Решение № 7396 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение 22171 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело 6615 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Оплаква се, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на М. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), роден на [дата]. в гр. Хама, Сирия, непридружен непълнолетен към конкретния момент, против Решение 6893 от 11.06.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ). Съдът е установил, от фактическа страна, че А. е подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. ОК-13-2135/27.10.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център Овча купел, рег. 15130 от 27.10.2023 г. по описа на ДАБ, като административният орган провел процедура по чл. 63а ЗУБ и събрал писмени доказателства във връзка с произнасянето по молбата. Доколкото жалбоподателят бил непридружен непълнолетен по смисъла на пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ към датата на образуване на административното производство, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), във вр. с чл. 23, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2, и т. 3 ЗУБ, с Решение 3061/01.11.2023 г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) (л. 65-66 от първоинстанционното дело), му е назначен представител адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, който да го представлява, с оглед защита на най-добрия интерес на детето, в административни и съдебни производства по предоставяне на международна закрила по ЗУБ до тяхното приключване с влязло в сила решение. При така установеното от фактическа страна, съдът е разгледал по същество жалбата на А. против Решение 6893/11.06.2024 г. на Председателя на ДАБ. Преценил я е за неоснователна. Като анализирал обстоятелствата от бежанската история на сирийския гражданин, съобразил данните от изготвените в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в държавата по произход на лицето, както и в Турция, където същият пребивавал, заедно със семейството си, 8 (осем) години преди да влезе нелегално на територията на Република България и взел предвид поведението на А. в хода на производството, в което е издаден спорният акт, съдът е приел, че спрямо чуждия гражданин не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Извел е извод, че сирийският гражданин е икономически мигрант, който е взел самостоятелно решение да влезе в Република България незаконно, след като е живял през един сравнително дълъг период от време в Турция със семейството му, където им е предоставена временна закрила е където е имал достъп до здравната и образователната система на страната, както и до пазара на труда. Приел е за правилна преценката на административния орган, че доколкото, към датата на постановяване на оспорения индивидуален административен акт в сирийската държава е имало вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, респ. сирийският гражданин би бил изложен на тежки заплахи срещу живота му, ако се завърне в нея, а Турция отговаря на условията на трета сигурна държава по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, същият би могъл да се завърне безпроблемно на турска територия. Отчел е самоволното напускане на А., в хода на административното производство, на общежитието на районно-приемателния център в София, където лицето било настанено. Подчертал е, че жалбоподателят е променил адреса си, без да уведоми ДАБ и без, в законоустановения 30-дневен срок, да посочи обективни причини за това. Съобразил е приложимата правна рамка, съгласно която непридружен непълнолетен чужденец може да получи разрешение за настаняване на външен адрес по искане на назначения му представител, след преценка на най-добрия интерес на детето в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗдет.). Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение 6893/11.06.2024 г. на Председателя на ДАБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на доводите и възраженията на страните и след задълбочен анализ на обстоятелствата от бежанската история на чужденеца и официалната информация за страната на произход и за страната, в която кандидатът се е ползвал със закрила, преди да влезе незаконно на територията на Република България. Формираните от първоинстанционния съд изводи са подкрепени от данните по делото и са в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, изразено едва в писмените му бележки по делото, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка, че в проведеното административно производство е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗдет. Противно на твърдението в писмените бележки и видно от писмо, рег. 15130 от 30.10.2023 г. на л. 69 от първоинстанционното дело, административният орган е уведомил както Председателя на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД/ Агенция/та), така и директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, т.е. тази териториална структура в рамките на Агенцията, която е по настоящия адрес на детето (към конкретния момент А. е бил настанен в Регистрационно-приемателен център на ДАБ Овча купел Приемно-предавателен протокол, рег. 105450-12557/25.10.2023 г. на л. 93 и л. 93, пак там) за образуването на административно производство по реда на ЗУБ спрямо непридружения непълнолетен, по което ще се засягат негови права или интереси като дете. Със същото писмо ДАЗД е уведомена за предстоящо провеждане на интервю с непълнолетния. С уведомяването на конкретната дирекция Социално подпомагане, както и с осигуряването на присъствието на социален работник при изслушването на А. събеседване, проведено с него с оглед изготвяне на бърза оценка на най-добрия интерес за неговата закрила, като дете (резултатите, от което са обективирани във Формуляр за бърза оценка от л. 61 до л. 64 от първоинстанционното дело), Председателят на ДАБ е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 6, изр. първо ЗЗдет. Издаденият от него акт не може да се счита опорочен, ако социалният работник, който е част от друга администрация, не е изразил становище, съответно не е изготвил доклад. Становището/докладът, които социалните работници изготвят, са свързани с осъществяването на социална грижа по отношение на малолетните и непълнолетните, поради което нямат пряко отношение към преценката за нуждата от специализирана закрила, която се предоставя на основание на ЗУБ. