151/23.02.2010 г. на началника на МП-Нефтопристанище административния съд е приел, че с него по ЕАД 09ВG001004Н0000367/20090523/20090605 са определени нова митническа стойност 966 622,64 лв. и нова ставка на дължимото мито 2%. С ЕАД е оформен митнически режим допускане за свободно обращение и крайна употреба на 3 621 780кг метанол с получател касатора. Съдът е приел, че е налице внос по фактура № 09/4,005/014/19.05.2009 г. на "Индипендънт петролиъм ресорсис"-Великобритания на стойност 494 226,31 евро, като в кл. 22 от ЕАД е декларирана стойност 491 846,78 евро, равностойни на 961 968,69 лв., пропорционално намалена стойност, съобразно измерените количества на продукта при вноса. В кл. 47 е посочено мито 52 908,28 лв. при ставка 5,50% и ДДС 202 975,39 лв., които са взети под отчет с рег. № 79/05.06.2009 г. и са платени изцяло. Била е извършена проверка в процедура за последващ контрол, завършила с доклад № 23/10.12.2009 г., в който е констатирано, че на доставчика е заплатена сумата 494 226,31евро, равностойни на 966 622,64 лв. Констатирано е също, че за допуснатия до свободно обращение метанол към ЕАД са налице сертификати за произход форма "А", поради което ставката на дължимото мито е 2%. Констатациите в доклада са отразени в оспореното решение и с него са коригирани ставката на митото, и дължимите мито и ДДС в размери, съответни на приетата митническа облагаема стойност от 966 622,64 лв. Съдът е приел, че реално платената цена по чл. 35 ЗМ на доставения метанол е 966 622,64 лв., както е отразена във фактурата и уговорена в договора, по които обстоятелства страните не спорят. В счетоводството на касатора не са налице кредитни известия за корекция на фактурираната от доставчика стойност и цената е платена както е фактурирана. Приел е също, че митническата стойност ще е различна от реално платената цена, само ако се установи, че подлежащата на плащане цена е различна. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че метанолът е летлив и поради това са налице разлики между натовареното и разтовареното количество, които са в рамките на нормативно признатите фири, които не се считат за облагаеми по ЗДДС по чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС. Приел е, че по т. 2.3 от договора с доставчика е приета база за фактуриране натовареното нето количество в метрични тонове, посочено в коносамента. По делото е доказано натоварване на 3 639,101мт метанол и разтоварване на 3 621,580мт метанол и съдът е приел, че по договора касатора е задължен да заплати натовареното количество, а не разтовареното. Отхвърлил е доводът на касатора, че следва да се приложи чл. 145 § 1 изр. 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93, като е приел, че митническата облагаема стойност е реално платената цена на стоката по ЕАД, която е фактурната цена на натовареното количество метанол и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Страните не спорят, видно е и от коносаментът № 041/2009 г. /л. 21 от делото/, че метанолът - 3 639,101мт е натоварен на пристанище в Либия, фактурирана е стойност на натовареното количество 494 226,31 евро, а от акт известие № 35/1/25.05.2009 г. на Специализирано пристанище Нефтохим Бургас, подписан от митнически служител е видно, че разтовареното количество метанол е 3 621.580 мт. Неправилно съдът е приел за неоснователно позоваването на чл. 145 § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилага на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /РПМК/. В посочения текст е предвидено прилагане на пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обращение на стоката, подлежаща на оценяване. Основателно е възражението на касатора за неправилно приложение на чл. 29 § 1 МК от митническите органи и съда. Цитирания текст от РПМК допуска корекция на митническата стойност по чл. 29 § 1 МК чрез пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на корекцията не е поставено в зависимост от причините за възникване на частичната загуба, нито поради други условия поради което отказът на съда да приложи нормата на чл. 145 § 1, ал. 2 РПМК е незаконосъобразен. С генералният акт е установено количеството внесен метанол, за който в ЕАД правилно е посочена митническа стойност 961 968,69 лв. С решението е намалена ставката на митото на 2%, и е определено мито 19 332,45 лв. При митническа стойност 961 968,69 лв., както е декларирана и ставка на митото 2% дължимото мито за внесения метанол е 19 239,37 лв. Решението на съда следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против решението на началника на МП-Нефтопристанище в частта, с която в кл. 46 от ЕАД е определена нова митническа стойност и в кл. 47 е определена стойност А00 над 961 968,69 лв. и е определено мито над 19 239,37 лв., и вместо него в тази част следва решението на началника на МП-Нефтопристанище да бъде отменено. Относно дължимия ДДС: Страните не спорят, че доставката на метанол от Либия представлява внос по чл. 16, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС не е приложим. Текстът се отнася за стоки под митнически контрол, а загуби преди вноса не се обхващат от уредбата на цитирания член. По чл. 54, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната, включително, когато задължение не съществува или размерът му е нула. Изгубените количества при транспорта на метанола не са внесени в митническата територия на общността, поради което за тях не възниква вносно митническо задължение предвид цитирания чл. 145 § 1, ал. 2 РПМК. За тези невнесени количества метанол по чл. 54, ал. 1 ЗДДС не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях не се дължи данък върху добавената стойност. В този смисъл е решение от 29 април 2010 г. по дело С-230/08 на СЕО т. 3, където СЕО приема, че за стоки, които не са внесени в митническата територия на Общността не възниква вносно митническо задължение, за тези стоки не е налице данъчно събитие за облагане с данък върху добавената стойност и този данък не става изискуем. Съдът като е приел, че се дължи данък върху добавената стойност за невнесени в митническата територия на Общността количества метанол е постановил незаконосъобразно решение. В ЕАД е определена митническа стойност за облагане с ДДС 1 014876,97 лв., представляваща сбор на декларираната митническа стойност 961 968,69 лв. и декларираното мито 52 908,28 лв. Върху тази стойност е деклариран ДДС 202 975,39 лв. С решението на началника на МП-Нефтопристанище като стойност за определяне на ДДС е посочена 985 955,09 лв., представляваща сбор на определената в решението митническа стойност 966 622,64 лв. и определеното мито от 19 322,45 лв. Върху този сбор е определен дължим ДДС 197 191,02 лв. Механизмът на изчисление на стойностите в кл. 47 от ЕАД е описан в приложение № 40 към доклада № 23/10.12.2009 г., изработен от екип митнически служители по чл. 78 § 2 МК. При спазване механизма на изчисления в кл. 47 приложен от митническите органи, по който касаторът не възразява, стойността за облагане с ДДС е 981 208,07 лв., включваща митническата стойност 961 968,69 лв. на внесения метанол и мито 19 239,38 лв., дължимият ДДС за внесения метанол е 196 241,61 лв., както поддържа касатора в жалбата си. Решението следва да бъде отменено в частта, с която отхвърлена жалбата против решението на началника на МП-Нефтопристанище в частта, с която в кл. 47 от ЕАД е определена стойност В00 над 981 208,07 лв. и ДДС над 196 241,61 лв., и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на решението на началника МП-Нефтопристанище. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски 277,61 лв. за двете инстанции, които включват 202,61 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,