Решение № 5323 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13642/2009 г.

Решение № 5323 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13642/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Жеко Стоянов Стайков от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Радославова против решение № 817 от 20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1723/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, Х състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2445/15.09.2008 г. на кмета на община Бургас, с което е оставено без разглеждане искането му за възстановяване на 40 кв. м. ид. части от бивш парцел I, бивш кв. 13 по плана на ж. к. "Изгрев", целият с площ от 2944 кв. м, както и е оставено без уважение искането му за отмяна на отчуждаването на 470 кв. м ид. части от бивш парцел I, бивш кв. 13, по плана на ж. к. "Изгрев" гр. Бургас, целият с площ от 2944 кв. м. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като съдът се произнесе по същество и уважи първоначалната жалба за отмяна на отчуждаването върху претендирания имот. Ответникът - кметът на гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че имотът на жалбоподателя е отчужден през 1972 г. за изграждане на жилищен комплекс и мероприятието е реализирано. Жалбоподателя е собственик на 1/2 ид. част от отчуждения имот, а закона не предвижда възможност да се отменя част от отчуждения имот. Освен това, в случая разпоредбата на чл. 31 от Закона за общинската собственост е неприложима. По този текст може да се иска отмяна на отчуждаване извършено по този закон. Отчуждаването на имоти по различни закони става на различни основания и не може да се преминава от един закон към друг - отчуждаването да е по един закон, а отмяната на отчуждаването по друг. Това може да бъде уредено само по законодателен ред, както е с ЗВСНОИ по ЗТСУ и други закони и § 2 от ПЗР на ЗТСУ, ДВ, бр. 14/2000 г. През 2001 г. с приемането на ЗУТ в § 9 от ПЗР е предвидена възможност за отмяна на отчуждаване на имот по ЗТСУ и ЗС. Ако по реда на чл. 31 от ЗОС може да се отменя отчуждаване станало при действието на ЗТСУ и ЗС, то разпоредбата на § 9 се обезмисля. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Бургаския административен съд, настоящият касатор е оспорил решение № 2445/15.09.2008 г. на кмета на община Бургас, с което е оставено без разглеждане искането му за възстановяване на 40 кв. м. ид. части от бивш парцел I, бивш кв. 13 по плана на ж. к. "Изгрев", целият с площ от 2944 кв. м, както и е оставено без уважение искането му за отмяна на отчуждаването на 470 кв. м ид. части от бивш парцел I, бивш кв. 13, по плана на ж. к. "Изгрев" гр. Бургас, целият с площ от 2944 кв. м. Жалбоподателят е твърдял, че са налице всички основания по чл. 31 от ЗОбС за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху имот - УПИ III-52 по сега действащия план на ж. к. "Изгрев", с площ от 510 кв. м, който представлява част от бивш парцел I, бивш кв. 13 по плана на същия комплекс. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че бившият имот - парцел I, кв. 13, с площ от 2944 кв. м е отчужден през 1972 г., ведно със сградите в него и подобренията за изграждане на жилищен комплекс "Изгрев". Имотът е бил съсобствен като от жалбоподателя са отчуждени 470 кв. м. реално ползвани, както и 1/2 ид. ч. от общите части. Жалбоподателят е обезщетен с тристайно жилище в жилищен блок № 35, в изградения комплекс "Изгрев-север". С молба от 28.08.2008 г. жалбоподателя е поискал отмяна на отчуждаването на имота, сега представляващ УПИ III-52 по плана на ж. к. "изгрев", с площ от 510 кв. м. С оспореното решение, кметът на общината е отказал отмяна на отчуждаването, с мотиви, че мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано - осъществена е улица и жилищен блок, които го засягат и същият се ползва по предназначение, т. е. не са налице основанията на чл. 31 от ЗОС. От заключението на назначената техническа експертиза съдът е приел за установено, че мероприятието по отчуждаването е осъществено - изграден е жилищния комплекс и улица. При тези данни, съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, поради което е отхвърлил жалбата против оспореното решение в неговата цялост. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото отменително основание - необоснованост на изводите на съда. В решението са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. Безспорно е, че жалбоподателят е съсобственик на отчуждения имот. Същият видно от отчуждителката преписка е отчужден от него, от Атанас Стоянов Стайков и други лица, за всеки съответна идеална част. При това положение напълно съобразен с данните по делото е изводът на съда, че частична реституция е недопустима, поради невъзможност за връщане в цялост на полученото в обезщетение. Ирелевантно е обстоятелството, че Атанас Стайков е реституирал част от имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. благоустройствени закони, след което и след извършена делба с община Бургас имотът е с променен регулационен статут като са обособени две УПИ - УПИ II-52 и УПИ - III - 52, с отреждане за жилищно строителство. Последващата промяна в регулационния статут не променя характера на отчуждения имот като съсобствен. Освен това, съобразен със заключението на експертизата е и изводът на съда, че отчуждителното мероприятие е реализирано. Отчужденият имот е групиран заедно с други отчуждени имоти и е отреден за жилищно строителство - жилищен комплекс "Изгрев", по действащия към момента на отчуждаването рег. план от 1972 г. Жилищният комплекс е изграден, като част от парцела попада в строителното петно на жилищен блок № 37, прилежащия терен (сервитут) към него, паркинг и зелени площи. ЗРП за ж. к. "Изгрев" е одобрен през 1976 г. Следователно не е налице изискуемата в кумулация предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, мероприятието да не е реализирано. Комплексът е изграден и имотът се ползва по предназначение. Ирелевантни са последващите промени на плана, както и отрежданията за части от имота, съответно реституцията им в полза на други лица, извършената делба и отреждането с последващия ЗРП и обособяване на УПИ-II-52 и УПИ-II-53 с ново предвиждане - за жилищно строителство. Мероприятието по отчуждаването е осъществено, като последващите регулационни промени и тези в собствеността не са част от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Нещо повече, части и от понастоящем обособеното УПИ III-52 попадат под реализираните мероприятия, а друга част е извън очертанията на отчуждения имот, съответно за тях липсва каквото и да е основание за отмяна на отчуждаването. Липсват основания за отмяна на отчуждаването, като съдът правилно е приложил материалния закон. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,