Решение № 12317 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8158/2016 г.

Решение № 12317 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8158/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на П. Д. С. от гр. С., уточнено с молба от 28.09.2016 г., за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК на влязлото в сила решение № 5980/18.05.2016 г. по адм. д. № 7409/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение В искането за отмяна, допълнително уточнено в откритото съдебно заседание, молителят излага съображения, че съдиите Пл. Горелски и Юл . Киров са проявили предубеденост, защото първият "подло и бързо го осъдил с решение, което е злоупотреба с власт чрез изплъзване на служебното положение", а вторият- "може би евентуално е предубеден, защото е заинтересован, пристрастен и зависим по касационното дело". Към молбата са представени писмени доказателства, приложени и по делото, посочено по-горе. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание молителят поддържа искането. Ответникът по искането за отмяна - Министърът на правосъдието - с писмен отговор и чрез юрк. Домузчиева, изразява становище за неоснователност на молбата. Иска присъждане на разноски по настоящото производство в размер на 730 лева-съобразно цената на отхвърления иск. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е оставил в сила решение № 2905 от 27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 7165 по описа за 2013 г. на Административен съд С., с което е отхвърлен предявения от настоящия молител иск срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и Соколов е осъден да заплати на МП юрисконсултско възнаграждение в размер на 730 лв. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Липсва основание за отмяна на съдебния акт и в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, която предполага наличието на установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната в процеса, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Такива твърдения, включително за наличие на последната хипотеза на посочената норма, не се съдържат в молбата за отмяна, нито в двете й уточнения, а и доказателства в тази насока не са представени в отменителното производство. От друга страна, доводите на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. Най-после, и по аргумент от чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, твърденията за съмнение в безпристрастие на председателя на състава в първоинстанционното производство и на чл. от състава в касационното могат да бъдат основание за искане за отвод/каквото впрочем не е направено/, но не и за отмяна по този ред . По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, посл. изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, в размер на 300 лв. за защита пред ВАС, което да се заплати от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия