Решение № 469 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12800/2008 г.

Решение № 469 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12800/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, образувано по касационна жалба на "Автобусни превози" АД гр. Плевен срещу решение № 8107/2.07.2008 г. по адм. д. № 12077/2007 г. на ВАС, Седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 820 от 27.09.2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-243/2007 г. за наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 18 т. 1 от ЗЗК в размер на 30000 лв. и за извършено нарушение по чл. 18 т. 3 от ЗЗК в размер на 20000 лв. Излагат се касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че се заплаща втора такса за една и съща услуга билетно- касово обслужване, цената е договорена от всички превозвачи през 2006 г., противоречиви са мотивите на съда относно нарушението по чл. 18, т. 3 от ЗЗК. КЗК счита жалбата за неоснователна, липсват пазарно обусловени критерии за налагането на цените, което е достатъчно да се приеме, че е налице нарушение на чл. 18 т. 1 от ЗЗК. Извършено е нарушение под формата на налагане на цена, без икономическа обоснованост. Възприетите от касатора критерии са непазарни и противоречат не само на ЗЗК, но и на Наредба №33/1999 г. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Предмет на производството пред тричленния състав е решение № 820 от 27.09.2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-243/2007 г. за наложена на "Автобусни превози" АД гр. Плевен имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 18 т. 1 от ЗЗК в размер на 30000 лв. и за извършено нарушение по чл. 18 т. 3 от ЗЗК в размер на 20000 лв. За да отхвърли жалбата тричленният състав е приел, че жалбоподателят като предприятие с господстващо положение на пазара на услугата по предоставяне ползване на съоръженията на автогара Плевен и автогарово обслужване на превозвачите е наложил необоснована цена на услугата " продажба на билети", която не е формирана на база реалните разходи по нейното предоставяне, независимо от твърдението, че цената на услугата в размер на 10% от стойността на продадените билети е обичайната. В предложения договор за 2007 г. е предвидено ограничително изискване продажбата на билети да се осъществява само от "Автобусни превози" и втората такса за билетно касово обслужване в проектодоговора е дублираща цена за една и съща услуга- продажба на билети. С антиконкурентен характер са текстовете от договора за едностранно прекратяване без предизвестие при забава на плащанията и свързаната с това обстоятелство забрана за сключване на договор и недопускане до автогарата за неоправдано дълъг срок от 6 месеца, при положение, че договорът е за една година, задължението на превозвача да престоява само на паркинга на автогарата, за което заплаща авансово такса престой, което означава принудително ползване на още една услуга. Без значение е, че договорът не е подписан от другата страна, при положение, че дружеството е предприело конкретни мерки с цел принуждаване на превозвача да се съгласи с предложения проект. Действията на жалбоподателя във връзка с определените кратки срокове за подписване на договора под заплахата, че в противен случай превозвачът няма да бъде допускан до автогарата, предвиденото ретроактивно действие на договора с произтичащите правни и икономически последици за превозвача, представляват налагане на нелоялни търговски условия, с което се създава възможност за увреждане интересите на конкурентите. Нарушение на забраната по чл. 18 т. 3 от ЗЗК е предложението превозвачите, извършващи превози от общинската транспортна схема и тези сключили договор за обществен превоз по областната транспортна схема да заплащат различни такси за билетно касово обслужване. Върховният административен съд, Петчленен състав намира касационната жалба за частично основателна. Правилни са изводите на съда и комисията, че "Автобусни превози"АД гр. Плевен, като собственик на автогара Плевен, има господстващо положение на пазара на услугата предоставяне ползването на съоръжението автогара и автогарово обслужване на превозвачите, поради което към пазарното му поведение са приложими разпоредбите на чл. 18 от ЗЗК. Неправилно е прието, че комисията е доказала налагането на необоснована цена на услугата. Тричленният състав не е взел предвид липсата на експертен икономически анализ на ценообразуването на пазара на съответната услуга в производството пред КЗК, от който да се направи извод за налагане на непазарно ориентирана цена и злоупотреба с господстващо положение. Решението в тази част е необосновано и следва да се отмени по следните съображения : Изводите на комисията за налагане на необоснована цена, са направени въз основа на уговорката в проектодоговора с "Планета транс" ООД, продажбата на билети на билетните каси да се извършва срещу възнаграждение в размер на 10 % от стойността на продадените билети по съответните маршрутни линии. Предвидено е предварителна продажба на 50 % от местата в автобусите от начална спирка и 10 % от наличните места за преминаващите автобуси. Прието е от комисията, че възнаграждението за продажба на билети на база стойността на билетите, е определено неправилно въз основа разходите на превозвача, включени във стойността на всеки билет, а не отразява разходите направени от собственика на автогарата. Начинът на определяне на цената, като процент от стойността на продадените билети, не е достатъчно да се приеме, че цената не е пазарно ориентирана.