Решение № 2555 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15566/2014 г.

Решение № 2555 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15566/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Запрянов Проданов срещу решение № 1884/15.08.2014 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 228 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу Ревизионен акт /РА/ № 161302794/9.09.2013 на орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 1245 от 3.12.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при НАП, с който в обжалваната част на жалбоподателя са установени допълнителни публични задължения - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 41050.30 лв. и лихви от 30788.01 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1571.55 лв. и лихви от 340.46 лв., вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 2163.09 лв. и лихва от 1797.86 лв., вноски за здравно осигуряване за 2008 г. в размер на 589.93 лв. и лихва от 270.90 лв. Касаторът твърди неправилност на решението, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не обсъдил доводите му изцяло, неправилно определил оценката на имотите и не съобразил всички представени доказателства. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА, респективно обявяване нищожността на РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Постъпила е и частна жалба от Йордан Запрянов Проданов срещу определение № 1814 от 17.07.2014 г. на Административен съд Пловдив по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че АСП неправилно отказал спиране на изпълнението на оспорения РА. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" -гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба; не взема становище по частната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалба. След обсъждане доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Ревизията на Йордан Проданов е повторна и е започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № 1301329/18.03.2013 г., издадена от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив. Основание за ревизията е решение № 244/11.03.2013 г. на заместник директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП-Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 161203826/14.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт. Ревизираният период обхваща 1.01.2006 г. - 31.12.2009 г. и задължения по ЗДДФЛ, като със заповед № 1302794/11.06.2013 г. и заповед № 1003856/13.10.2010 г. срокът за извършване на ревизията е бил удължен и са добавени задължения за 2006 г. и 2008 г. за вноски ДОО и ЗО. Първоинстанционният съд е приел, че всички актове в хода на ревизията са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1 от 4.01.2010 г., заповед № РД-09-1#3/10.03.2011 г., заповед № РД-09-139:17.02.2010 г., заповед № РД-09-464/6.06.2011 г., заповед № РД-09-1125/2.10.2012 г., заповед № РД-09-1301/1.11.2012 г., заповед № РД-09-1310/2.11.2012 г., заповед № РД-09-1193/28.12.2011 г. и заповед № РД-09-145/30.01.2013 г., ведно с приложенията към тях за органите, оправомощени да издават ЗВР, издадени на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и § 8 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. ДВ 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК обаче е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, следователно изисква се ревизионният акт да е издаден от орган, определен със заповед на органа, възложил ревизията /ЗОКО/. От тълкуването на посочените норми следва, че преходният режим е приложим и по отношение на висящите ревизионни производства, образувани преди 1.01.2013 г., по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. Това е така, тъй като повторната ревизия не е нова, а се възстановява висящността на ревизионното производство, образувано с първоначалното издадената заповед за възлагане на ревизия. Според чл. 155, ал. 6 от ДОПК, производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Следователно, производството по извършване на процесната повторна ревизия е започнало преди 4.10.2012 г., когато е издаден предходният РА и е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради това и съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от Спас Иванов Шишков, в качеството му на орган, възложил ревизията и Райна Борисова Танева като ръководител на ревизията, които не са оправомощени със заповед за определяне на компетентен орган и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионен акт. Посочването на ръководителя на ревизията в ЗВР и участието на този орган в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. след 1.01.2013 г./ за издаването на РА, не се приравнява на определянето на компетентния орган по предходната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Това обуславя нищожността на РА, която, след отмяна на първоинстанционното решение, следва да бъде обявена от настоящия състав. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Спирането на предварителното изпълнение на ревизионния акт се допуска по преценка на съда, след искане на ревизираното лице, като към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В случая наложените с постановление № РД-10-202#1/23.07.2013 г. на публичния изпълнител обезпечения и предложеното от жалбоподателя такова са на обща стойност 87995, 80 лв. Дължимата по РА сума е в размер на 86787, 32 лв, като това е размера на задължението към датата на издаване на РА - 9.09.2013 г. Доказателствата за наложени обезпечения и предложението за допълнително обезпечение са депозирани пред настоящата инстанция към датата на образуване на касационното производство, когато вече е била натрупана и лихва в размер над 6000 лв. Следователно наложените и предложени обезпечения не покриват размера на задължението на ревизираното лице. По тези съображения определение № 1814 от 17.07.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив следва да бъде оставено в сила. При този изход от основния спор, на касатора се дължат съдебни разноски в размер на 2110 лв за първата инстанция и 1405 лв за настоящата инстанция, съгласно представените по делото разходни документи и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение