Решение № 10449 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на мета на Община Асеновград, чрез ст.юрк. Марчева, против решение №3635 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело №1890/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № А-1578 / 01.08.2025г. като незаконосъобразна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът Р. Р. И., чрез адв. Ройнов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно.Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображенията: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от Р. Р. И. заповед № А-1578 / 01.08.2025г. на кмета на Община Асеновград, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж „допълващо застрояване към жилищна сграда с идентификатор 00702.521.80.1, находящ се в имот с идентификатор 00702.521.80, обл. Пловдив, общ. Асеновград, гр. Асеновград, [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процедурата,което е довело до неясно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж. Прието е, че съдебно-техническата експертиза установява различни параметри на незаконния строеж от вписаните такива в процесната заповед, а също и различно предназначение на пристройката / за жилищни нужди/, т.е. не е достатъчно индивидуализиран подлежащия на премахване строеж, като не е описано точно застрояването, нито височината до стрехата, не са описани къде точно са монтирани прозорците и какви параметри имат, не са посочени параметрите на съществуващата врата, както и отделните помещения. Съдът намира, че е нарушено и изискването на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК. След като не е конкретизирано какво точно представлява незаконния строеж, то нареденото премахване на процесния обект засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден актът, което също обосновава противоречие на заповедта с материалния закон. Обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Неправилен и необоснован е решаващият правен извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради несъответствието й с заложения в чл.6, ал.2 АПК принцип на съразмерност, тъй като се касае за незаконен строеж, извършен в нарушение на императивните изисквания на закона по чл.148 ЗУТ. Законовата уредба на чл.225а във връзка с чл.225, ал.2 от ЗУТ и сл. от ЗУТ регламентира премахването на незаконните строежи като средство за намеса на държавата, чрез изрично оправомощения административен орган с цел осигуряване на законност, сигурност и защита на здравето и правата на цялото общество. Разрешителният режим за строежите по чл.148 ЗУТ гарантира освен законността на строежа и неговото съответствие с изискванията за качество, здравина и устойчивост на строежите, което е пряко свързано с безопасността на строителството и опазване живота и здравето на гражданите въобще. Именно поради това, намесата на администрацията с издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, неправилно е преценена от първоинстанционният съд като несъразмерна и непропорционална, тъй като не засяга права и законни интереси на адресата Р. Р. И. в по-голяма степен от обществения интерес и евентуалното му увреждане в бъдеще. Необоснован се явява и изводът за „неясен предмат“ на заповедта, тъй като приетата по делото съдебно-техническа експертиза не установява различни параметри на „допълващото застрояване“, а го описва по-детайлно. Видно от приложенията съм експертизата в графичната им част, процесния незаконен строеж съставлява пристройка към основната сграда с параметри 4м/5,35м и местонахождение, което изцяло се припокрива с изчертаното такова в Констативен акт №1/16.04.2025г., изготвен в административното производство и инкорпориран в процесната заповед. В този съпътствуващ издаването на заповедта документ, процесната пристройка е изчертана с незначително разминаване в параметрите / 4м/5,30м/. Следователно се явява неправилен изводът на административния съд за „неясен предмет“ на разпореденото премахване. По делото е установено, че констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт №1/16.04.2025г., не са оборени в съдебното производство. Те се потвърждават от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, която детайлно описва, след външен и вътрешен оглед на място, както параметрите на допълващото застрояване, така и предназначението – „в новоизграденото пространство, което е извън обема на сградата, е ситуирана дневна с трапезария, които са част от жилище на партерния етаж. Безспорно е и обстоятелството, че строежът е изграден в нарушение изискванията на чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е „до 31.03.2001г.“ по смисъла на ал.1, §127. По делото е установено от експертизата, че пристройката е изградена след 2019г., поради което не може да се ползва от режима на търпимост както по §16 от ПР на ЗУТ, така и по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Доказателства за друг период на изграждане на незаконния строеж не са ангажирани пред съда. Следователно, процесният незаконен строеж не е търпим и подлежи на премахване, обратно на приетото в обжалваното решение. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Р. И. срещу заповед № А-1578 / 01.08.2025г. на кмета на Община Асеновград като неоснователна. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 АПК, надлежно заявената претенция за разноски от кмета на Община Асеновград се явява основателна до размер от 110 евро, съставляващ юрк.възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение