Решение № 3594 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12761/2011 г.

Решение № 3594 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12761/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Боян Владимиров Александров, гр. София, чрез проц. представител адв. Мария Дрехарова и по касационна жалба на ИД на АГКК, гр. София, чрез проц. представител адв. Недялка Митева против Решение № 1994/28.04.2011 г., постановено по адм. д. № 7119/2010 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата жалба и неоснователност на втората. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. По същество съдът излага следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Боян Александров против Заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на ИД на АГКК, в частта й, с която е одобрена КК и КР за територията на София, м. "ГГЦ-Зона Г-13" за имот с идентификатор 68134.404.9 (УПИ) и за имот с идентификатор № 68134.404.9.24 (МАГАЗИН) като се претендира некоректно отразяване в квадратурата и записаните собственици. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата в частта й за 68134.404.9.24 и е отменил заповедта в частта й за имот 68134.404.9, като в тази част адм. преписка е върната на органа за произнасяне. Решението е валидно, правилно и законосъобразно, в частта му относно отменителния диспозитив и неправилно относно отхвърлителния такъв. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата, поради което е достигнал до неверни правни изводи. Неправилно е оставена в сила атакуваната заповед, в частта й за имот с идентификатор № 8134.404.9.24 (МАГАЗИН). Не са съпоставени и анализирани наличните писмени доказателства, а именно НА № 35/05 г. и Скицата на имота с отразяването в КК и КР на данни за площ и собственост, в резултат на което решаващият съд е направил неверни правни изводи и е отхвърлил оспорването с кратки и необосновани мотиви. Следва да бъде изяснено действителното положение, да се изследва идентичност на имота по НА и Скицата, като в тази връзка бъде назначена СТЕ, дори и да не е поискана от страните, по реда на чл. 171, ал. 2 предл. второ АПК. Решението в тази му част е постановено при неизяснени фактически обстоятелства, което го прави материално незаконосъобразно. Възраженията за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗКИР за неправоспособност на дружеството, изработило ККР на основание сключен договор по реда на ЗОП не са намерили отговор в първоинстанционното решение, което при новото разглеждане на делото би следвало да бъде направено. Предвид гореизложеното, решението в тази му част следва да бъде отменено и делото върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав като се съобразят изложените в тази връзка мотиви. Предявената от ИД на АГКК касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Жалбата е относно имот с идентификатор 68134.404.9 (УПИ) като решението на първоинстанционния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. Обосновано е прието, че данни за собственици и други носители на вещни права (при изготвянето на КК и КР), се набират и служебно, от административния орган - арг. чл. 41, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 ЗКИР. Административният орган е длъжен дори при бездействие на лицата - да установи тези данни съобразно разписаното в хипотезата на чл. 41, ал. 2, т. 1 и 3 ЗКИР - от регистрите към картите и плановете и от регистрите на общинската и областната администрация. Данните се уточняват и въз основа на предоставените от службата по вписванията имотни партиди, както е разписано в чл. 71, ал. 3 ЗКИР. Установеното по делото неизпълнение на това изискване от страна на АГКК обуславя допуснатото нарушение на административната процедура, естествено довело до незаконосъобразност на Заповедта в тази й част. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски - на Боян Александров следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски - ДТ и за един адвокат по представения Договор за правна помощ - общо 355 лв. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, в отхвърлителната му част, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението, в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. В останалата му част като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав