Решение № 2407 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Хасково срещу решение 697 от 22.05.2024 г., постановено по адм. д. 373/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменено по жалба на Т. М. Д. от гр. Тополовград, [улица], против Решение 1012-26-317-3 от 04.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/2140-26-989/20.10.2023 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Постановено е връщане на административната преписка на ТП на НОИ Хасково при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяна на атакуваното решение и вместо него потвърждаване на решението на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. Претендират се разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба в приложен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура е дал заключение да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С разпореждане [номер]/2140-26-989/20.10.2023 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по 69б, ал. 2, ал. 5, чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО и чл. 6 и чл. 52 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. и Регламент (ЕО) 987/2009 г. на ответника, по подадено от него заявление 2113-26-806/12.05.2023 г. тъй като не е изпълнил условието за 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Към датата на подаване на заявлението, с разпореждането е зачетен на лицето общ осигурителен стаж от трета категория по чл. 104 от КСО - 42 г., 03 м. и 29 дни, от които 08 г., 10 м. и 13 дни от втора категория труд и 27 г., 05 м. и 02 дни от трета категория труд и 03 г., 09 м. и 26 дни, стаж положен в Испания. Спорен по делото е въпросът дали да бъде зачетен като втора категория трудът на Д. от 05.07.1983 г. до 07.10.1985 г. и от 09.07,1989 г до 05.07.1993 г., през които е изпълнявал длъжности шофьор , и шофьор на ЗИЛ към СМП (Строително монтажно предприятие), гр. Тополовград и СМК - ОСП - с. Орешник, и от 23.11.1999 г до 31.12.1999 г и от 01.01.2000 г. до 18.02.2002 г. на длъжност поцинковач към Комуналтехмаш ООД, гр. Бургас, Пенсионният орган не е зачел този стаж за втора категория, но същият е зачетен като такъв от първоинстанционния съд. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която е установила месторабота на ответника за сочените периоди, упражняваната професия, къде са съхранявани документи, от които може да се потвърди твърдяното от заявителя. Дадени са два варианта на пресмятане на осигурителен стаж, като такъв от втора категория. В заключенията, поддържани и пред съда назначеният експерт сочи и обсъжда документи, в които имало отбелязване категория труд, която не била зачетена от служителите на НОИ; заключението пред съда е и в преразказ на разговор с трето лице, защо не се попълвала категорията полаган труд в осигурителни документи. По принцип, осигурителния стаж и осигурителите са вярно посочени от експерта. Следва да се посочи, че категорията труд не се определя от работодател в двустранно подписани документи, а от критерии, които са нормативно посочени. Изводите на първоинстанционния съд се оспорват от касационен жалбоподател - директор на ТП на НОИ Хасково, тъй като съдът е съобразил данните от СТЕ по представени и обсъждани документи. Според касационен жалбоподател, съдът неправилно е определял съобразно заеманите от ответника длъжности, каква категория труд ги определя към приложимите правни норми по прилагането й. Спорните периоди са през време, когато ответникът е бил шофьор на товарен автомобил в общинско предприятие. Няма установени данни какъв автомобил е управлявал, тъй като не е спорно, че не е бил такъв от 12 и повече тона товароносимост. Няма спор, че общинските предприятия в Тополовград и с. Орешник са за строителство и строително ремонтни дейности. Спорът е тези периоди, когато е управляван товарен автомобил, свързани ли са с нормативно определена дейност по управлението на камион за определяне на втора категория труд, според стопанския отрасъл и вида на превизното средство. Основателни са доводите на първостепенния съд, че съгласно действащия ПКТП (отм.) строителството и дейности, свързани с него не включват пряката транспортна дейност, която е упражнявал ответникът, за да е призната като труд от втора категория. Ответникът е упражнявал дейност в строителни предприятия, но не е управлявал строителна или пътно-строителна машина, за да се приеме, че е приложима разпоредбата на т. 26 ПКТП (отм.), която предвижда, че от втора категория е трудът на машинисти на всички видове строителни и пътни машини в отрасъл строителство или при извършване на строителни дейности. Определянето на видове длъжности в строителството има цел да разграничи видовете труд с по висока вредност и тежест от дейностите с нормални условия на труд от трета категория. Тълкуването на разпоредбата на т. 26 от ПКТП (отм.) води до извода, направен и от пенсионния орган, че следва да се отграничават тези видове длъжности пряко заети с извършването