Решение № 15282 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2017 г.

Решение № 15282 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Билдинг мениджмънт инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 81, ет. ..., подадена чрез управителя и представляващ дружеството Е. Д., против решение № 1068/22.02.2017 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10613/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22250991600000368/19.01.2016 г., издаден от М. Б. П. - Ю., старши инспектор по приходите в Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при Териториална дирекция - С., потвърден с решение № 1393/11.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт, тъй като същият не съдържа мотиви, позволяващи да се извърши проверка за съответствието му с целта на закона и принципа за съразмерност, след като при издаването му органът действа при оперативна самостоятелност, и поради противоречието му с разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Манчева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22250991600000368/19.01.2016 г., издаден от М. Б. П. - Ю., старши инспектор по приходите в Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при Териториална дирекция - С., потвърден с решение № 1393/11.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С.. Със същия е разпоредено прекратяване на регистрацията на "Билдинг мениджмънт инвест" ЕООД по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 вр. чл. 89, ал. 1 ЗДДС, поради това, че не е внесло дължимия данък по този закон по подадените от него справки-декларации за 12 поредни данъчни периода от 01.01.2015 г. до 01.12.2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на акта по съдебен ред е допустимо; актът е издаден от компетентен орган; не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за неговата материална законосъобразност, които се свеждат до следното: Оспореният акт е мотивиран. За наличието на оперативна самостоятелност говори самият текст на чл. 176 ЗДДС чрез израза "може". Доказателствата по делото, в т. ч. ССЕ, установяват, че дружеството системно не изпълнява задълженията си за внасяне на декларирания ДДС, факт, който жалбоподателят не оспорва и не представя документи, доказващи противното. Неоснователно е позоваването в жалбата на § 1, т. 42 ДР ЗДДС, доколкото дерегистрацията по ЗДДС не представлява административно наказание или принудителна административна мярка /ПАМ/. Така постановеното решение е правилно. Макар да твърди наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения второ и трето /съществени процесуални нарушения и необоснованост/, касаторът не сочи конкретни такива. Правилно АССГ е приел, че оспорването е допустимо, а оспореният Акт за дерегистрация е валиден, издаден от компетентен орган след проведено производство по издаването му, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е приел също така първоинстанционният съд, че оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му и не страда от порок, изразяващ се в липса на мотиви, възпрепятстващ проверката за неговата законосъобразност, противно на твърденията в касационната жалба. В същия е посочено, че при извършената проверка, възложена с резолюция № 1500870/24.11.2015 г., е установено, че "Билдинг мениджмънт инвест" ЕООД не е внесло декларирания от него с подадените справки-декларации /СД/ ДДС за 12 последователни данъчни периода, като СД са описани по номера и дати, данъчни периоди и размери на декларирания и невнесен данък за всеки данъчен период. Органът по приходите, издал акта, въз основа на тези факти е приел, че е налице основанието по чл. 176, т. 3 ЗДДС вр. чл. 89, ал. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по този закон. Изключително подробни освен това са мотивите, изложени от решаващия орган, в решението му, с което е потвърден актът. Дори и да липсваха мотиви в първоначалния административен акт, то когато по-горестоящият административен орган е потвърдил акта като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред, целите, във връзка с които законово е въведено изискването за мотивираност, са постигнати, и първоначалният акт не е незаконосъобразен на това основание /ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС/. В чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС е разпоредено, че регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 ЗДДС. Според чл. 176, т. 3 ЗДДС компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, когато системно не изпълнява задълженията си по този закон. В случая органът по приходите е установил неизпълнение от страна на "Билдинг мениджмънт инвест" ЕООД на задължението му по чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внесе декларирания от него данък за внасяне в републиканския бюджет в срока за подаване на справката-декларация за съответния данъчен период за 12 последователни данъчни периода от 2015 г. Налице е системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Според определението, съдържащо се в § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС, "системни нарушения" са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение. Безспорно това определение се отнася до административните нарушения, регламентирани в глава двадесет и шеста от закона, озаглавена "Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби". Дерегистрацията по инициатива на органа по приходите не е административно наказание, което се налага във връзка с административно нарушение по реда на ЗАНН, поради което не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че за да е налице системно неизпълнение на задължения по смисъла на чл. 176, т. 3 ЗДДС, е необходимо да е налице влязло в сила наказателно постановление, с което да е наложено наказание повторно за същото нарушение, и трето по ред нарушение в рамките на година, каквото е изискването на § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС. Обоснован е изводът на съда, че в случаите по чл. 176 ЗДДС вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС органът по приходите действа в условия на оперативна самостоятелност /за разлика от хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 ЗДДС вр . чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "а" ЗДДС, при които действа в условията на обвързана компетентност/. Съгласно чл. 169 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Още в т. 12 на Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленума на ВС е прието, че актовете, които административният орган е овластен да издава по свободна преценка, не са изключени от проверката за законосъобразност, а самото упражняване на правото на свободна преценка е подчинено на изискванията, посочени в чл. 5, ал. 2 ЗАП /ДВ бр. 53/70 г./, според който административният акт следва да бъде издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която му е предоставена. В мотивите на ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС е посочено, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Следователно, освен проверката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на свободно усмотрение, проверката за законосъобразност изисква и проверка относно спазването на принципите на административния процес и особено принципите на законност и пропорционалност /съразмерност/. Преценката за това дали е спазен принципът на съразмерност се налага в конкретния случай и с оглед на това, че законодателят в чл. 176, т. 3 ЗДДС не е конкретизирал задълженията по този закон, които не се изпълняват системно. Неоснователен е доводът на касатора, че в случая е нарушен принципът, регламентиран в чл. 6 АПК. При наличие на деклариран с подадените СД резултат за всеки един от процесните 12 данъчни периода ДДС за внасяне /общо 294 105.09 лв./, които не са внесени и към 01.02.2017 г., видно от приложената по делото справка за задължения на дружеството /стр. 8 и 9/, факт, потвърден и от ССЕ, то ако не бъде прекратена регистрацията на дружеството, съществува риск от данъчни загуби за бюджета, а нормата на чл. 176 ЗДДС се намира в глава "двадесет и пета" от закона, озаглавена "Правомощия на органи по приходите и предотвратяване на данъчни измами". С оглед изложеното се налага категоричният извод за това, че оспореният акт не засяга права и законни интереси на своя адресат в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на закона, за която той се издава. С оглед изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение