Решение № 1762 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2019 г.

Решение № 1762 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Импулс-С–Я. Стайков", със седалище в гр. Павликени, подадена чрез пълномощник адв. Х. Ангелов срещу Решение № 278/28.06.2019 г. постановено по адм. дело № 236/2019 г. по описа на Административния съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10401 от 21.03.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново пир ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът приел законосъобразност на издадената заповед, без ада съобрази нарушението на липсата на форма и по-конкретно липсата на мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и реши спора по същество, като отмени издадената заповед. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез юрисконсулт Витанова оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсулт за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд – Велико Търново(АСВТ) е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10401 от 21.03.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Импулс-С–Я. Стайков", със седалище в гр. Павликени на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - "запечатване на търговски обект" - ресторант "Импулс", находящ се в гр. Павликени, ул. "Атанас Хаджислеавчев" № 1, стопанисван от ЕТ "Импулс-С–Я. Стайков" и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение на Административния съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЕТ "Импулс-С–Я. Стайков", срещу заповедта за налагане на ПАМ и осъдил ЕТ да заплати на НАП разноски в размер на 100 лева. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка от 21.03.2019 г., АСВТ е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е установено, че извършена консумация от проверяващите инспектори по приходите на стойност 12,77 лева, заплатени в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на протокол за извършена проверка от 21.03.2019 г., правилно съдът е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект на 21.03.2019 г. за извършена консумация от проверяващите инспектори по приходите на стойност 12. 77 лева, заплатени в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Правилно съдът е приел, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,