на строителна дейност от тези, които управляват машини определени като строителни и пътни. Противно на приетото от касационният жалбоподател, съдът сочи собствени изводи за това, по кои разпоредби следва след връщане на преписката да се определя категорията труд на Д.. Изводите по отношение приложението на т. 25 от ПКТП (отм.) е изцяло грешен, довел до незаконосъобразност на съдебния акт. Длъжността, която е заемал ответникът, като шофьор на товарен автомобил в строително предприятие, но в транспортната дейност на предприятието, не попада в записа на т. 25, която обхваща работещите в основните цехове на циментовото производство и циментовите заводи. В това отношение, този съдебен състав намира оплакването на касационния жалбоподател в тази част за основателно. Без никакви доказателства и без твърдения в тази връзка, съдът излага становище, по неприложима разпоредба за определяне категорията труд на ответника. От това следва неправилен извод, че решението на директор на КТП на НОИ Хасково, оспорвано пред съда е незаконосъобразно. По следващото оплакване, развито в касационната жалба, относно изводите на съда, че трудът на ответника в Комуналтехмаш ООД, гр. Бургас за периода 23.11.1999 г. до 18.02.2002 г. неправилно не е зачетен от касационен жалбоподател, като труд втора катетгория, изводът не е правилен. Не е спорно, че за тези периоди не са открити осигурителни документи за 1999 г. и 2002 г. Не е спорно, че за два месеца са подадени данни за осигуряване на ответника в условията на тази категория труд. Съдът е определил относима според него разпоредба от ПКТП (отм.) т. 23, за да приеме, че изводите на административния орган са неправилни. В оспорваното пред първостепенния съд административен акт, както и в касационната жалба, не се приема приложимостта на т. 23 от ПКТП (отм.), тъй като длъжност поцинковчик не е включена в изброените в нормата длъжности. Съдът е приложил вярната според него квалификация на длъжността поцинковчик към т. 23, като кредитира съжденията на експерта. С т. 23 ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на галванотехниците и термистите на хромови, оловни и цианови вани. По т. 66г ПКТП (отм.) от втора категория се зачита и трудът на галванотехниците и термистите, които не са включени в т. 23 от същия правилник. Как извън заключението на експертизата съдът стига до своя извод, без да изложи собствени мотиви е основание да се приеме, че при постановяване на решението си съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. В продължение на допуснатите нарушения, в оспорваното решение, издадено от касационния жалбоподател са изложени съображения, при отсъствие на длъжността поцинквач в ПКТП, е прието, че дейността е производство на други метални изделия, некласифицирани другаде . За времето, което не било зачетено за труд от втора категория, административният орган е изложил мотиви. Съдът в тази част кредитира заключението на експерта за установен трудов стаж за II категория за работа в производство с метали, но непризнат от органите на НОИ период 23.11.1999 -18.02.2002 г. При преценката на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният административен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 195 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Недопустимо е вещото лице да извършва вместо съда преценка на писмените доказателства по делото и да дава заключение по прилагането на закона, в случая за признаване на труда от втора категория. Разширителното тълкуване от страна на вещото лице за аналогия на длъжността поцинквач с други длъжности от ПКТП (отм.) и прието като правен извод на решаващия съд е основание за незаконосъобразност на оспорваното решение. Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Алинея трета на посочената правна норма определя, че документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за призчисляване на труда към една или друга категория и относно придобитото право на пенсия е от правен характер. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че за оспорения административен акт е налице основание за отмяната му. Съответно на това е законосъобразен отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото ответникът не отговаря на изискванията на чл. 69б ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемия 15 години осигурителен стаж от втора категория. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ гр. Хасково, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон, обусловило несъответен краен правен извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Т. Д. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение се определя по 100 лева за всяка съдебна инстанция, или общо се присъждат разноски в размер на 200 лева. Искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски е неоснователно и не трябва да бъде уважено, предвид резултата по делото пред тази съдебна инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,