Решение № 1728 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2013 г.

Решение № 1728 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /АПК/ вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и по чл. 175 АПК, образувано по повод подадени от Михаил Богомилов Димитров искания вх. № 13581/23.07.13 г. и вх. № 13582/23.07.13 г. за тълкуване на решение № 9333/24.06.13 г. по адм. д. № 3865/13 г. по описа на Върховния административен съд и поправка на допуснати очевидни фактически в същото. В писмено възражение ответникът, СО, район "Нови Искър", поддържа становище за неоснователност на искането за тълкуване на посоченото решение. Ответникът, Ангел Асенов Витков, не взема становище по исканията на тълкуване и поправка на очевидни фактически грешки в решението. Върховният административен съд, като разгледа направените искания, приема следното: С решение № 9333/23.07.13 г. по адм. д. № 3865/13 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил искането на Михаил Богомилов Димитров за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 1566/19.05.10 г. по адм. д. № 5911/09 г. по описа на Административен съд София-град. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от същественото значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В мотивите на решението са обсъдени твърденията на искателя относно наличието на основания по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, обсъдени са представените писмени доказателства и по съображения, че предпоставки за отмяна на влезлия в сила съдебен акт не са налице искането е отхвърлено. По искането за тълкуване на решението: На тълкуване подлежи решението, което не изразява ясно волята на съда. Разгледаното искане за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК. При постановяване на решението петчленният състав на Върховния административен съд е обсъдил твръденията на искателя относно наличието на нови обстоятелства и представените нови писмени доказателства в светлината на данните, установени в първоинстанционното и касационното производства. Изложеното в жалбата, поставила началото на първоинстанционното производство и допълнителното обяснение към нея на л. 21 от адм. д. № 5911/09 г. по описа на Административен съд София-град, изготвени лично от заявителя в настоящето производство, сочи на спор за материално право предвид твърдението, че част от закупения от него с н. акт № 59, том I, рег. 1673, д. 56/06 г. имот пл. № 48 по скица от 1120 кв. м., а по документ за собственост 1200 кв. м., отреден за УПИ II-48, кв. 31 по плана на с. Войняговци с площ 810 кв. м., е включена в площта на УПИ Х-51, кв. 31, за който заинтересуваното по спора, Ангел Асенов Витков, притежава нотариален акт за собственост. Твърдението е възприето в този смисъл и от първоинстанционния съд, който с решението си е отхвърлил жалбата на Димитров срещу мълчалив отказ на кмета на район "Искър", СО за изменение на кадастралния план на с. Войняговци. В подадената срещу това решение касационна жалба последният не е опровергал възприетото от съда. Твърдял е, че регулацията между двата урегулирани поземлени имота не е приложена и придаваемото към съседния УПИ място е негова собственост. При тези обстоятелства изводът на петчленния състав, че твърдението за липса на спор за собственост, изложено в искането за отмяна представлява не ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а промяна в становището на искателя, е ясен и не подлежи на тълкуване. В представената комбинирана скица от 11.10.12 г. е отразено, че е изготвена по стар кадастрален план, емисия 1961 г. и въз основа на помощен план на с. Войняговци, обявен в "Държавен вестник" 23/18.03.05 г. Страните по съдебните спорове дължат грижа за добро водене на процеса, което означава да издирват и ангажират в съдебното производство всички относими според тях доказателства за установяване основателността на претенцията си. Както кадастралният план на селото от 1961 г., така и помощният план от 2005 г. се съхраняват от администрацията, още повече, че вторият чрез "Държавен вестник" е бил обявен на всички лица. При положение, че площта на УПИ II-48, кв. 31 е по-малка от площта имот пл. № 48, независимо, че е придобил имота през 2006 г., за искателя не е имало пречка в инстанционните производства, проведени в периода 2009-2011 г. да ангажира всички допустими доказателства, вкл. техническа експертиза, за изясняване причините за посочената в нотариалния акт разлика. Предвид това, изводът, че обсъдената по-горе комбинирана скица не сочи на нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК е също ясен и неподлежащ на тълкуване. Скицата от одобрената по реда на чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, невлязла в сила кадастрална карта, е коментирана в решението единствено поради правната възможност за обжалване на одобряващата тази кадастрална карта заповед на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София в контекста, че не следва да бъде ценена като ново писмено доказателство в производството за отмяна. Останалите, представени от заявителя в производството за отмяна писмени доказателства, част от които са налични в първоинстанционното производство, а друга представлява писмена кореспонденция с общинската администрация, скици и кметски заповеди, издадени на основание правомощията по чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ също нямат отношение към предмета на искането по чл. 239, т. 1 АПК, поради което не са и обсъждани. В производството по тълкуване на съдебното решение са недопустими допълнителни доказателства във връзка със същестовото на спора. Ето защо, представените в съдебното заседание от 23.01.14 г. копия от "Държавен вестник" и 2 бр. заповеди на предс. на ИК на ОНС "Нови искър" от 1990 г. не следва да се обсъждат. Тълкуването на съдебния акт има за предмет изясняване евентуално неясната воля на съда, възприета на база събраните в производството по постановяване на решението доказателства. По искането за поправка на очевидна фактическа грешка: По реда на чл. 175 АПК подлежат на поправка писмените грешки в решението, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Саморъчно изписаният текст в молбата с вх. № 0103-71/21.04.09 г. съдържа искане за възстановяване на имот пл. № 48 в "стари реални съществуващи граници" с твърдението, че една част от него е придадена към съседен имот, а друга " е обявена за земеделска земя". Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в действащата към датата на молбата редакция, ДВ бр. 17/2009 г., "влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато кадастралния план или кадастралната карта съдържат съществени непълноти или грешки, които налагат изменение на действащия подробен устройствен план; в този случай изменение на подробния устройствен план се допуска след като се попълни, съответно поправи, действащия кадастрален план със заповед на кмета на общината или се попълни, съответно поправи, действащата кадастрална карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър", т.е. изменението на подробния устройствен план се предшества от процедура за изменение на действащия кадастрален план или кадастрална карта. Анализът на съдържанието на молбата с вх. № 0103-71/21.04.09 г. в светлината на действащия към датата на подаването й текст на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ налага извод, че при преценката й не е допусната неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Не се констатира и очевидна неточност при посочването на искателя Димитров като собственик на УПИ II-48, кв. 31, тъй като с представения по делото нотариален акт № 59/06 г. същият е придобил поземлен имот пл. № 48, за който е отреден УПИ II-48, кв. 31. Очевидна неточност е допусната единствено при посочването, че вх. № 9400-478/2/25.05.09 г. представлява молба, а не жалба. Служебно съдът констатира, че е допусната техническа грешка при изписване цифрите на входящия номер на молбата от 21.04.09 г. -" 010397121.04.09 г." вместо "0103-71/21.04.09 г." Тези неточности следва да бъдат поправени като в решението на стр 1, ред 16 вместо "молби вх. № 010397121.04.09 г. и вх. № 9400-478/2/25.05.09 г." се чете "молба вх. 0103-71/21.04.09 г. и жалба вх. № 9400-478/2/25.05.09 г." В жалбата от 25.05.09 г. разпоредбата на чл. 81, ал. 1 АПК не е посочена като правно основание за подаването й, липсва и съответстващ на тази разпоредба петитум, предвид което при определяне характера на заявеното с нея искане не е допусната неточност. При горните съображения искането за тълкуване следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а това за поправка на очевидна фактическа грешка уважено частично чрез поправка на записа в изречението на стр. 1, ред 16 в посочения смисъл. Така мотивиран и на основание чл. 251 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 175 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав