Решение № 8446 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2014 г.

Решение № 8446 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане вх. № 6143/8.04.2014 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадено от Стефка Иванова Ангелова от гр. София за отмяна на влязло в сила определение № 770 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 1235/2014 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с определение № 4025 от 24.03.2014 г. по адм. дело № 3776/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се поддържа твърдение за основание по чл. 239, т. 1 от АПК, а именно - нови писмени доказателства установяващи нищожност на акта на зам. министъра, поради което се иска отмяна на съдебното определение. Ответната страна заместник - министърът на културата, в представен писмен отговор от процесуалния представител юрисконсулт Зорница Христова оспорва искането, което счита, че следва да се отхвърли и претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество, за неоснователно по следните съображения: С определение по адм. дело № 1235/2014 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с определение по адм. д. № 3776/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Стефка Ив. Ангелова срещу отговор с изх. № 94-00-1972/13.08.2013 г. на зам. министъра на културата и е прекратено производството по делото. Съдебните актове са мотивирани с извод, че оспорения пред първоинстанционния съд акт, издаден от зам. министъра на културата няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В искането за отмяна се поддържат съображения по съществото на спора, които са недопустими за разглеждане в настоящото производство. Посоченото от искателя основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение изисква установяване на визираните в текста предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай, производството е прекратено поради липса на предмет - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което всички твърдения и доказателства, свързани със спора по същество - за нищожността на оспорения административен акт, са неотносими, тъй като производство по същество не се е развило нито пред първоинстанционния съд, нито пред Върховния административен съд в проведено производството по реда на чл. 229 АПК. Искането като неоснователно, следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия