Решение № 203 от 12.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 562/2013 г.

Решение № 203 от 12.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 562/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпила касационна жалба от подсъдимия Й. Й.. Обжалва се въззивно решение № 200 от 08.01.13 г., постановено по ВНОХД № 247/12 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 44 от 25.10.12 г. по НОХД № 417/12 г. на Сливенския окръжен съд. От жалбата се извежда единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона. Иска се отмяна на двата съдебни акта и оправдаване жалбоподателя на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Й. разширява изложеното в жалбата с твърдение за некомпетентност на свидетелката Д. и отказът на съда на назначи експертиза за обстоятелствата по делото. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените с нея основание и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Й. е признат за виновен в това, че на 11.05.11 г. в [населено място], пред Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция - [населено място], в заявление за подпомагане 2011 г. /форма за физически лица/, с УРН 241717, УИН 20/310511/69693, представил неверни сведения относно ползването на шест парцела с обща площ 3,05 хектара, намиращи се в землището на [населено място], общ. Твърдица, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, отпуснати по Схемата за единично плащане на площ за 2011 г. На основание чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес - [населено място], [улица], вх. А, ап. 1 за срок от ШЕСТ месеца с периодичност за явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца. На осн. чл. 55, ал. 3 НК не му е наложено предвиденото по-леко наказание глоба. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Касационното производство не разрешава позоваването на друго касационно основание, различно от посоченото в жалбата. Разпоредбата на чл. 351, ал. 3 НПК дава възможност, касаторът единствено да допълни с доводи подадената жалба във връзка с посочените в нея основания. Не може да се приеме малозначителност на деянието. Този правен извод произтича от възприетите от въззивния съд обстоятелства: 1. заявените парцели за подпомагане не са отговаряли на изискванията по Схемата за единното плащане на площ /СЕПП/, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗПЗП, не само към момента на проверката - м. август 2011 г., но и към времето на подаване на заявленията към м. май 2011 г. към Разплащателна агенция на ДФ "Земеделие"; 2. от общо 28 заявени парцела за подпомагане от фондовете на ЕС, с обща площ 15,96 хектара, като наддекларирани са констатирани 6 парцела, с обща площ 3,05 хектара, а за други 6, за което не е повдигнато обвинение, е била налице недопустимост за субсидиране на цялата заявена площ, т. е. едва 16 заявени парцела са били изцяло допустими за подпомагане. При тези данни, деянието оказва завишено отрицателно въздействие върху отношенията ни с европейските партньори и застрашава реално европейските фондове за подпомагане на селскостопанските производители в България. Отрицателното значение на деянието в случая е завишено и поради обстоятелството, че с решение № 19 от 29.10.10 г. по НОХД № 493/10 г. на ОС - [населено място], влязло в сила на 15.11.10 г., Й. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание "глоба" в размер на 600.00 лв. за деяние по чл. 248а, извършено на 12.05.09 г. При тези обстоятелства разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима. Във връзка с посоченото, жалбата на Й. Й. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,