Решение № 3606 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2015 г.

Решение № 3606 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба, подадена от Марио Веселинов Ветов срещу Решение № 1170 от 4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 4523 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлен предявеният от него иск против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв. за периода от 22.02.2013 г. до 15.06.2013 г. заради незаконното му задържане със заповед на полицейски орган от 22.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.04.2013 г. до окончателното им плащане. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол е неправилно. Съдът не е отчел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, не е съобразил заключението на приетата съдебна експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел. Иска се отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично. Поддържа жалбата, а по същество иска уважаването й. Ответникът оспорва жалбата в представени по делото писмени бележки и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебното заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да приеме искът за допустим и да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е съобразил, че с влязло в сила Решение № 5977 от 13.10.2014 г., постановено по същото дело е отменена като незаконосъобразна Заповед № 04/620 от 22.02.2013 г., издадена от Станислав Недински - полицейски орган при 04 Районно управление "Полиция" (РУП) на СДВР. Изложил е съображения, че искът е доказан по основание, тъй като се претендира обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт. Като е съобразил приетото по делото заключение на вещото лице и свидетелските показания, съставът на АССГ е направил извод, че оплакванията на Ветов не могат да бъдат квалифицирани като болестно състояние относимо към болест по Международната класификация на болестите. Пак въз основа на експертното заключение е приел, че Ветов е преживял душевен дискомфорт при задържането му на 22.02.2013 г. със Заповед № О4/620 от посочената дата, поради силно изразената му чувствителност и уязвимост при подобни ситуации, както и притеснение за евентуални бъдещи проверки от вида на извършената при задържането му. Доколкото според съда по делото не били събрани доказателства за условията на задържане, те не са ценени от него като фактор, допринесъл за душевния дискомфорт на Ветов. Наред с това, съдът е посочил, че приема съпричиняване от страна на ищеца, тъй като с поведението си е дал основание да му бъде извършена проверка и да се пристъпи към задържането му - насочил е вниманието на полицейските органи върху себе си и носил чужда лична карта у себе си вместо своята. Предвид това е направил извод, че преживените притеснения от страна на Ветов при задържането му са се дължали на неговото поведение. Доколкото според съда, по делото не било установено негативните преживявания да са пряка и непосредствена последица от задържането му, искът на Ветов е отхвърлен като неоснователен. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск срещу СДВР за заплащане на обезщетение в размер на 3000,00 лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психологичен дискомфорт, чувство, че ищецът е престъпник и заради ограничаване на свободата му за срок от 24 часа, ведно с законната лихва от датата на завеждане на иска, за периода 22.02.2013 г. - 15.06.2013 г., предявен заедно с оспорването на акта, от който са произтекли вредите - Заповед за задържане № 04/620 от 22.02.2013 г. на полицейски орган при 04 РУП- СДВР (чл. 204, ал. 2 АПК). С Определение от 1.07.2013 г. съдът е конституирал като страни в производството Ветов като жалбоподател и издателят на обжалваната заповед за задържане като ответник. Столична дирекция на вътрешните работи не е конституирана изрично като ответник по иска, но са дадени указания до нея като такъв. Определението от 1.07.2013 г. не е изпратено и връчено на СДВР и тя не е призована за съдебните заседания в производството, завършило с постановяване на Решение № 5977 от 13.10.2014 г. В съдебното заседание на 9.09.2013 г. съдът е докладвал "жалбата с характер на искова молба", приел е като доказателства документите, които се съдържат в административната преписка и докладна записка от 25.02.2013 г., и се е произнесъл по доказателствените искания като е допуснал гласни доказателства и съдебно-психиатрична експертиза. За това съдебно заседание е призован прокурор, но в него не е участвал такъв. Такъв не е участвал и в съдебните заседания на 25.11.2013 г., когато е разпитан свидетелят Маринов и на 27.01.2014 г., когато не е даден ход на делото. В съдебните заседания на 24.02.2014 г. и 14.04.2014 г. е участвал прокурор от Софийската градска прокуратура, като във второто заседание съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. На 13.10.2014 г. е постановено Решение № 5977, с което Заповед № 04/620 от 22.02.2013 г. за задържането на Ветов, издадена от Станислав Недински - полицейски орган при 04 РУП - СДВР е отменена. По делото няма данни това решение да е обжалвано. След постановяване на Решение № 5977 от 13.10.2014 г., с Определение от 14.10.2014 г. съдът е отменил определението си от 14.04.2014 г., с което съдебното дирене е приключило и е даден ход на устните състезания в частта "...