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че, постановявайки отказ да предостави статут на бежанец на А., административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно данните от проведеното със сирийския гражданин в хода на административното производство интервю (от л. 58 до л. 60, пак там), чужденецът е напуснал държавата си по произход, заедно със семейството си много малък когато е бил около 8 (осем) годишен, като всички отишли в гр. Мараш, Турция. Не твърди да се е страхувал от преследване, да е бил жертва на отвличане, физически или психически тормоз, докато е бил в Сирия, както и не си спомня спрямо него да са прилагани правни, административни, полицейски или съдебни мерки с дискриминационен характер. Не заявява опасения от преследване, основаващи се на събития настъпили, след като е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му. Поради това обоснован е формираният от административния съд извод за липсата по казуса на основание за предоставянето на статут на бежанец на лицето. Бежанската история на А. не разкрива факти и за съществуването в държавата му по произход на заплаха от смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Въпреки, че към датата на постановяване на оспорения индивидуален административен акт обстановката по сигурността в Сирия е разкривала на база изготвената в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справка (от л. 39 до л. 46 от първоинстанционното дело) опасност от понасяне на насилие, поради наличие на вътрешен въоръжен конфликт, спрямо чужденеца не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като индивидуалното му положение следва да бъде разгледано в контекста на 8 (осем) годишното му пребиваване в Турция. Безспорно се установява по делото, че лицето е живеело на турска територия в този сравнително дълъг период от време заедно със семейството му майка, баща и двама братя. Съгласно посоченото от него в хода на интервюто пред административния орган (Протокол, рег. 15130/24.11.2023 г. от л. 58 до л. 60), всички членове на семейството са получили временна закрила от турската страна, а той е посещавал турско училище до 9-ти клас и е имал достъп до пазара на труда, работейки на различни места. Изложеното относно получаването от него и семейството му на документи за легален престой на турска територия се потвърждава от официалните данни за турската страна, обективирани в Справка, вх. ЦУ-1082/10.04.2024 г. (л. 19-38, пак там), съгласно която със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. Турция е приела всеобхватна и вдъхновена от Европейския съюз специална правна рамка за предоставяне на убежище, в която са утвърдени задълженията на турските власти към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Спрямо бежанците от Сирия, Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги здравеопазване, образование, достъп до пазара на труда, социално подпомагане, преводачески или подобни услуги. Статутът на временна закрила се придобива на групова основа, като всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане против волята им. Предвид необезпокояваното пребиваване в Турция за период от 8 (осем) години, където сирийският гражданин е получил временна закрила, учил е и е работил и доколкото няма данни той да е бил принуждаван от турските власти да я напуска, респективно да се завръща в Сирия, както и не твърди да се страхува за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, нито споделя да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство на нейна територия, законосъобразна е преценката на административния орган и на съда, че Турция представлява за първоинстанционния и касационен жалбоподател трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ, поради което същият може да се завърне безпроблемно в нея. С оглед споделеното от А. в хода на административното производство, че баща му се е разболял сериозно след голямото земетресение в Турция от 2023 г., че малкият му брат не е добре психически и че той има братовчед в Германия, обосновано съдът е заключил, че лицето е напуснало Турция в търсене на по-добър живот за себе си и близките, което обаче не е основание за предоставяне на международна закрила. Неоснователността на подадената от лицето молба за международна закрила се потвърждава и на още едно фактическо основание цялостното му поведение в хода на административното производство по издаване на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Съгласно приобщените в първоинстанционното дело доказателства, А. е напуснал самоволно два пъти в хода на административното производство регистрационно-приемателния център, в който е бил настанен на 19.12.2023 г., когато е уведомена, както полицията, така и ДАЗД, и същият е обявен за общодържавно издирване (Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 12.03.2024 г. на л. 16 от първоинстанционното дело) и на 19.03.2024 г., видно от изложената в решението на Председателя на ДАБ фактическа обстановка по казуса. Фактът, че сирийският гражданин е в неизвестност два пъти след подаване на молбата за предоставяне на международна закрила сочи на извод за формално заявен от него интерес за започване в Република България на административно производство в този смисъл, респ. касае се за незаинтересованост на чужденеца да получи такава. В контекста на изложеното, като е преценил Решение 6893/11.06.2024 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него от М. А. жалба, решаващият състав на Административен съд София-град е постановил правилно решение. С оглед липсата на констатирани отменителни основания, атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия