Решение № 9776 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2013 г.

Решение № 9776 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1259 от 22.02.2013 г., постановено по адм. д. № 232/13 г. Административен съд - София град, първо отделение, 15-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултантски център ХХ София" - ЕООД срещу акт за регистрация по ЗДДС № 220421200014232/10.08.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2553/29.10.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Диагностично-консултантски център ХХ София" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Таня Драганова Василева, чрез пълномощника адв. Красимир Сибинов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да да отмени оспорения акт за регистрация по ЗДДС. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. София не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултантски център ХХ София" - ЕООД срещу акт за регистрация по ЗДДС № 220421200014232/10.08.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2553/29.10.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София. Описана е фактическата обстановка при издаването на акта за регистрация по ЗДДС и фактическите основания на органа по приходите за извършване на регистрация при условията на чл. 132 от ЗДДС. Посочено е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, същият е мотивиран и не се констатиран нарушения по процедурата по издаването му, засягащи фактическите или правните изводи на органа. Решаващият съд е възпроизвел и съдържанието на разпоредбата на чл. 132 от ЗДДС, след което е пристъпил към изграждане на правни изводи по неговата материална законосъобразност. По направените възражения от жалбоподателя относно датата на регистрация по ЗДДС са изложени мотиви, че тезата на жалбоподателя не намира подкрепа в закона, тъй като се касае за специфична хипотеза на регистрация и при нея датата на възникване на регистрацията е нормативно определена с чл. 132, ал. 3 от ЗДДС, която съдържа отклонения от общата регистрация по ЗДДС. Отбелязано е, че последицата на регистрацията възниква по силата на самия закон и дружеството е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването на обстоятелството /апорт на непарична вноска/ по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в търговския регистър. В продължение е посочено, че ако задълженият субект не изпълни това си задължение, органът по приходите по собствена инициатива /чл. 102 от ЗДДС/ може да регистрира същия, ако условията за регистрация са налице и да се приеме обратното означава, че данъчните субекти следва да се третират различно, което би било в противоречие с принципа на законност в данъчното производство - прилагане на законите точно и еднакво спрямо всички. По отношение на твърдяната от жалбоподателя фактическа грешка в решение № 2553/29.10.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София е прието, че се касае за неточност, която не рефлектира върху законосъобразността на акта, тъй като не размерът на капитала е меродавен, а обстоятелството, че той включва и непарична вноска, вписана в търговския регистър към определен момент. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на акта и неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че в нарушение на материално-правната норма е определена датата, на която следва да се регистрира дружеството по ЗДДС, като не е съобразено обстоятелството, че предмет на апорта, извършен от Столична община в "Диагностично - консултантски център ХХ София"-ЕООД - гр. София е сграда, която не е нова по смисъла на § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ЗДДС, която не е включва земя, поради което по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС последващите доставки с нея биха били освободени доставки, като по този начин е изключена възможността за се заобиколи начисляване на ДДС при последващи доставки, което е целта на чл. 132 от ЗДДС. На основание на последното се гради довод, че нормата на чл. 132 от ЗДДС следва да се прилага, отчитайки връзката с чл. 38 - 50 от същия закон. На отделен ред се правят оплаквания относно датата на регистрация, като се посочва, че след като актът на органа по приходите е от м. 08/2012 г., то няма как регистрацията да е преди тази дата, тъй като е невъзможно да се подаде декларация по ЗДДС на 14.03.2012 г. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена от административния съд. От страна на Столична община, за която няма спор, че е регистрирано по ЗДДС лице, е извършена непарична вноска в капитала на "Диагностично-консултантски център ХХ София" - ЕООД - гр. София на сграда, находяща се в гр. София, ул. "Ген. Стефан Тошев" № 15 - 17, с определена по реда на чл. 72 от ТЗ пазарна стойност от 9 193 680 лв., като увеличението на капитала на дружеството чрез извършване на непарична вноска е вписано в търговския регистър на 3.02.2012 г. С оспорения акт по регистрация органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 от същия закон. По изложените по горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е законосъобразен и направените оплаквания от касатора се явяват неоснователни. Този извод е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон и се възприема от настоящата съдебна инстанция. Направените оплаквания в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон предвид наличието на връзка между разпоредбите на чл. 132 и чл. 38 - 50 от ЗДДС не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 132 се явява специална разпоредба и по силата на нея се извършва регистрация по ЗДДС при всички случаи на придобиване на стоки и услуги на основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДС от регистрирано лице. Тоест определящото при тази разпоредба е обстоятелството, че се придобиват стоки или услуги при хипотезата на чл. 10, ал. 1 от закона, като е без значение какъв е характерът на тези стоки или услуги. Поради това без значение за регистрацията по чл. 132 от ЗДДС е обстоятелството, че предмет на апорта е сграда, която не е нова, която доставката съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС би била освободена такава. Още повече, че разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС определя, че в случаите по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. Направените оплаквания относно началния момент на регистрация, също не могат да бъдат споделени. Както правилно е посочил административния съд, датата на възниква регистрация е нормативно определена - датата на вписване в търговския регистър на извършената непарична вноска, поради което тя не се определя по преценка на органа по приходите. В този смисъл е без значение обстоятелството, че актът за регистрация е издаден през месец август 2012 г., а датата на регистрацията е възникнала на 3.02.2012 г., на която дата е вписано в търговския регистър увеличението на капитала на дружеството чрез извършване на непарична вноска. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,