за исковата претенция за вреди", насрочил е делото в открито съдебно заседание с призоваване на ищеца, СДВР като ответник, прокурора и свидетеля Маринов. Приел е, че дължи произнасяне на допълнително решение по чл. 176 АПК, тъй като с посоченото решение се е произнесъл само по оспорването на заповедта за задържане. В съдебното заседание на 17.11.2014 г. е разпореден и повторен разпит на вещото лице, проведен в съдебно заседание на 15.12.2014 г., когато заключението е прието повторно. Въпреки изрично посоченото в определението от 14.10.2014 г. да се призове и свидетелят Маринов, това лице не е призовано и не е разпитано от съда в производството, в което е конституирана и призована като ответник СДВР. Предвид разпореденото в определението от 14.10.2014 г. неправилно в изпратената до Ветов призовка е посочено да доведе свидетеля. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е съобразил, че с Решение № 5977 от 13.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4523 по описа за 2013 г. се е произнесъл само по оспорването на Заповед № 04/620 от 22.02.2013 г., но не и по предявените искове. Мотивиран от това е направил извод, че дължи произнасяне на допълнително решение по делото на основание чл. 176 АПК (виж Определение от 14.10.2014 г.). Съгласно чл. 176 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява в открито съдебно заседание с призоваване на страните допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. В това производство страните следва да са същите, като тези в производството, по което е постановено и решението, което се допълва. След като е констатирал, че е пропуснал да се произнесе по съединения с жалбата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е разполагал с процесуалната възможност да постанови допълнително решение по чл. 176 АПК, тъй като в производството до постановяване на Решение № 5977 от 13.10.2014 г. посоченият от ищеца ответник по иска - СДВР не е бил призован за участие в делото. По тези причини такова решение съдът не е имал процесуална възможност да постанови и по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс, а и защото инициативата за това е предоставена на страна по делото. Като е констатирал допуснатия пропуск, първоинстанционният съд е следвало още с първото решение да отдели иска и да разпореди препис от исковата молба да се докладва на председателя на АССГ с оглед образуването на отделно производство по предявения иск. Искът е бил предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 2 АПК, а е разгледан от съда в своеобразно "двуфазно производство" след постановяване на Решение № 5977 от 13.10.2014 г., чието влизане в сила е отчетено от съда като предпоставка за неговата допустимост. След като е постановил посоченото съдебно решение, съдът е продължил разглеждането на останалата част от спора (по която не се е произнесъл с решението) с призоваването на ищеца Ветов, ответника СДВР - различен от конституирания и призования в производството по оспорване на заповедта за задържане и прокурора. За да изгради фактическите си и правни изводи в обжалваното решение, съдът е съобразил документите, които се съдържат в административната преписка по издаването на отменената заповед, експертното заключение, изготвено при съобразяване и на свидетелските показания, дадени от свидетеля Маринов. Показанията на този свидетел обаче са събрани в хода на предходното производство (макар по същото дело), но без участието на ответника СДВР. Така също в хода на съдебното производство, по което е постановено обжалваното решение съдът не е приел като писмени доказателства документите, които се съдържат в представената по делото административна преписка, в това число обсъдената от състава на АССГ докладна записка, въз основа на която е направил извод за съпричиняване от страна на Ветов и допълнително представената такава от 25.02.2013 г. Следователно, първоинстанционният съд е изградил фактическите си и правни изводи въз основа на доказателства, неприети по съответния процесуален ред в съдебното производство, провело се с участието на СДВР като ответник по иска, предявен от Ветов, вкл. отменения незаконосъобразен акт и доказателството за отмяната му - Решение № 5977 от 13.10.2014 г., само докладвано в съдебното заседание на 17.11.2014 г. без номер и от дата 14.10.2014 г. (каквото решение не се съдържа по делото). При така установеното следва да се приеме, че решението предмет на контрол е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид това и доколкото спорът не може да се реши по същество от настоящия съд, тъй като писмените и гласните доказателства не са събрани и приети в производството с участието на СДВР, решението следва да бъде отменено, а делото върнато на АССГ за разглеждане и решаване на спора по същество от друг съдебен състав след приемане на писмените доказателства и призоваване на свидетеля за разпит с участието на надлежния ответник по иска. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна. Решението на АССГ следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав от АССГ за разглеждане и решаване на спора по същество при така дадените указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,