Решение № 9674 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2012 г.

Решение № 9674 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2012 г., IV о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от Йордан Иванов Йорданов, Снежана Миткова Янева, Славчо Митков Марков и Лилия Кирилова Йорданова, всичките представлявани от адв. Соня Григорова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 286 от 8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 277/2011 г. на Административен съд Перник, с което е оставено в сила решение № 148 от 11.03.2011 г., постановено по гр. дело № 3040/2010 г. на Пернишкия районен съд. Ответникът - Общинска служба по земеделие Перник не взема становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, четвърто отделение намира искането за отмяна за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество е неоснователна. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила решение № 286 от 8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 277/2011 г. на Административен съд Перник, с което е оставено в сила решение № 148 от 11.03.2011 г., постановено по гр. дело № 3040/2010 г. на Пернишкия районен съд. Като нови писмени доказателства към молбата за отмяна са приложени: заповед № 1123/18.06.2008. на кмета на община Перник, с която е одобрено попълването на кадастралния план с имот пл. № 1757 в кв. 129 по плана на с. Рударци, община Перник; Протокол № КП 11-1/12.05.2008 г. на комисия, назначена със заповед № 2518/12.11.2007 г. на кмета на община Перник, с който е прието попълването на КП с имот № 1757, кв. 129; скица на имот пл. № 1757; удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 1757; схема на разположение на имота в картата на възстановената собственост; удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 1756; заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според молителите посочените документи представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни при решаването му. От същите се установявало по безспорен начин, че за землището на с. Рударци не е изготвян помощен план, а възстановеният им имот пл. № 1756 не е нанесен в кадастралния план и за него няма заповед на кмета на общината за попълване на кадастъра. От това следва, че Административен съд Перник е мотивирал решението си с несъществуващо по делото доказателство - заповед на кмета на общината за одобряване на помощен план, което е основание за неговата отмяна. Отмяната като самостоятелен извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила неправилни решения е приложима при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Конкретно наведеното основание за отмяна в случая е това по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно посочената разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Видно от датите на съставянето им, представените доказателства имат характера на новооткрити документи, удостоверяващи факти, осъществили се преди влизането в сила на решенията, предмет на искането за отмяна. Тези документи обаче не са нови доказателства, с които страната да не е могла да се снабди. Съдържанието им е такова, че не би съществувала каквато и да било пречка да се представят по време на висящността на спора пред двете съдебни инстанции при проявена активност от страна на настоящите молители. Тяхно процесуално задължение е било да попълнят доказателствения материал по делото с всички възможни доказателства, които са считали, че са в подкрепа на претенцията им. Същите следва да понесат неблагоприятните последици от неизгодното решение, тъй като отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. На следващо място, представените доказателства не са от съществено значение за делото и не водят до промяна на правния резултат. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е решение на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, постановено във връзка с чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно последната разпоредба ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Издаването на удостоверение и скица е елемент от производството по възстановяване на собствеността върху земи в границите на урбанизирани територии, който се предхожда от провеждането на процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По този повод двете съдебни инстанции са развили идентични мотиви, че ОСЗ е обвързана от съдържанието на представените удостоверение и скица, с които е индивидуализиран претендирания имот по отношение на местоположение, граници и съседи. Възражения за допуснати нарушения при определянето на застроената площ от имота по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за пропуски или непълноти в помощния план, или изобщо за липсата на такъв, а оттам и за некоректното отразяване на имота в удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, са могли да бъдат предявени в предходно производство, но не и в крайната фаза на реституционната процедура. Ето защо и представените доказателства, които според молителите установяват липсата на изготвен помощен план за землището на с. Рударци, са неотносими за предмета на спора и не представляват отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. От друга страна, доводите на молителите по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. По изложените съображения не е налице отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което молба за отмяна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,